Фуше, виж сега...това, че някакъв реве и ми обяснява, че реално не го познавам, не е повод да ме притеснява в почивните и делничните ми дни. Бездушно или не, отношението ми е такова - нито искам да го познавам, нито ме интересува каква дълбока сълзлива реалност представлява, нито искам да го опознавам. Самото им схващане за вътрешния живот на човек е някак си само тяхно, не е споделено, а и не виждам особен смисъл да ходя да се вра по софри, в центъра, на които се е изтъпанил шегаджия, размахващ поучително с пръст. Казвам ти, че понякога има непреодолими различия и абсолютна несъвместимост между две реалности каквито са двама отделни души. Според мен е добре да си изяснят тази прекомерна емоционалност дали е нормална и как пък ги засяга някой, който няма отношение към истинския им живот според тях.
Фуше, и без това светът е потънал в скръб и плаче нон стоп. Нямаме потенциала да се вписваме във всяка жалба на неразбран/а, защото искали да бъдат оценени подобаващо, а не да си въобразяваме, че ги познаваме. Нали разбираш какъв абсурд е?! Да, раздразнен си и излишен адреналин витае в пространството. Как да съвместиш Априлското въстание с Разпети петък? Демокрация, демокрация, но изборът, който прави всеки, не е неуточнено двойнствен. Защо ти е, Фуше, да облагородяваш диващината? Според мен трябва директно да я пренасочваш, а не да апелираш към търпение. За да разбере дамата с претенциите няма защо да се жертваш като агнец на кладата й заради това, че имаш право на думата и да обясниш, а я остави да си руча жабетата сама, щом не й пречи кой я подкача от безформената маса из нета. Разбира се, че се упражняват всякакви ентусиазирани адреналинковци и адреналинки. И, какво ще направи/направят? Ще се провикват към нищото да се спре?? Това им е болката, но всъщност не осъзнават, че и те самите докараха света до причудливите му проявления на екстравагантност, водеща до откровена лудост.
Фуше, ще се разхождам, какво да правя? Боядисах си яйцата; не искам да ходя по гости; намирам за неуместно да ми се обясняват всякакви, че не ги познавам - ми не ги познавам, ама и хич не искам да ги опознавам. Животът е доста по-прозаично занимание и аз не искам да се отказвам от движението, за да чета тук някакви тотални безумия. Точно така - искам си и теб, и миличкия, и графа с писмата, и травмираното момче и т.н. мои лирически герои, защото предпочитам тази природа на нещата, а не безформената маса на безкрая. Имам социална алергия, а и не виждам особен смисъл да говоря вместо да мълча на Разпети петък.

"Днес виси на дърво Този, Който раздели земята от водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този Който (в Йордан) освободи Адам; с гвоздеи се приковава Младоженецът на Църквата; с копие се прободе Синът на Дева. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания. Покажи ни славното Твое Възкресение." Аз, например, нямам коментар към това, а би трябвало сигурно да търся потвърждение. Какво значи да се поклоним на страданията? Да признаем априлските въстаници за Неговите страдания?? Стават такива неща и най-накрая си идваме на думата, Фуше...Не искам да се поклоня на страданията Му, защото това означава да участвам в тях, а е казано все пак и Мъдрост е, но друго си е зарята да отменят и да реве тук някакъв, че не го познавали добре. Това е, Фуше, лудостта ни обгражда отвсякъде. Представи си какъв хаос е в главичката на недоволната дама кой сега проявява вселенската си принадлежност ;)...друг път, като решат да си нагласят днк-то, да знаят, че и това не помага...в природата празно няма и колкото и да се надлъгваме, и воюваме, само може да си докараме нечие проклятие като Гордиев възел за разпятие, а не нещо реално да променим. А така, усмихни се, Фуше, и се успокой.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Blackeyes на 01.05.21 04:29.