|
О, да, съвсем осезателна е психосоматичната промяна, най-сетне. Като няма запор на устата, Фуше, и шибано се изказва за кърваво дерби между бивш и настоящ вожд, резултатът е в моя полза, за която съм безкрайно благодарна на новия родопчанин в лицето на сухопътния ентусиаст. Може да се каже, че тази тема най-сетне изпълни мисията си. Какво да се обиждам и да вземам отношение като е недопустимо за мъж, генерал, претендиращ за джентълмен да обсъжда някакво дерби, отнасящо се до жена, като изрично му беше казано, че това няма да се коментира от сухопътния? Фатмакът, както и да го тълкуваш, все като фатмак се самоопределя. Ахъ, мълчанието е знак за съгласие така да си мисли.Е, не съм казала, че не мога да манипулирам, Фуше...само обясних вчера на адаша му, че няма да се упражня върху него.Може да не съм сантиментална, но обичам младостта си! И така си искам, каприз, да не се чудя после ще помни или не сантимента си към небесната поетична шир...включих на самодивата-кошмар и граф дьо Ферсен стоеше с главата си да му охлади ентусиазма водата как се трансформира от мираж във вихър без край. Благодаря и на него. Да, много е ценен с тази глава.Че кой ме усети, Фуше, м? Ето, наистина вече предупреждавам всички, че не е добре да си изпускам нервите, защото играя сама и до край. Господ да ме накаже, Фуше, ако не съм права. Разбира се, че търпя тоталния контрол на сухопътния, ти пък...Важно е да не го нервя принципно, а иначе що не питаш дьо Гол как се върви срещу статуквото? Да, Фуше, един човек ме усеща във въздушните ми превъплъщения и стои мирно и осъзнато да свети по пътя...запомни, че са незаменими - всеки един от тях има нещо, което споделя, а то е стълба към успеха. Аз какво да направя? Да оставя миличкия да се саморазправя ли? Студа на главата си споделя графът, а аз много обичам студа пък ми създава проблеми. Не, Фуше, не беше планирано да ми умира поетът и да го водя при тате да го съживява. Така или иначе трябваше да пребродя студа и реших да се възползвам от възможността, а иначе тате не ми дава да ми е студено...менталистът в мен му нашепва какво да мисли и той точно по калъп казва едно към едно всичко, което трябва. Да, зная, Фуше, за тунела от Светлина, която заслепява...поетът ми сподели, че минава през него и в будна кома на духа разбира, че това е краят. За да не се изплаши, трябва да се държи за нещо познато и тленно като него. Реших да се държа за студа на графа, защото е по-безопасен от другия безкраен студ. Да, днес смъртникът се върна към живота ми да ме види как съм и да поздрави Наполеон, че е по-умен от него, и да му каже, че все пак не съжалява за живота си... Фуше, три години учих по тибетската книга на Согиал Ринпоче (https://vdocuments.mx/-5464769cb4af9fcd478b48a4.html) и след това доброволно се разделих с книгата, защото научих, че това е пътят...но бях млада и по-умна, а сега съм само хубава. С този постинг отговарям и на някои от питанията на сухопътния, Фуше. Правя го съвсем прозрачно и пред теб. Имаш ли забележки? Чак след Ринпочето ми хрумна, че мога да лекувам вече. Много добре знаех какво ще направи Наполеон и дадох знак да го следи внимателно и да оцелява като него, но явно не искаше. Да, така минималистичен и сдържан е поетът, възпитан и изключително обаятелен в словото, Фуше.Е, няма да възликна и аз като една дама, че доброто побеждава и мога вече да се похваля с постижение да вървя до най-желания мъж, Фуше. Има работа, а аз си почивам. Не можем да се разберем коя книга да прочетем заедно и първо по новия начин...защото го научих и как да чете в паралелните ни светове :). Докато възстановим моста и се научи и да гледа филмчета...изобщо няма време, Фуше, а и иска да знае какво правим и как сме. Ползвах му главата за правописни грешки, но вече не мога да го карам да не забравя, защото това е част от лечението му...сега ми измисли той начин как да си ползвам наследството, за да избягвам правописни грешки, защото няма постоянно да мисли върху това, а ще учи и чужди езици, и ще се забавлява навсякъде с машинките, които не отразяват лошото. Да, Фуше, една трилогия иска да прочетем заедно: на Христо Карастоянов "Кукувича прежда"...на тази дата трябваше пак да се видим, но отговори, че е зает на трети септември и няма да дойде (само пояснение за Наполеон). Не, нямам спешен срок и когато-тогава...пак пояснение за Наполеон. Нищо му няма на Наполеон. Тъкмо ще научи и той нещо за живота... А, какво, Фуше, да оставя сухопътния да се саморазправя ли?! По трудния начин, щом трябва, ще си научи уроците. Сега ще отиде още утре да я купи тази книга, за да не ме чака човекът и да я чете с него. По най-бързия начин. Фуше, ако искаш и ти за всеки случай си я вземи и веднага да му помогнеш да се почувства по - добре. Мирчето ми подсказва, че той още сега може да почне да я чете. Няма да го чакам този с метереологичните прогнози да се сети, че трябва да се чете, а не да се умува върху нещо, от което нищо не разбира. Изобщо не съм добра, но и няма да го оставя да вилнее и да проваля достойни мъже с непремерени приказки и мълчания. Да, Фуше, голямо псуване падна, а миличкият мълчи, че да не обърка нещо :). Да, трябва да си почиваме сега, Фуше. Проблемът е, че някой трябва да овладее всички тези емоции, които ни завеща поетът, а аз може и да имам най-обикновена барикада ;), но ще ползвам горещата тема като пречистващ огън, за да го бъде светлия...сухопътният се опитва да овладее цялата тази палитра, която трепти с най-различни нюанси от гняв до пълна истерия и благодарност. Лека нощ.Редактирано от Blackeyes на 05.06.21 03:08.
|