Първо - няма никаква нужда да се извиняваш на мен. Да наричаш "малоумен" човек, които наистина е малоумен, е поне толкова глупаво, колкото и да наричаш "малоумен" човек, които не е малоумен. И в двата случая ти обиждаш по-скоро себе си и е абсолютно невъзможно да засегнеш другия човек - независимо от факта, дали той наистина е, или не е, малоумен.
Да започнем сега с коментара.
1. Не е възможно човек на 33 години да "няма никакъв житейски опит". Но е напълно възможно да има житейски опит, различен от твоя. Повтарям го за втори път, и не мисля да го повтарям повече, тъй като явно вероятността да разбереш нещо не зависи от броя на повторенията. Не виждам никакъв друг начин да те убедя, освен пак да го кажа - за последно. Имам житейски опит (всеки има), който, очевидно, е различен от житейския опит на други хора. Мисля, че това е нормално - различните хора да имат различен житейски опит. "Житейски опит" наричаме опита, които човек е натрупал, докато е живял. За да нямам никакъв житейски опит аз не трябва да съм живял - очевидно невярно допускане. За да имам твоя житейски опит, аз трябва да съм живял твоя живот. Очевидно невярно допускане. Остава възможността всеки от нас да е живял своя живот и да е натрупал опит от него - и следователно да има "свой" житейски опит. Просто не мога да се изразя по-ясно - повярвай ми.
2. Абсолютно не съм съгласен с теб, че ако не изживееш едно нещо не можеш да знаеш какво се е случило. Аз твърдя точно обратното, че ако изживееш едно нещо, ти си толкова обвързана с него в личен план, че е невъзможно да се разчита на обективната ти оценка. По принцип от една и съща ситуация обикновено следват различни "развръзки" - следователно има и хора, които са преживели една и съща ситуация, но твърдят две съвсем противоположни неща в оценката си за нея. Мога две седмици да ти привеждам примери от различни области - като се започне от психологията и се стигне до математиката, но в общи линии извода винаги е един и същ - от еднократно явление човек не може да си направи никакъв смислен извод. Единствения начин, по който човек може да анализира едно явление, е като изследва неговите различни прояви и ги съпоставя. Освен ако не си изнамерила някаква нова теория по въпроса, не виждам нищо по-лесно разбираемо. Просто не мога да си обясня, защо ти отказваш да го разбереш.
3. Мога да твърдя (и твърдя), че ако съм прочел 100 книги за Африка, написани както от местни хора, така и от хора, които са посещавали Африка, аз ще знам много повече, отколкото ако отида и разгледам Африка. Колкото и наблюдателен да е един човек, за мен е очевидно, че сто различни хора, могат да обхванат един проблем от 100 различни страни, и с това да ти дадат възможност да обхванеш проблема по-цялостно и да го анализираш по-пълно. Точно обратното - ако аз отида в Африка и видя двадесет бедни африканеца, аз ще мога да направя точно толкова смислен извод, колкото и ако видя двадесет богати такива. И в двата случая извадката няма да е толкова представителна, колкото ще бъде, ако прочета какво мислят 100 човека, виждали по двадесет африканеца (ако не друго). Не разбирам, какво му е трудното за разбиране и невярното в тази теза. Не мога да и да разбера, защо ти се струва по-меродавно да видиш нещо, отколкото да прочетеш за него. Има стотици съвсем очевидни примери, че нещата понякога не са такива, каквито ги виждаме, а се изисква и някакъв мисловен процес, които да ни помогне да ги анализираме. Най-простия пример е киното. Защо, като гледаш на кино, че някакви зелени човечета нападат Земята, ти не вярваш, че това се случва? Та нали го виждаш?
4. Коя точно действителност е отблъскваща? И какво значи действителност? Да, отблъскващи са много неща, които се случват по света. И за повечето от тях вярвам, че са отблъскващи. Но това не е "моята" действителност - това е действителността на тези, които я правят отблъскваща. "Моята" действителност не е отблъскваща за мен.
5. По въпроса за изневярата. Тъй като считаш всичките ми аргументи за свободата за глупости, ще се опитам да ти предложа една, надявам се по-достъпна за теб, различна гледна точка. Нека се спрем на по-разпространения случай, в който жената в момента не е с мъжа, с който е била за първи път. Какво се получава, ако жената изневери на този мъж. Той се чувства засегнат и затова и отказва това право, нали така? От негова гледна точка тази жена е "изменила", нали? Добре, но замисля ли се този мъж, че ако тази жена не беше изневерила на предишния си мъж с него, той въобще никога нямаше да е бил с нея? Той може да твърди каквото си иска, може да изпитва болка колкото си иска, но си остава простия факт, че тази жена е направила едно и също нещо (изневерила), само че единия път той е имал полза от изневярата, а втория път не е имал полза. Не може, когато една жена прави абсолютно едно и също действие, ние да твърдим първо, че тя е права, защото то е било в наш интерес, а после, че не е права, защото е било в наш ущърб. Тя или е права и в двата случая, или не е права и в двата случая. Аз твърдя, че тя е права и двата случая. Ако ли пък според някой тя не е права и в двата случая, то тогава защо е приел изневярата и безропотно в първия случай? Защо не се е възмутил и не и е отказал категорично? И, въобще, тезата, че нещо може да бъде справедливо, ако ни харесва, и че същото нещо може да бъде несправедливо, ако не ни харесва, ми се струва лишена от смисъл и здрав разум. Ако ти признаваш на една жена свободата, да избере теб, съвсем логично е да и признаеш и свободата да избере който и да е друг.
6. Относно "обвързването". Не намирам смисъл в тази дума. Не мога да разбера значението и. Ако ми е приятно да бъда с една жена, и същевременно на нея и е приятно да бъде с мен, защо е необходимо някакво допълнително "обвързване"? То с какво подобрява нещата? Та нали ние така и така сме заедно. Ако пък не ми е прятно да бъда с една жена, или на нея не и е приятно да бъде с мен? Тогава за какво служи "обвързването"? Играе ролята на някаква извинителна бележка "искащия" да претендира "неискащият" да бъде с него, макар и това да го прави нещастен ли? Дава му някакви права да тормози човека до себе си ли? Не мога да разбера за какво точно служи това "обвързване". Опитай се да ми го обясниш.
7. Щом ти е толкова интересно - да, обичал съм. Но явно според теб съществува и някаква друга форма на любов, където "обичащият" трябва да вменява задължения и да има изисквания към "обичания", за да бъде разбрана любовта му ли? Е, ако има някаква такава форма на любов, аз не съм имал нещастието да я изпитам.
8. Знам, че не мога, и затова и не опитвам, да правя които и да е щастлив. Единственото, на което се радвам, е когато някой е щастлив да бъде с мен. Нямам никакво желание да "хвана" някой, който не е щастлив с мен, и да започна да го "правя" щастлив. Аз съм човек, а не любовно-превъзпитателно училище. Ти, впрочем, как "правиш" хората щастливи с теб, ако те не искат да са такива с теб? Не мисля да прилагам опита ти, но ще ми е изключително интересно да ми го споделиш. Нали и без това ме съветваш да се усмихвам повече?
Аз пък мисля, че те разбирам съвсем правилно. Ти просто не искаш да допуснеш, че е възможно нещата и да не са такива, каквито не ти харесват на теб, за да не изпаднеш в неловкото положение да си помислиш, че животът ти дотук не е бил такъв, какъвто ти би искала да бъде. С твърдения, че живота по-принцип е такъв, какъвто е твоя собствен, ти не се опитваш да ме убедиш в нищо. Надяваш се да убедиш себе си, а аз се надвам да успяваш. Макар и да признавам, че не ти помагам особено. Но аз съм ufff, а не Тимур, който "прави" хората щастливи.
А относно пожеланието ти да се променя заради някоя жена - честно казано и по тежки клетви са ми отправяли.
Ето ти и усмивката, макар и да не знам за какво точно ти е - .