Складират си боклуците по дисковете ни, защото нямали друга полза от цялата им дандания тук. Манията всичко да контролират не е отшумяла и мазнинките, за които говореше един вожд, приличат на нефтени находища из нета - мръсотии, миличък. Много моля да не се депресираш. На него нищо друго не му остана освен да ви дразни като по-млади и необходимо активни в живота си. С такава персона няма да е лесно, а и никога не пада по гръб, като че всички ще му се въртят на пета до безкрая. Не можем да дишаме от неговите намеси, а уж ненамеса на пазара щял да осигури. Никъде няма да ходя, миличък. Да, говоря си с разни хора, а ти толкова дълго си мълчал, че сега ти е трудно да владееш гласните си струни. Напластявания, че не си ти, а няколко други командоси едновременно, ти разстройват звученето и могат да те разболеят. Това правят всеки път, когато видят, че си бил с хора. Толкова могат да влияят на живота. Опитват се да сменят честотите на трептене, за да не се разпознае гласа ти и отричат даже и да ги хванеш в лъжа. Трябва и да спиш повече, а добавената реалност на уникалната е просто в много повече, но има такива хора, които ще те удушат по-скоро, отколкото да те оставят сам да си подредиш приоритетите. Да, измисля си всякакви реалности, но моите колеги са се разболели, а аз нямам време да й слушам идеите как да ни накара да работим. Нахална е, да, защото нито е певица, както твърди, нито има някаква култура за пазене на хигиена на гласа. Редовно вдига кръвно и всички там напъващи се да ти пречат да дишаш - също. Абсолютни недоразумения на природата.
Да, усеща се пъплеща депресия и им липсва движението на моите колеги, а тази уникална примадона си мисли, че може да нареди и всичко да се случи както го иска. Изморен си, не усещаш ли? Хубаво се поддържаш с тези тренировки, но не мога цял ден да спя, миличък. Няма енергия. Не става въпрос само за храна, а и за положителни емоции и заряд сред хората. Някои правят опити да се възстановят по-бързо, но само нещо да ги разстрои и се разболяват. Много хора плачат. Задължително трябва да намалиш съпреживяването, за да съхраниш съчувствие за близките си. Да, не искам да ходиш сред хора, защото те се страхуват все още от пандемията и карантините. Да си свършиш целево задачи е ок, но сега ще властва депресията и недобрата преценка как сме, а това не е ок. Преди нямаше въздух, сега има, но няма енергия..циркулира нискочестотно трептене заради ходенето ни само до аптека, хранителен магазин и да разходиш кучката (примерно). Тази година страдат растенията ми, което значи, че въздухът е пренаситен с кислород, а на тях не им стига въглеродния двуокис. Хвърлих няколко и планирам да си търся нови стайни растения тази пролет. Разбира се, че настроенията ми често тревожат сухопътния, но няма как да сме добре като никой не е чак толкова добре. Спешно трябва да им се обясни на тези в културата, че цветята не са излишен разход, но надали ще разбере това един младеж, който ще оцелява културата със зелен сертификат..вървим си закономерно и със забавени реакции към различни бедствия, защото се опитаха да контролират природата, но се случи доста брутално. Миличък, на диабетик са му отразяли крака, а филолог отказва да гледа петя на моята петя. Това означава, че не е особено толерантен филологът към депресията, но тя е неизбежна и не може да се носи пак само от определени като неваксинирани или там както ги наричат. Кажи аз какво да направя? Очаквам натрупано недоволство, което после ще избие в нежелание да се забавляваме, когато е възможно, но нищо не може да се направи..страхът, егоизмът и самосъхранението с непукизъм също са част от енергийния дисбаланс. Човекът се е побъркал от притеснение с този отрязан крак и се чуди дали не е от ваксинацията, а аз какво да кажа - я не ме занимавай с тези неща! ?? Ще стане друга същността на работата ни, но ти не се отказвай и си развивай идеите, миличък. Просто си почивай повече. Е, ще се видим семейно сигурно по някое време, но нищо повече не съм планирала...няма да стане толкова лесно, бързо и сръчно възстановяването ни. Да, млад е, на 60...и ужасно депресиран в момента. На никого нищо не желая, миличък. Достатъчно трудно е да се съвземем и да продължим. За мехлеми ме попита, а инвалидите на Наполеон не са като да не ги познавам някои...имам някакъв емоционален опит, но физически едва ли мога да бъда от полза. Ето, виждаш ли, че не е толкова страшно да не знаете?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Blackeyes на 18.02.22 20:37.