Да, Фуше, сигурно се притесняваш, Не зная какво ми е, но не се чувствам добре говорейки си. Нещата се случват и ние сме публика, която безсилно се опитва да вземе думата, за да каже какво мисли. Пасивна агресия е това бръщолевене срещу вятъра и напълно смехотворно от гледна точка на самооценка. Механизмът е сбъркан. Пост фактум споделяш нещо, което се е случило и ти нямаш друга възможност освен да реагираш, но, разбира се, го правиш неангажирано, с чувство на достойнство ;). В този смисъл излишно е да реагираш. Само създаваш шум и се правят, че не те чуват, а може би наистина не те чуват, защото са преценили, че не искат да чуят..Просто се научаваш да бъдеш безшумен, защото дигитализацията те е направила малък, незначителен и един от многото. Разпад на обществото като такова. Няма единна енергия. Няма общо начало. Това направи клубната култура. Разни хора, скрити зад анонимността си, просто си говорят..не се ангажират с това. Безразличие е обзело хората. Пандемията малко се опита да разчупи тази комуникация, но отново се стигна до притовопоставяне..а за какво, питам сега? Всичко е суета и накрая се плаща за нея.
Грижи се за себе си, Фуше. Да говориш с някого е отговорно и ангажиращо. Животът се случва от разговор на разговор. Монологът не е форма на обществено проявление и не решава проблеми..само ги поставя. Знам, че ти е трудно. Чао.

Редактирано от Blackeyes на 26.06.23 22:20.