че този разговор го водихме малко по-нагоре преди ден-два? Аз твърдя нещо, а ти ми отговаряш с някакви мъдри напътствия, нямащи нищо общо с обсъжданата тема.
Извинявай за директния въпрос, но ти наистина ли мислиш, че е възможно някой човек да вземе на сериозно твоята оценка за неговия "проблем" и за неговата идентичност? Защо би могъл да го направи? Да се твърди нещо "ей-така" е едно, а да се привеждат аргументи е съвсем друго. Какво те кара да мислиш, че някакво твое твърдения би било интересно за някой? Факта, че си го казала ли? Или може би интересния ти ник?
Наистина ли допускаш, че някой ще е много заинтригуван от съвет, като "бъди какъвто си", "не се страхувай от живота"? Или пък, че ще погледне сериозно на "риска да досади на хората и да се самоизолира", просто защото на теб ти е хрумнало да го напишеш?
Ти не схващаш ли, че когато пишеш неподкрепени с нищо констатации за това, какъв е някой или какъв не е, именно между редовете ти се разбира, че ти всъщност искаш да кажеш каква си и каква си искала да бъдеш? Ръсейки произволни съвети, сякаш събирани от някакви разхвърляни стари вестници, ти не съветваш ли себе си? Не е ли това демонстрация на способността ти да запомняш никому не нужни заучени фрази?
И накрая - в този клуб има абсолютна свобода. Точно толкова, колкото аз имам право да пиша тук, ти имаш право да не четеш това, което съм написал. Не мога да бъда отговорен за това, че се опитваш да четеш неща, които те обременяват. Бих те посъветвал как да избегнеш това "обременяване", но искрено ме е страх, да не заприличам на теб, и така да загубя идентичността си.