Не е по-добре да имам работа...но имам и си я върша. Не съм в особено добро настроение. Не че има причина, но напоследък не се събуждам с трепет какво ще правя през деня ;). Миличък, не искам да ти развалям настроението и на теб. Така се получава, че във взаимоотношенията, когато единия не е във форма, се отразява и на другия. Купих си две книги от панаира - "Наполеон на "Св. Елена""- https://knizhen-pazar.net/products/books/2172320-napoleon-na-sveta-elena и "Жозеф Фуше" на Стефан Цвайг. Ясно е, че имам афинитет към тези фигури, особено изучавайки начина им на живот, но не е смислено занимание...въпреки това се чувствам особено като не правя нищо. Изпаднала съм в някакъв каприз и не зная как да запълня празнотата. От друга страна си мисля, че трябва да почиваме и да се зареждаме с позитивизъм. Второто, при тази среда, ми се струва тежко. Това е като да застанеш пред шефа си и той да започне да ти говори какви проблеми има. Как да ти кажа, деликатно премълчаваш, но почне ли да прекалява с информацията кое не е наред, ей го големия проблем - свил си се и не генерираш никакъв позитивизъм. Мисля, че пренавиването води до прегряване. И всъщност ти намалява желанието да правиш планини от усилия. Както и да е. И така ще е вече. Когато не уцелиш мярата в изискванията, в един момент те нямат значение вече...Чао, миличък. Не е добре да мрънкам :), но за съжаление само проблеми, проблеми слушаме отвсякъде и нийде не присветва светлина...

Редактирано от Blackeyes на 05.08.23 16:08.