Благодаря ви за мълчанието, приятели.

Защото сте достатъчно мъдри, за да се досетите какво е станало. Наранени са двама души - получилият и написалият писмото. Некадърността на един, за който няма да има никакви последици, стана причина за срив в системата и доведе до закономерния, както ми се струва, резултат. Но стана и нещо друго: некадърността пак си оказа безнаказана, по простата причина, че се е отличил външен човек, чийто превод е изпратен от друго място, така че... Закономерно. Абсолютно закономерно.

Човек трябва да има достойнство и да понесе пораженията си. Но работата е в нещо друго. Мисля си, че най-голямата ни беда е, че не се опитваме да погледнем себе си и да се опитаме нещо да променим към добро. Онова, което е външно и по-абстрактно зависимо от нас, не е толкова съществено. Защото когато аз подвеждам някого - случвало се е, никой не е всезнаещ, всеможещ и велик, забравете онези изхвърляници в някогашен спор в този клуб - това води до поредица от малки и големи неприятности за много хора.
И ако всеки в тази България се опита да си върши работата - говоря в най-общ смисъл, не само за преводи, - тогава все ми се струва, че животът ни ще стане по-достоен, ако не по-поносим.
Аз си обещавам да се опитам да се променя. И понеже по някакъв странен наичн в живота ми се намеси виртуалното пространство, споделям всичко това с вас, защото ви чувствам близки. Странно нещо е животът. По-близки от много хора, които познавам лично.
Но както и да е...
Ще ви бъда благодарна, ако и занапред не пишете в тази тема, бих искала тя да падне някъде на дъното. Но не защото изпитвам неудобство - защото на всеки жив човек могат да му гръмнат бушоните, - а защото всичко бе драматично за мен.

Тук един от колегите писа за своя вътрешен конфликт относно народа и езика. Аз също разбрах, че имам проблем: първо, с характера на работата - започвам тихо да намразвам документите от всякакъв род; второ - далеч съм от идеала за премереност и въздържаност.

Ето защо взех още едно, добре премислено решение - за известно време да прекратя участието си в клубовете под всякаква форма.
Имам нужда от цялата си концентрация и самообладание, за да си реша професионалните проблеми, ето защо смятам да не си създавам допълнителни емоции, та дори и позитивно.

На края искам отново да благодаря на всички ви за вниманието, да ви се извиня за това, че ви отнех време, и да ви пожелая много здраве, късмт и любов.

Ако някой иска нещо да ми каже, ще влизам в профила си, нека ми пише на личните.

Приятен ден - и засега довиждане, до някой:))) ден.

Накрая поднасям извиненията си на всички, на които съм помрачила макар и за миг настроението с невъздържани изказвания.
Да, има някакви граници, които не бива да с прекрачват. Дори в една анонимна среда. Затова наистина искрено ви моля - приемете извиненията ми. Защото е напълно възможно някъде и аз да съм задействала веригата. Какво значение има, че е било неволно?

Поздрави,
ефирчето


И благодаря на всички ви във виртуалния свят за нещата, на които ме научихте - към никого не изпитвам лоши чувства, каквото и да ми е било казано. Защото със сигурност съм си го заслужила. Все с нещо.
С обич ви благодаря за всичко, приятели.
е.

Редактирано от efir на 17.05.02 13:45.