Мнението на другите не ме интересува, тук си много права, но работата е там, че подобно отношение на моменти идва от страна на мои близки, макар и, слава богу, никога от страна на членовете на семейството ми. Понякога просто ме вбесява хора, на които държа, да гледат на мен и на работата ми като на несериозни просто защото работя по нощница до два часа (това е одеянието ми и в момента) и защото си върша работата вкъщи. Парадоксът е, че на моменти кипвам и когато хора, които познавам като не особено усърдни или запалени по работата си, се имат за нещо къде-къде повече от мен, защото "ходят" на работа - те май си мислят, че охкането и пъшкането по адрес на работата, заплатата и шефа извисяват личността.

Редактирано от anath на 21.02.08 12:21.