Мисля, че подобна апология на английския-английски е малко неуместна като виждаме какво са направили англичаните от него (мисля на вас пратих прди време есетата на Ричард Ледерер от неговия сайт, който без да е авторитет - не е ли? - все пак се занимава цял живот човекът с това). С цялото това изобилие от звуци, за които дори са въведени специални символи за транскрибирането им (има ли и в друг език, не знам). При това положение, моята скромна теза беше формулирана може би разтегливо, но се изразява с:
"Буквата a може да се произнася в някои - доста! - думи като e". Или най-малкото като нещо по средата, но толкова близко до 'е', че правя тази отстъпка, само от готовност да приема и друга гледна точка.
И точно обратно, признак на леност, е когато някой не иска да запомни кога е 'а', кога 'е' и кога е онова, по-средата. А точно а-кането е "негърски" начин на говорене (бил съм една година в Африка, та знам от първа ръка). Там (в Нигерия) има уроци за децата по английски сутрин по телевизията и с ушите си съм чувал водещият урока да казва: "Е, това трябва да се произнесе еди-как-си, но вие го запомнете така". А-кайки (и точно негър - всякакъв, американски, африкански и т.н. - ще чуеш да каже "дат из ол райт" - 'дат' с твърдо 'а'; толкова е подчертано, че не е необходимо да гледаш ТВ, за да познаеш, че говори/пее негър - предполагам този експеримент сме го правили повечето от нас).

Това по повод 'леността". А на квалификацията "лигаво" ще противопоставя "претенциозно" (това някой вместо "хоум" да си извърта езика до счупване, за да ми каже "хойм"... тенк ю, бат но, тенк ю!)

И никога не съм твърдял, че трябва непременно да говорим като американците.

Аз пак се увлякох, а исках да отговоря на последния постинг само с едно:

А BBC?

(някакъв коментар)

In a Tokyo bar:
Special cocktails for the ladies with nuts.