|
Фуше, защо роптаеш? Била съм в Триест, не изглежда трагичен град...преплитането на минало с настояще е особено. Все си мисля, че си правя извод и за бъдеще няма нищо от миналото ;). Обаче защо пак се озовавам там, където не искам...Да, предполагам е трудно за разбиране. Ангажираността ти е двузначна..това трябва да разбереш и да не роптаеш, непредсказуема като капризна дама и неразбираема откъм праволинейност, каквато трябва да притежават джентълмените по принцип...като видях кой реагира и как, ми стана ясно. Ах, добричката му жена, дето всичко разбира и е над тези неща ;). Като бях в Триест, не знаех, че Фуше е умрял там :) - бях щастлива и млада. Това исках да кажа. Не се ядосвай. Звучи ми зле. Не мога да си изкривя възприятието. Изглежда няма логика в това. Един път е добре, а друг - не е. :) Имаш една правописна грешка - безпрИкословно. Наби ми се в очите, а по принцип не забелязвам. Живееш сам със себе си...затова така ти се харесва да роптаеш :)). Какво какво? На акъл явно си бил колкото младежкият ми акъл ;), а истината е, че аз търся логика във всичко. Разбирам, че младостта е привлекателна и зареждаща, но не прекалявай ;). Харесвай когото искаш. Въпросът е как го демонстрираш. Напук почти, като да обичаш на инат...няма да се поправиш и все така младежки ще си караш. Просто аз се промених. Не идвай отгоре ми като мечка ;), не съм виновна, че си подложен на толкова изкушения и не можеш да ги загърбиш...Не се сърдя. Просто ставаш алогичен. Сега пък сърцето те заболя...по същия начин живея като теб - опитвам се да оцелявам. Хайде, Фуше, успокой се. Утре ще ходя да си подновявам един лиценз, очертава се дълъг работен ден, нищо не може да ме измъкне от вцепенението на миналото...Не зная дали искам да си спомням. Дойде ми множко. За съжаление това с времената е реалност. Почти сме в миналото си, а сегашното не може да се превърне в бъдеще. Единственият изход е да правим като сухопътния - дългосрочни планове, пък каквото такова. Миличкият е тук, да, чудя се кога ще изпадне в криза...доста е трудно да преминаваш от един свят в друг. Лекувахме се.Надявам се, да е по-добре. С хапчета я, с какво си мислиш, че се лекуваме, Фуше? Май е по-добре, защото ми свършват интензивните натоварвания. Хм, не ревнува, а малко го е страх. Постижение е да се научи да не ревнува...Развива се бавно, но сигурно. Чао. И ти си добро момче. И ти имаш своите страхове...Редактирано от Blackeyes на 08.10.23 18:46.
|
Re: Предупреждение [re: Blackeyes]
