С присъщата си склонност да теоретизирам и систематизирам, бих разделил гадното на пет различни категории.
1. Гадно - не, ами ГАДНО. Това са споменатите изнасилвания и т.н. Навремето превеждах една кримка, която започва с десет страници, в които убиецът е разпънал една мацка на някаква маса и с тънък скалпел или там бръснач ли, кво ли?, бавно нанася порезни рани по половите й органи (чиято анатомия беше описана с най-големи подробности). Е тогава се бях погнусил от себе си.
Имал съм случай - не се смейте! - когато, превеждайки една сцена от книга, припаднах!

2. Романтично-малоумно. Среща се предимно у авторки на прага на критическата, които дават воля на развинтената си и незадоволена фантазия. Типично "романтично" изречение в този стил е "He entered her". Което аз с бедната си сексуална фантазия не виждам как другояче да го преведа освен "Той й го вкара". В друга книга, иначе интересна, имаше 1/2 страница, дето ми отне 2 часа да я въртя и суча. Основната трудност представляваше изразът "той жадно впи устни в мократа й сливообразна дупка" (цитирам по памет), който както и да се стараех да извъртя текста, запазвайки поне малко от оригинала, винаги звучеше смешно.

3. Тъпо, та вдлъбнато. Това е може би най-тежкият случай. Когато текстът е толкова елементарен и с толкова тъп сюжет, че направо е обида да го превеждаш. За щастие имал съм само 4-5 такива превода, повечето, разбира се, писани от журналисти, които са решили, че имат писателска дарба, или пък от така наречените "независими изследователи" - тоест любители, които се интересуват от някаква област на познанието, но нямат хал хабер за какво става дума. Интересно, че този тип книги се харчат като че ли най-много.

4. Неоправдано трудно. Вземате да превеждате кримка или любовен роман, като очаквате да го претупате за 2-3 седмици, без много замисляне или ровене из речници. Да, ама не! Попада ви четиво с плиткоумен сюжет, но написано в стил, толкова сложен, че световните класици от 19-и и 20-и век пасти да ядат. Разбира се, чисто професионално може да бъде интересно, ама извинете - да се мъчиш по 10 минути с едно изречение на романче, в което основната цел е да разбереш кой е убиецът, някак си не изглежда справедливо. На един такъв автор превеждах две книги. Някакви шпионски трилъри с елемент наразсъждения, ама думи използвал човекът, дето сигурно и нейтив спикърс не ги знаят.

5. Трудно, та да ти се доплаче. Има книги, които са ме отчайвали до степен, че да се чудя дали изобщо ставам за преводач. Четеш, четеш, и нищо не разбираш. Трябва да прочетеш едно изречение 5 пъти, за да вденеш какво, аджеба, означава. От друга страна книгата е задълбочена и не можеш да я обявиш за боклук. Значи, стискаш зъби, мъчиш се и се радваш, когато я свършиш. Някъде към стотна страница влизаш в час, а когато си четеш превода, изпитваш огромна гордост от творението си.