В "Пасиансът на архалгелите" един цитат ми направи впечатление и за съжаление смятам, че е достоверен..."Настъпи гробна тишина. Юстина знаеше, че този миг рано или късно щеше да дойде. И че няма вечни тайни. И че не бива да има. За нея тайната бе отровна като лъжата. Вярваше, че това, което криеш, те заробва и нарушава не само твоята съдба, но и тази на другите. Отклонява и теб, и този, от когото нещо си скрил, от пътя на душите ви, а това е тежък товар за носене през времето и пространството и тежко вмешателство в живота и съдбата на другия. На такива хора трудно им се нарежда пасиансът, а не се ли нареди, задължително се връщат долу, в тясното за душата място, докато не съберат смелост и мъдрост за истините, докато не разрешат на бога в себе си да прояви в реалността величието на любовта чрез истината." Това е толкова закономерно и свързано с енергиите, които ни заобикалят, че е тъжно да го споменавам ;). Изморена съм, миличък. Не ми се излиза, както си мислят мнозина..Аз да не съм неизчерпаем източник на енергия?! Ще си седя у дома. Толкова хора са се отдалечили от пътя на душата си, че е лудост да се опитваш да ги върнеш в правия път...Да говориш истината, колкото и да е нелицеприятна, е по-добрият начин да се спасиш. Да се стремиш с всичко, което правиш, към истината е най-доброто решение. Такива изводи си правя ;).. И, не, смисълът е да простиш на себе си, а не на тези, които са сгрешили и са те лъгали през цялото време. Интересна гледна точка за реалността представлява книгата. По-важното е, че разказва действителна история за жена, която реди пасианс и го нарича такъв на архангелите. Честита Баба Марта и много здраве за всички, които си знаят кои са ;)...

Редактирано от Blackeyes на 02.03.25 12:19.