да ми отговориш на това, което питам? Защо? Защо винаги, когато твърдя нещо, различно от теб, ти само наливаш вода в моята мелница? Ти наистина ли прочете постинга ми, или нямаше какво да правиш преди да изпиеш едно малко, и реши да понапишеш туй-онуй?
А сега - пак по същество:
1. Аз не говоря неща, които "всички ги знаят как трябва да са" - аз пиша това, което мисля, и следователно правя (за твое учудване, както се разбра).
2. За исканията:
2.1. Аз не искам вечна любов. Но въпреки това вярвам, че е възможно да съществува. Факта, че ти не си видял "вечната любов" не означава, че тя не съществува. Факта, че аз съм я видял, не означава, че тя съществува.
2.2. Аз не искам да съм богат. Стремежа към парите ме отвращава. Парите имат цена. Ако един човек изкарва $100000 на месец, а цената да ги изкара е $99999, това означава, че той е "богат" точно за един долар. От друга страна, човек, който изкарва 200 лева, а цената на тези 200 лева е 2 лева, това означава, че той е богат точно 198 лева. Демек по-богат от този, който изкарва $100000. Не очаквам да ме разбереш, но и няма да ти навреди да се замислиш.
2.3. Аз не искам полвинката да ми е вярна цял живот. Искам да ми бъде вярна точно толкова, колкото самата тя реши. Не си представям, някак си, предмет на "успеха" ми да е нещо, което зависи от друг човек.
2.4. Аз не искам да имам успешен брак. Самата идея за брак ме отвращава. Бракът е договор, при които човек получава това, което не се стреми да заслужи. Предплатените услуги не ми харесват по принцип, а тези, свързани с личността са направо необясними и отвратителни за мен.
2.5. На мен не ми омръзна да ти отговарям, но просто няма повече "вечни истини", които да коментирам.
3. Аз не се оплаквам, че нищо идеално не ми се е случило - напротив. Щастлив съм, че ми се случват главно "идеални" неща. Идеални според мен, разбира се.
4.Оплакването може да има различни форми. Освен очевидната, най-много е разпространена една друга форма - "бе това е така, ама само на теория, на практика не е така". И макар това да не е най-очевидната форма на оплакване, тя определено е най-разпространената.
5. Човек, който е "задръстен, ограничен и пълен с предрасъдаци и липса на грам самочуствие", рядко търси идеалното и се шокира от нормалното. Напротив - той претендира да е "реалист" само за да може да претендира да е нещо. За него думите реализъм и суифдахд имат абсолютно еднакво значение. Не можеш да бъдеш реалист, без да можеш да бъдеш оптимист. Обратното, обаче, не е вярно.
6. В случай, че думата "нещастник" произлиза от "нещастен", то е очевидно, че нещастник е този, който не живее така, както иска, а така, както може (в твоята терминология май така викаш на "реалистите", в частност на себе си). Ако един човек живее така, както мисли че трябва да живее, то (по дефиниция) не може да бъде "нещастник". От друга страна, ако човек живее така, както може, а мисли, че не трябва да живее така (нали помниш - библията и "реалните неща", за които "трябва да говорим") - този човек определено не може да бъде щастлив. Забележи - не казвам, че не е щастлив - казвам, че не може да бъде щастлив.
7. Искренно се радвам, че не ти се спори "много много". То и без друго ти не спориш, а вместо аргументи изброяваш всичко, което си искал да е по един начин, а то е по друг. В твоите очи твоите неуспехи може и да са аргумент, но в моите не са. Може би съм малко глупав - знам ли?
И за да не те затруднявам да четеш пак предишния ми постинг, ще те попитам и тук - как точно реши, че всички хора живеят така, както не искат? Какво те навежда на тази мисъл (освен собствения ти "богат опит", разбира се? Толкова ли е трудно да отговориш на това, което те питат? По лесно ли е да изброяваш всичките си неуспехи и то в степен, че на теб самия да ти писне от това?