|
От скоро влезнах във възрастовата категория на този клуб...макар да чета написаното тук и в по-горния-40-50...от по-отдавна...
Кръглата ми годишнина ме наведе на мисълта за равносметка на изминалата част от живота..Чела съм тука мнения, че 30-годишнината съвсем не е възраст за равносметки и големи анализи...и донякъде споделям това мнение, но само донякъде...
Все пак- 30 години от един човешки живот...не са малко време- всъщност "много" и "малко" са относителни понятия...и все пак...има много примери с известни люде, които на 30, че и на по-малко години- са постигнали доста успехи...било то в служебен или личен план....Всъщност- то и понятието "успех" е относително- един се счита успял ако е изградил някакво име или кариера, втори- ако е натрупал пари, имоти...трети- ако е изградил добро семейство и има верни приятели...четвърти.....
и така- всеки за себе си има понятие кога и при какви обстоятелства би се счел за успял човек...
За себе си- мисля че спадам най-вече към третите, макар да не е лошо човек да има поне по мъничко от това на първите и вторите....
В тоя ред на мисли, правейки за себе си 30-годишната равносметка, към днешна дата се определям в категорията на неудачниците, ...макар сигурно друг на мое място да би бил щастлив-най-малкото поради факта, че съм здрава, симпатична млада жена, с работа- добре платена за стандартите на страната ни (макар и не напълно удовлетворяваща )....
Но бедата е там, че съвсем не се чуствам така....Преди десетина години, завършвайки висшето си образование, летях в облаците...бях сигурна че ще успея в живота, че ще бъда удовлетворена, имах и човек до себе си, който ме боготвореше, когото и аз обикнах и за когото бях абсолютно убедена, че винаги ще ме обича...-макар и това да звучи доста наивно, но беше така...
Заблуди...в колко жестоки заблуди се унасяме като сме млади...и вярваме че всичко, което хвърчи се яде...Та така и аз...10 години по-късно осъзнах, че нито работата, с която се занимавам ме удовлетворява(макар да е платена не зле), нито нещата, в които бях убедена(че човек ако е почтен и честен , ще получи същото от другите) , нито човека, комуто безрезервно вярвах.....се оказаха това, за което си мислех че са....
В живота си досега се срещнах с толкова подлост, двуличие, лицемерие...и сред уж приятели, и сред-колегите-особено сред тях,...че направо ме втриса...
С Човека, с когото се обичахме толкова...някак си..за тези 10 години се разминахме...осъзнахме, че макар чуствата да са си все същите...сме напълно различни като характери и интереси...и не можем да бъдем щастливи заедно-и от няколко месеца сме разделени- факт, който ме изважда от равновесие....напълно...щото никога и в най-страшните си кошмари не съм предполагала че ще се стигне до такава развръзка....болката от която е толкова силна, че е почти физическа....
И така...в един момент...на попрището жизнено в средата...се оказах като Робинзон-самотна на остров....и напълно неподготвена за действителността, в която живеем....Всичко...или почти всичко, в което съм вярвала до този момент, качествата, които съм ценяла у хората и които съм се стремяла да развия и у себе си- се оказват абсолютно неадекватни на джунглата, в която живеем всички в момента....Човека, когото и досега продължавам да обичам адски...просто се отдръпна...може би и аз допринесох за това...а може би и двамата имаме вина....но така се получи- след 10 години вярна връзка....някак си....постепенно се отчуждихме....с времето...и се стигна до раздяла....-по взаимно съгласие, както се казва в съдебните зали...но този факт, както и струпалите се служебни (кой ги няма) проблеми, а и други лични неприятност-просто тотално нарушиха душевното ми равновесие....
не знам какво да правя...наистина....
стигнах до там....че съм на крачка да се разплаквам дори когато някой ме поздрави на улицата....да не говорим, че почти не мога да спя нощно време...
не знам.....не знам дори и в момента защо пиша всичко това.....и на какво се надявам....но си мисля че споделения проблем....с някого....па било то и непознати връстници от виртуален клуб....може би ще ми помогне да намеря себе си...по някакъв начин....
не знам.....не съм сигурна....но такава буца е заседнала в гърлото ми днес...че нещо ме прихвана....и реших да излея част от душата си тук....
пък...знае ли човек....може да е от полза....
Ако искаш да видиш дъгата - не се цупи на дъжда 
|
Размисли на глас...
