Може би до голяма степен тук прозира българската нагласа, че непременно трябва (требва?) да има правоговор. А в английския просто го няма. От Buck House и BBC-то надолу се говорят village dialects, но правилно изговаряне няма. Няма и жрец, който да се произнесе за това, кое е правилно и кое -- не. Може би в крайна сметка блюстителите са ВВС и примерно квази-държавните радио и тв организации в САЩ и други англоговорящи страни. Но и те in ultimo налагат не повече от един village dialect за сметка на останалите. Макар и infra-dig, MSWord има коректори за inter alia ямайски и тринидадски английски (What happen, Man!? I and I go for a drink!)

Е, има езиков снобизъм, има кокетничене, има и преклонение спрямо отминали и съхранявани форми... Шекспир и Чосър в България досега да са ги превели на съвременен български сто пъти (reference моята молба за превод на Йоан Екзарх другаде из клуба). Най-малкото личният интегритет на някого зависи от говора му -- веднъж Йоркшир, винаги Йоркшир -- инак става неловко...

Впрочем, негрите (и колониалните сред тях) съвсем не говорят неправилно -- по принцип. В Нигерия главните езици (йоруба и други) са вече достатъчно възродени, та английският Е "чужд". Но принципно, в колониалните говори (без разлика от цвета на кожата -- англо-индиан не се различава от "комедийния" инди-индиан, черният южняшки говор е досущ като белия; предполагам, че белите "кореняци" нигерийци са говорели нещо не толкова далеч от това, което говорят днес черните -- вижте [чуйте?] Южна Африка и ще се убедите...) са запазени интересни архаизми и всевъзможни карикатуризирани белези на митрополийския език. A произношението на осветените гласни е основен фонетичен белег.

Та пак се връщаме на акането. Май Фройд е прав, че клоакалната фаза определя тъй много :)