Нямам историческа граматика под ръка, но това е изключено да се чете Десперьо. "Eau" е чисто "о" на френски. Може би жената е имала предвид второто "е", което, бидейки без ударение, не би трябвало да се прознася като българско "е", а по-скоро като въпросното "ьо", но значително по-меко, да не говорим, че може дори да се изпусне.
Така че Десперо си е идеално. Предполагам идва от старофренския глагол "desperer", който означава "отчайвам се" (лесно се забелязва в какво се е превърнал в съвременния френски и английски език". Окончението -eau (-eaux) е за прилагателни, но не може да се каже, че е страшно често срещано, а освен това думата означава и "вода". Така че може би писателката е взела всичко това предвид и е дала нюанса на "сълзливо отчаян, отчаян до сълзи или отчаяно се е оставил по течението" ;) - това са мои спекулации.
Но десперадо - категорично не. Ако не се лъжа "десперадо" има същия произход и значение, обаче е от един друг език

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите