Чета Стефан Цвайг - "Жозеф Фуше". Страхотия. Но трябва да се види цялостния му принос към Революцията, да се разшифрова личността му и да се приеме в умерено виждане какъв човек е. Борбата му с Робеспиер, гилотините в Лион - това са черни епизоди и ни представят Фуше в терористични краски. Надявам се, че е добре и не се сърди, че му лепнах ник Фуше...За съжаление като ти падне мангалото и не ти идва наум, че трябва да се успокоиш...Пръв социалист бил, фурнаджийска лопата и т.н. Но дори и страшно страшилище е човек, който заслужава внимание и обич в определени моменти, защото е точно толкова противоречив и страстен колкото ни го представя Цвайг. Изненадана съм, че толкова проникновено е забъркал образа му. И съм възхитена от изказа му, описанията и въобще от литературата, която е предложил. За мен Фуше е доста по-мек, защото разбира, че трябва да пази дамското чувство за хармония и красота. Завършен джентълмен, който знае как да се държи в различни слоеве на обществото, а за една дама да създаде приказна реалност...случи се да прочета и книгата, но тя няма да промени отношението ми към него. Въобще, всеки човек е сложна съвкупност от себе си ;) и ако може да приеме обичта, грее благородно макар и окъпан в исторически кървища..Трябва да си вземе поука от книгата и да не я приема буквално. То му личи е че такъв...но в сегашния миг ;) има възможността да промени реалността и да се развива. Да не е много лесно някоя дама да го заговори ;). Като го шокира, почва да я заключва за себе си...обаче ясно показа, че е фурнаджийска лопата ;)- рови, рови и стига до извора. Той винаги е зает, работоспособен и добър събеседник. Не съм виновна, че го разпознах ;), но е от изключително значение да си остане спокоен...Моят хубав Фуше.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Blackeyes на 29.08.23 17:45.