В теоретичен план за мен означава да се разгледа както са разгледани други проблеми напр. в книгата на Влахов и Флорин (за имената, реалиите и т.н. и пр.), т.е. да се обобщи какво се изнася под линия (в зависимост от типа на книгата, нивото на чит. публика, естеството/важността на епизода). След това е добре да се види каква е препоръчителната структура на бележката под линия (извадка от енциклопедия, речник, друг източник), доколко е уместно да се влага анализ от страна на преводача какво е искал да каже авторът с конкретно употребения термин (като се разясни примерно историческия коинтекст понякога неизвестен на бълг читател, който е учил "друга" история) и т.н., което е опасен подход, защото така може преводачът да разтълкува под линия със свои думи какво е искал да каже авторът в цялата книга.
Любопитно е например кога се цитира източник: обикновено след ползване на цитат от вече преведена поема/книга и т.н. коректността изисква от преводача да каже кому го дължим, но така ли е винаги, напр. когато цитирам от Библията, трябва ли вечно да указвам (под линия) откъде съм го взел и ако не, тогава въз основа на какви критерии да го приемаме за самоподразбиращо се (от читателя) не-наш.
Що се отнася до същността на бележките под линия и на мен ми се е случвало да сложа интересни според мен бележки, за които след това са ми казвали, че са по-любопитни от самата книга (което е лошо, разбира се, понеже преводачът трябва да се стреми да остава максимално незабележим).
А онази тема (мисля) я бях пуснал и с друга идея - за преводаческите гафове в бележките под линия. Те са особено комични, защото вместо да осветлят неясно място, само внасят ненужен "бял шум". Имах и примери, но не съм ги систематизирал, така че... ще остане за някое от преражданията.

T-shirt slogan:
To err is human, to really foul things up requires a computer