Некога , като хлапе , едни каки ме водеха със себе си по разни сбирки пиянски. Весело си живееха, та и аз покрай тех понамазвах.

Чест гост беше играча, даже и рецитираше. Но не разбирам /признавам си/ от тия високи и неясни неща, като поезията. За мен поезията носи само тъга, нега и депресия. Та нещем му яде краката на човека.

А че знае много, то си му личи...