В една реалност живеем, в която колегите ни не се чувстват комфортно и се отразява на цялостното ни съжителство...Съжалявам, миличък, наистина, че се налага да се грижи за болната си майка, но не мога да съпреживявам всичките й тормози. Проблемът се оказва, че е на всички ;). Липсват усмивки и настроение. Тегаво е. Започнах да чета "Хотел "Захер""...Няма с какво друго да запълвам времето си. Усеща се и войната, хората са умърлушени. Постоянно питаш какво правя..чета, защото ми е трудно иначе. От друга страна слушам как ще посетят различни туристически места и гледам нереалната радост да се пътува ;). Хората, които работят в туризма са се наситили на посещения..и се чудя кога ще застанем от тяхна страна, за да видим положението..Не знам дали съм права. Обърках се ;).
В тези книги пише за успели жени, които направо се бъхтят от сутрин до вечер, за да е разпознаваема марката...и никак не ми изглежда боза в ушите ;)..Завършват и тъжно истинските истории, като например Ана Захер е поставена под попечителство една година преди да се спомине, от сина й...
Та, тъжно е..и затова си мълча. Що народ прекарва времето си, за да напише една история...а що народ намира време да я прочете ;)? Друго си е то - да си говорим ;). Ти се държиш като пристрастен слушател :). Наистина е трудно да се говори, когато виждаш, че се разминават ценностните системи. Замисляш се и установяваш, че няма да те разберат. Хайде, миличък, спокойно си гледай работата...не съм в настроение.

Редактирано от Blackeyes на 24.02.24 20:26.