Учил съм в България от І до VІІІ клас през 60-те и 1971 г.

Имаше "правилни" и "неправилни" думи. Помните ли? Ето съвсем малко примери:

"заран" неправилно -- "сутрин" правилно
"туряне" -- "слагане"
"доде" -- "дойде"
"туй" -- "това"
"оня" -- "онзи"

"демек", "хич", "ексик", "чифт", "тек" -- и всякакви полезни, широкоприети, изразителни и чудесно кратки турцизми -- "неправилни".

Макар че учих в София, където повечето ученици говореха у дома на западнобългарския говор, имаше силно наблягане на източнобългарския такъв. Западнобългарският бил "неправилен". (То така се създават и македонски езици! -- като кажеш на половината [!!!] население, че говорът му е извън закона...) Така например за шестица бе абсолютно нужно да кажеш "слет//обЙЯт" вместо напълно приемливото и по-изоблено в устата "следобед" (за "подир обед" пращаха направо в Белене). За "млекО" и "маслО" наказваха с четворки (за второ провинение направо си смятай поведението за намалено!)

Имаше страхотен, вреден педантизъм. Например, неправилно било да се каже "пращам"; трябвало да се турят две ексик букви и да се каже "изпращам". Помня, че ни караха да казваме "отремонтирано" за нещо, което е оправено. "Ремонтирано" просто не било "достатъчно изразително"... Тряба да съм нещо дефектен, ама още не виждам разликата между "ремонтирано" и "отремонтирано".

Имаше наблягане върху "пълнота и изчерпателност", което според мен в крайна сметка бе вредно -- простите и семпли изрази са станали някак си неприемливи -- недостатъчно и обидно голи звучат... (само вижте [чуйте], как тромаво и въздълго се изразяват по телевизията или по радиото!) Да, нека хората се изразяват пълно, когато следва -- и накратко, когато това по-приляга. Но не! Едновремешната "сказка" стана "лектория" и вече е "презентация" (дума срамливичко и тихичко дообяснявана на простаците като "представяне"), а вместо "реч" или "слово" вече се прави "изказване" -- по-пълно, веднага ще се съгласите и удивително сходно с често тъй близкото по смисъл "изхождане".

Имаше война на "селските" думи. Така "одеве" бе вън-че-по-вън, макар да няма адекватен еквивалент в "the polite language", "хвала" бе разрешено само в поезията (нъл имаме чудесното българско слово "мерси" и дългичкото [защо ли тъй рядко ползвано] "благодаря").

Имаше пагубно опростенчество. Вместо "Витошска", по тази улица се явиха табелки "Витоша", а хората взеха да й викат "Витошка". Същото с "Нишска". Стана на една "Нишка", която следим към "Възраждане". Вместо "чехски" език, днес учат "чешки". Ами защо обявиха "четвърт час" извън закона? Кажете някому днес, че е "три и четвърт" и има вероятност той да ви изгледа, все едно че сте Бил Гладен. (Тоя номер редовно го правя for a laugh, щот' съм си гадняр!) "Правилно" било да се каже "петнадесет и петнадесет". За кого? За двойкаджийте дето не знаят как се дели 60 на четири..?

Имаше и усложненчество. Вместо по "Гурко", днес гордо крачим по "Генерал И. В. [Иосиф Висарионович? -- питайте поляците!] Гурко"... Вместо по "Венелинска", ходим по "Ю. Венелин". Вместо "Алабинска", ходим по "Точка точка Алабин". (Имаме и Булевард "Брюкселски", само дето по него адреси няма...)

Нямаше създаване на критерии. Никой не ни каза крилатата фраза на Пушкин, че точността и краткостта са задължителни за прозата. Че как така!!! Пушкин може да е братушка-руснак, ама тук нещо се е изпуснал. Кажем ли го това на подрастващите, пълните и изчерпателни обяснения отиват направо през прозореца!

Нямаше търсене на изразителност и краткост. Най-тромавите и непрочитаеми съчинения и теми печелеха шестици, защото бяха пълни и изчерпателни. (Още повече, ако съдържаха огромни дословни цитати от авторитети. Нищо не се награждаваше тъй високо, като папагалството!)

Резултати?

Зорлем научиха хората да говорят един изкалечена, бедна квази-карикатура на собствения си език. Стана тъй, че у дома се говори един език, а като излезеш сред хора е нужно да говориш все едно на друг. Тъжно! Така например една грозновата, но надута "ТВ персоналити", вместа да каже "скоро по [името на предаването, прощавайте, програмата й]", упорито казва "наскоро", защото (макар, че сигурно е била отличничка) това й звучи по-така, ъъ-ъ, по-пълно и изчерпателно...

Но щом така и така вече не говориш исконния се език и се контиш с де факто чужди думи, съвсем лесно е да вземеш, че да ползваш лъскави европейски слова вместо срамливите нашенски такива. Къде-къде по-отракано е да кажеш "персонално", вместо "лично", "конфиденциално" вместо "поверително", "ет цетера"...

Има и друг момент. Съвсем скоро един инак образован и приятен познат ми каза, че "поверително" му миришело на комунизъм. Явно поради силната прилика между българския и руския езици мнозина са си направили сублиминалното, но квазилогично заключение, че вече трябва да се ползват англицизми...

При тая мисъл ми става толкоз безкрайно и безнадеждно тъжно, че вече не ми се и пише... Ще ида да взема прадядовия тефтер с "Да зема" от едната страна и "Да дава" от другата, да си го държа в ръце и да рева.