И пет пъти да прочетеш написаното...пак може би няма да го разбереш... То аз самата вече не се разбирам какво искам да кажа и да направя...така че не очаквам някой друг да го стори....Знам, че всеки в един или друг момент от живота си сигурно е преживявал нещо подобно...и се е оказвал в подобна ситуация....Бедата е там, че аз нещо не мога да намеря приликата между моите проблеми...и нечии други уж подобни...та да взема поука и да последвам примера на този, който вече е минал по пътя...и ги е преодолял....
Да, за дългата връзка в началото сигурно си прав...И аз мисля че човек трябва малко да си поживее, преди да се обвърже с някого- най- малкото- за да има база за сравнение...за да няма после колебания или угризения за нещо пропуснато...Но това- по принцип....в живота не винаги става така. А конкретно пък аз от началото изобщо и не мислех че с този човек нещо ще се получи...Нямах ни най-малкото намерение да се обвързавам ...нито за дълго..нито за кратко...-просто не усещах така нещата...Но той беше толкова упорит, толкова добър и любящ...че накрая нещата от само себе си се промениха...задълбочиха....и така- 10 години...макар и преминали с доста проблеми и бури...макар и многократно да съм искала да скъсам....и да съм декларирала това си желание....но той винаги намираше начин да ме разубеди...да ми покаже колко много се нуждае от мен...и то наистина беше така...и аз вярвах....и продължавах...неусетно и за самата мен-задълбочавайки своите чуства и постепенно приех тая негова нужда от мен като даденост...за себе си тогава бях убедена, че този човек ще ми е верен едва ли не до гроб...че ще ме обича така силно и страстно...както в началото...че нищо не е в състояние да промени това статукво...и така се изтърколиха тия 10 години, в края на които обаче...нещата са се променили...неусетно и за самата мен...се оказа че сега аз съм тази, която обича повече....която се е привързала емоционално към този човек така...че да изпитва физическа даже болка от раздялата си с него...щото се стигна именно до раздяла...макар и тиха, спокойна...необявена дори....но факт...10 години все аз бях тази, която някога е говорела за скъсване....а накрая ме изоставиха мен...макар и без определена причина...макар и все още с чуства и от двете страни....но- просто така се получи...и съм безсилна да променя нещо....и това може би ме разтърси най-вече...и ме изкара от равновесие...тотално....безсилието и ужасната болка...до този момент не съм предполагала че мога да съм толкова слаба...и така зависима от някого....не съм го осъзнавала....но е факт....колкото и да ми е срамно да го призная...Щото днешното време не е за слаби, не е време за романтици и идеалисти.....и действително е срамно да си такъв...щото си черна овца, защото си в позицията на вечно губещия, това показва колко си неспособен да се адаптираш към времето и ситуацията...колко си излишен и ненужен на тоя свят.....каквато се чувствам аз в момента....


Благодаря за песента!


Текста и е вълнуващ!

Ако искаш да видиш дъгата - не се цупи на дъжда