на себе си, ти, както винаги, започваш с твърдение, което е, най-меко казано, недоказуемо. Ако беше започнал с "ти не живееш като мен" цялата ти теза надолу щеше да е просто една сага за това, колко по-добър е твоя живот, от моя. Не мисля, че мога да променя изграждания 33 години навик, да си вадаш привидно правилни заключения, от очевидно неправилни предположения, и затова пак ще взема за основа това, което ти си написал - впрочем - винаги правя така.
1. Ти предполагаш, че на теб са ти са се случили повече неща, отколкото на мен - въпросът е - защо? Да не би да предполагаш, че съществува начин на живот, при който се случват някакъв "максимален брой преживявания" и при всички други "начини на живот" броя на преживяванията е по-малък? Къде в моите твърдения прочете, че аз нямам дете, а дори и да беше така - не е ли възможно, според теб, да съм направил щастливи и да съм се грижил за 10 деца, които не са мои? Това твоето не е спор - аз също мога да твърдя, че съм имал повече преживявания от теб, и че имам с едно дете повече от теб. Но аз теоретично не те познавам, и следователно не мога да го твърдя. Но твърдя, че опита зависи в по-голяма степен от "качеството" на преживяванията, а не толкова от количеството им. Или пък твърдиш, че една тъпа мутра, дето всеки ден седи по баровете, и изпада в 100 конфликтни ситуации, някои от които му застрашават дори живота, има повече опит от теб, понеже има повече "преживявания". Не вярвам твоята теза да е такава.
2. За какво ми е на мен да знам за Африка е без значение. На мен може да ми е приятно познанието, а на теб туризма. Това, че ти твърдиш, че емоцията е по-важна от знанието е некоректно - коректното е да твърдиш, че тя е по-важна за теб. И дори да приемем, че аз и ти отдаваме еднакво значение на емоцията, пак остава възможността аз да не примема за голяма емоция пътуването в Африка, а, например, плаването с яхта. Не виждам как можеш да приемаш, че твоята емоция е по-важна от емоцията на друг човек. Какво те навежда на тази мисъл - да няма някъде класификатор на емоциите?
3. За парите отново правиш груба грешка - и пак не е една. Какво те навежда на мисълта, че този, който не се стреми към парите, няма пари? Или пък, че този, които се стреми, има? Как ти хрумват тези неща? Понякога не си ли се замисля, че е възможно някой да има точно толкова пари, колкото имаш и ти, но да не се стреми по цял ден към тях, и дори да са му излишни, в известен смисъл. Естествено е, че ако ние имаме различни емоции, то е много вероятно и да имаме различна нужда от пари, за да ги осъществим. А за уюта вече говориш абсолютни глупости - само "бизнесмените" живеят уютно, така ли? Другите се гърчим в студените си, неуютни къщи? Ти вярваш ли си на тия безумия?
4. Какво аз знам за това, да давам работа на 10 човека, също е без значение. Без значение е дори, какво знаеш ти за това. Как точно реши, че ти "даваш работа" на някой човек. Ти си я измислил тази работа ли? Или, ако не си ти, никой друг няма да му предложи работа? Ти чуваш ли се, въобще, какво говориш. Ти просто купуваш уменията и (или) познанията на тези 10 човека - и печелиш от това. Следователно, на тях работа им дават техните способности, а на теб работа ти дават тези 10 човека. За да придобие човек някакви способности, някъде в развитието си за него е важно да срещне някой, който чете книги, и е склонен да му предаде познания. Разбира се, на някакъв етап може да се окаже и полезно, да срещнеш някой търговец на фъстъци, наричащ себе си "бизнесмен", но докато без това човек може и да преживее някак си, без познания ще му е доста по-трудно. Да не забравяме и факта, че човек измислил нова технология или пък ново лекарство, или пък нова управленска стратегия, или пък направил добър анализ на някаква тенденция, в крайна сметка "дава работа" на много повече хора, отколкото която и да е компания по света. Да се твърди, че ако някой се занимава с научна работа, например, това означава, че е безполезен, е първо невярно и второ - грозно. Ти да твърдиш, че ти си по-полезен, пък е направо безумие. На теб може и да ти се струва много важно, че имаш "фирма", в която работят цели 10 човека, но истината е, че това въобще не е важно - в България има около 100 000 хиляди стопански субекта от този клас, и присъствието или отсъствието на един от тях е недоловимо. От друга страна, дори една-единствена умна и добре написана от някой "безполезен драскач" книга, понякога е в състояние да промени познанията и живота на 1 000 000 човека. Не се поставяй в неудобната позиция да се мислиш за по-велик от "безполезния драскач" - просто е смешно.
5. Дали анализа е бизнес за мен, както и дали е бизнес според теб, няма абсолютно никакво отношение към нашия спор. И защо, ако анализа е начин на живот за мен, това да е "страшно"? Знам, че не си го прочел никъде (ти не обичаш), но, все пак, по някакъв начин достигаш до фундаменталните си твърдения. Ще споделиш ли някога как?
6. Защо установи, че не може да се анализира любовта? Напротив - може. И, ако си беше направил труда да се поразтърсиш, щеше да установиш, че любовта е съвсем тривиален химически процес, свързан по-скоро с разликата в гените на двамата влюбени, отколкото със "сърцето", душата или мозъка. Няма нищо "романтично" (в смисъл - непознато) в любовта - тя е елементарна химическа реакция, даваща ни усещане за задоволство и копнеж, когато срещнем човек от противоположния пол, чиито гени са много различни от нашите собствени, и следователно, нашето поколение с голяма вероятност ще бъде по-жизнеспособно, отколкото сме били самите ние. Съжалявам, че го описвам сравнително повърхностно, но не ми се преписват книги тук. В този ред на мисли е очевидно, че всеки, които е срещал достатъчно на брой хора от противоположния пол, се е влюбвал. Не мога да се сетя за нещо по-нормално от това. Да твърдиш, че някой не се е влюбвал е признак на излишна арогантност, освен, че не доказва нищо, дори и да беше така.
7. Отговорността не само, че може да се анализира - в съвременното общество тя задължително се анализира, и то на "институционално" ниво. Всички институции, които обществото е измислило, се занимават именно с анализ, оценка и разпределение на отговорността. По тъпо изказване от това, че отговорността не може да се анализира, аз лично не съм чувал от теб, а май скоро не съм чувал въобще.
8. За изневярата и ревността вече изписах толкова, че твоето "няма да ревнуваш ли? ха-ха.", не само, че не може да бъде отговор, то не може да бъде и коментар. Ревността е присъща на хора, които, първо, гледат на партньора до тях като на своя собственост, и второ, имат причини да мислят, че няма да могат да придобият друга подобна "собственост". Съвсем в стила, в който ти ми отговаряш, мога ти отговоря и аз - бъди сигурен. Всеки може да напише "ха-ха", но това рядко означава нещо, различно от това, че ти не мислиш като този, на който се смееш. В този случай мисля, че е ясно, че аз и ти мислим различно - не е необходимо да го потвърждаваш с едно "ха-ха". Но това, че мислим различно, не означава, че ти си прав, а аз не съм. Поне докато и двамата не изложим аргументи, различни от "ха-ха".
9. Никога не съм твърдял, че имам опит в "житейските проблеми". Вярно е, че нямам особени проблеми. Само не можах да разбера, как това доказва, че не съм прав в нещо друго? Ако количеството на житейските проблеми беше мерило за това, кой е крив и кой е прав, щеше да по-логично да се допусне, че е по-прав този, който има по-малко проблеми, нали? Аз не твърдя, че това е така, защото то не е точно така. Но да се твърди, че човек с повече проблеми е по-прав от човек с по-малко, поради количеството на проблемите си, е, най-меко казано, абсурдно.

Накрая, не мога да не те помоля, да предадеш много поздрави и добри пожелания от всички (надявам се), които пишем или четем тук, на твоя личен приятел Даниел Пеев. Той и всички останали момчета от националния по волейбол, са красноречив пример за това, че за да дадеш радост на много хора, съвсем не е необходимо да имаш фирма за фъстъци. Понякога е достатъчно просто да правиш с хъс и желание това, което правиш.