Не, нищо не искам да си измислям, миличък. Тези взеха да чупят смеха и да намират това за правилно. Отношенията не се променят, но заетостите търпят развитие. Масирано се изкупиха отново дезинфектанти и изпаренията на алкохола се носят на талази из въздуха. Мълчи, миличък, и това не му е неприсъщо, но го грее някакъв позитивизъм, което ме кара да си мисля, че аз май съм остаряла :). Ауу, ако знаеш как се радват татковците на порасналите си щерки, че се въргалят на пикник и пеят безгрижно :)...а, миличък, засрамва се от анализите си, но поне вече не съм отсичала, че не искам да слушам какво говори. Не мога да се ориентирам какво точно прави, но плака и се върти неспокойно в съня си, докато се чуди къде съм. Заплашвам го, че ще ида да плувам до линията на хоризонта и ще види тогава къде съм.
Занимават се с глупости и си наместват пак знаци дали ще изтрия излишните им мнения. Егати забавленията с приложни магии да ти подуват батериите на телефоните (литературно казано). Да, миличък, и на мен започва да ми привършва търпението с тези домогвания на всякакви фатмаци да видели къде сме, докато докладват контактните лица на някой болник на силно заинтересованите медицински власти. Да, на това викаме полицейска държава. Всякакви събират информация и докладват, а Наполеон се прави на разсеян и неинформиран, че създава изнервена среда. Фатмакът да си пази и изолира ключови високопоставени фигури без да предполага, че ще ходим да нахлуваме и да ги притискаме до стената да отговорят на журналистическите ни въпроси..това не се вписва в невинността на сухопътния, но чакам все пак да проговори, та да ми обясни това ли е легалния начин да сме виновни, че не искаме да гласуваме, а всъщност гласуваме, но те наричат това гласуване хаос. Да, започна пак да плаче. А какво да си мисля, миличък? Че фатмакът много мисли за моето здраве ли? Без да знае аз какво разбирам под здраве, разбира се... Твърди, че не се чувства по-здрав след психоанализата, а аз го поздравих с добре дошъл в клуба..защото нали беше много спешно всичко, та чак сега му казвам, че пак си е същият, но малко по-уморен, и няма как да е по-здрав. Страшна буря е в главата му, но не е луд, а щеше да му помогне ;)...не зная какво е очаквал, но сега се жалва, че не можел да се справи, а това го безпокояло. Всичко е нормално, докато не ме подхвана да ме изпитва с технологии за инженери, което много ме изнервя. Ако съм искала да стана инженер, щях да съм станала, а не да чакам сега да ме насочват според нуждите си всякакви фатмаци да им отговарям на завишените изисквания да съм спец по всичкология. Прави някакви чертежи и е вярно, че съм участвала в такива неща с на татко идеите, но ако си въобразява някой, че ще прикривам нежеланието си да ме тормозят да чертая, се е объркал жестоко. Да видим как точно съм го обидила, че не съм баща ми. Просто уважавах заниманията на баща си и се интересувах от тях, но това не значи, че мога да го заместя! Не, само изглеждам като жалваща се, че средата ми налага своите избори, миличък - средата е станала безобразна и не може да приема откази за нещо нормално като явление в нея. Затова и се сблъсква с такава съпротива днес да повярваме, че е загрижена, докато ни тормози да си говорим сами..в смисъл да излетиш в орбита по професионализъм и да нямаш стигане. Не, сега не гледам чертежите на татко :), а си гледам моите занимания...да, учих се да дращя с туш, но това е било по-скоро склонност да правя изкуство и да пиша йероглифи, да се уча от Фаберже, а не чертеж. О, справях се идеално с удебеляване и запълване с боичка в определени граници на чертежа, а и беше забавно, че нищо не разбирам от тази драсканица, но съм му полезна :). После изведнъж прописах като/с неговите букви, но били по-красиви (опечалено :-)), така че стига си слушал, миличък, а утре се чудя дали да не те потопя във водата да видиш хубаво ли е...но едва ли, все пак продължаваш да си по-силен от мен :). Спокойна вечер.

Редактирано от Blackeyes на 22.08.21 19:51.