|
Ето го интервюто, но с продължение ....
Сигурно си е било серозен шок от радиото изведнъж да
застанеш пред камера, и то на едно от най-популярните
шоута в света.Как успя да се пригодиш? Гледаше ли
внимателно водещите в другите страни?
Аз и сега ги гледам - Гюнтер Яух в немското, както и
двамата руснаци, Дмитрий Дибров и Максим Галкин.Една клюка
впрочем - за Галкин се говори че бил новото гадже на Алла
Погачова.Гледам и Крис Тарант в английското, кефи ме,
експресивен, с готини лафове, насочва добре нещата.
Ти как се преценяваш - къде стоиш в тази компания?
Малко подвеждащ въпрос.Не знам, опитвам се да копирам по
нещо от всеки, но аз си се опитвам да копирам по принцип -
дори от Робърт де Ниро, като Гледам Кръстникът (навежда
глава и гледа изпод вежди) - ей тия физиономии. Иначе
случайни хора на улицата, пък и учителката ми по ТВ
присъствие, при която ходя, ми казват - Пич, личи ти, че
си добърчовек, добродушен такъв. Има и друго - примерно
някои таксиметрови шофьори, които казват, страшно ги
ебаваш, не искаш да дадеш парите, ти си лошият.Все пак
в очите на играчите виждам уважение, едно такова
позитивно чувство.
Смяташ ли, че изобщо успяваш да установиш контакт с
тях?
Определено.Още като дойдат, започвам с "вие сте героите,
аз съм само домакинът" и "давайте, вие сте, сега е вашият
важен миг"
Как преценяваш чувството си за хумор?
Познавам много хора, които не го възприемат, да не кажа,
че се дразнят жестоко.Просто се опитвам шегите да бъдат
по-масови, без да падат под определено ниво.Иначе, дали
съм успял или не - трябва някой друг да преценява. Има и
още нещо - в София критерият е по-висок и сме доста по-
критични, но излез от града и ще видиш, че хората нямат
проблем с чувството ми за хумор. Впрочем по този въпрос
работим с целия екип, оформя се един мой маниер
на "отдръпване" или "влизане", когато трябва. Вече
хващам и вътрешната драматургия на играта, която си е
вид театър, и ако някоя шега нещо не се разбере, сменям
темата, наслагвам още някакви пластове.Целта ми принципно
е понякога да се разчупва калъпа.
.......
Май има известни проблеми. Защо например хората в
България по-рядко стигат по-високите суми в сравнение със
западните играчи? Често ми се струва че има диспропорция
в трудността на въпросите - някой суперлесен за висока сума
или, което е по-важното, въпрос на ниските нива, който
обезглавява състезателя.
Това е нещо върху което работим, опитваме се да няма
подобно нещо, "Адолф Хитлер"*, да не е за 1 000 лева, а да
речем за 25 000. Въобще да не им се появява на въпрос за
50 000 лева въпрос за 1 500. Има и друг аспект - че сме
бедна страна, въпреки че ние никога не сме казвали, "еди-
кой си работи за еди-колко си време за тия пари", което
иначе си е факт.Като го натисне мисълта за вече
спечелените 1 500р 2 000 лева - за него примерно това
са страшно много пари, той вече не иска да вложи хазарт,
да се бори за високите суми, а за по-сигурно гледа да си тръгне с тези.Случвало се е човек с 10 000 до момента да играе за
25 000, и знае, аз го виждам, че знае, надушва верния отговор,
но в един момент си казва, абе к'во да рискувам, и десетте не са малко.
Аз затова все искам да им дам по-голям кураж - минали са
сложна процедура, някои са пътували цяла нощ примерно от
Варна; и аз му казвам, виж, ти си супериграч, сега са
твойте 15 минути слава, сега е момента да спечелиш,
рискувай, тръгни си с повече. И тук няма значение за
какъъв играч става дума - дали не знае колко страни има
триъгълника или пък е супер отворен.
В една виртуална ситуация, ти докъде би стигнал, ако
седнеш на отсрещния стол?
Какво е отговорил Ники Кънчев ще кажа някой друг
път.Засега може само да предположите каква сума е споменал
(или да си купите списанието и да разберте).Според вас
колко е казал ?
*дава пример с доста труден въпрос зададен в интервиевто.
Въпроса беше е:
На кой отбор е бил фен Адолф Хитлер?
А)Аустрия Виена
б)Мюнхен 1860
ц)Байер Леверкузен
д)Байерн Мюнхен
Ето продължението
В една виртуална ситуация, ти докъде би стигнал, ако
седнеш на отсрещния стол?
Не знам, сигурно трябва да пробвам някой път на
репетициите.Музикалните въпроси ги знам общо взето, имам
и известни познания в други области. При добър късмет
смятам, че 25 000 не са ми непосилни - ако не си
самоповярвам, разбира се.Защото виждам как една от най-
големите беди на някои гости е самозаблудата, че знаят
отговора от раз.
Коя е най-добрата тактика с жокерите и въбоще за играта ?
А според теб коя е?
Публиката, приятел, 50 на 50.
Правилен отговор.Наистина е нелогично на високите суми на
5 000 10 000 да ползваш публиката и да разчиташ, че
така прехвърляш отговорността. Ти не знаеш въпрос за 10
000, а искаш те да го знаят, колективният ум да проработи
в твоя полза за нещо толкова специфично....Въпреки че
има случай, когато публиката е помагала и на високите
нива. Но да прав си - 50 на 50 е най-силният жокер. Стига
да не забравяш двата елиминирани отговора и да мислиш.
Пример ще дам..Въпросът е " за какво е бил използван
първият компютър" : балистика, метеорология, стрелба на
далечно разстояние и още едно, забравих го, пак
военно.След жокера остава балистика и метеорология - значи
е останал най-нелогичният, метеорологията, а останалите са
военни; както и се оказа, балистиката беше верният
(коментар на ТРИГГЕР: въпросът за първия компютър беше
зададен вчера, а интервюто е правено в края на Март....
та знаете ли колко време преди излъчването се подготвя
едно предаване ?)
Компютърът как ги елеминира - предварително ли се
програмират двата излишни?
Да.Аз затова им казвам, това е моят приятел - компютърът,
не го обвинявайте него.
(коментар на ТРИГГЕР: Обикновенно хората си имат за
приятели хора нали, а не предмети ....?)
Чуват се обаче и характерните за България мнения, че
шоуто било програмирано, да не кажа "нагласено". Има ли
въобще технически начин, механизъм някакъв това да
стане?
Няма. И двата монитора - моят и този на госта - се
управляват от един компютър. Това означава, че някои
трябва да седи на него и, знаейки че госта е примерно
инженер, в реално време за секунди да му
програмира "инженерни" въпроси, което е невъзможно.
(коментар на ТРИГГЕР: кого заблуждава Н.К. нали се записва
предварително предаването и има достатъчно време докато
слагат мониторите и столовете и докато Н.К разбере нещо
повече за участника да нагласят всичко. Пък и по време
на играта също могат да правят шашми)
А с трудностите как е - за всяко ниво си има банка от
въпроси ли?
Точно така. Компютърът разбърква въпросите по суми, а
преди това от хората, които ги пишат, са уточнение нивата
на трудност. Имаме си цяла библия от Селадор, компанията-
собственик на правата, която обяснява как се пишат
въпросите. Примерно образование от 7 клас - нещо от
простата геометрия, съответно въпроси за висше , плюс
национална попкултура като "довършете поговорката" и т.н.
затова няма как да стане някои да ти "нагласи" въпросите -
примерно на теб сега като главен редактор да ти подредим
разни неща от медиите и попкултурата. Всичко просто е
измислено до последният детайл така че да бъде честно и
шансът да е еднакъв
(кометар на ТРИГГЕР: айде стига глупости де - преди седмица
гледах как за 5 000 лева се падна физичен въпрос за 7 клас)
Добре де, но още не разбирам: ако аз се интересувам от
медии, кои прави така че тези въпроси да ги няма -
човешка ръка ли ?
Не, няма такъв принцип - теоретично погледнато, може и да
ти се падне такъв въпрос. Мисълта ми беше, че не е
възможно да ти се паднат само или предимно такива въпроси,
защото за тази цел трябва да се намеси човешка ръка, а
това няма да стане.Човешкото участие е най-важно с това
че трудността се определя от хората, които пишат
въпросите и ги разпределят. Те имат договори за спазване
тайната на играта, включително и че не могат да
разкриват самоличността си като хора, пишещи въпроси
за "Стани богат". Никой не знае кои са, включително и аз.
(коментар нба ТРИГГЕР:А каква, ако не човешка ръка
включва компютъра ? :))) БТВ къде се загуби Ромел?)
Да надникнем още малко по-навътре в детайлите. В кой
точно момент ти узнаваш верният отговор?
В началото питах дали мога да прегледам тия примерно 1000 въпроса, с
които работим за един снимачен ден, за да си подготвя
реакции и да знам по-рано отговора, но не можеше. Иначе
механизмът е следният: играчът избира отговора, светва
оранжевото и в този момент моят монитор ми съобщава
единствено дали е верен или не, а не кой е верният.След
това разиграваме психологичаесктата част, в която го
питам защо смята така и прочее, знаеш включително и
тъжната физиономия за позналия и обратното, а накрая,
буквално преди да обявя, продуцента ми пуска на монитора
верният отговор.
(коментар на ТРИГГЕР: все едно щеше да си подготви по-
различни реакции от тези.Пък и тази психологическа част -
обикновенно се изразява в мълчание, а пък ако каже
нещо, веднага се разбира дали участника е познал или
не.Ето затова по ми харесва италинаеца от "Quiz Show" - той
вече може да ти докара нервна криза докато каже кой е
отговора (е малко преувеличавам де) А нали и двата
монитора се управляваха от един компютър и никои там не
пипа, а сега продуцентът му пускал верният отгвор в избран
от него момент .... :))))
Ту би континуед ...... 
(:o)=) Бравo! Oтkpи ме! Xa-xa!)Редактирано от T®lGGE® на 13.04.02 16:48.
|
Интервюто - продължение
