На промоция. Преди публикуване във Фейсбук.
ОДА НА РАДОСТТА.

Мия прозорците в кухнята, первазите, закачих чисти пердета, изобщо трудовата ми дейност кипи. И сега правя пауза, тепърва ще се хвърля боклук, и разсъждавам за тънкия намек на изсипалите се зад гърба ми съседи, оставили чисто нов почистващ препарат с миризма, от която лично аз получавам дискомфорт.
Ами те са ми намекнали, че съм мръсна рускиня, че не съм никаква домакиня, за разлика от тях, чистофайниците българки.
Толкова пъти съм чувала полунамеци, за това, че майка ми не е никаква домакиня, че аз съм мръсна рускиня – дори съм го чувала, изсъскването зад гърба си, че честно казано … ами не ми дреме. Те си крепят до задниците мъжа с портфейла, който им снася, имат си вили и могили, сметки в банки, претъпкани със зимнина мазета. Това е едната страна на въпроса.
Другата страна е, че за разлика от тях, аз доста усърдно работих, денонощно.
Когато живеех с принца перничанин, имах по две-три безсънни нощи на компютъра, пък и сега нали… Пак се случваше.
Разни поръчки 1500 – които за щастие ме отърваха от отдавнашното, още от 2015 година двоумене дали да не се откажа от практиката преводач, но – положението задължава.
Когато си глава на семейство и никога не си разчитал на никого да те издържа – например, бившият ми и за щастие единствен съпруг беше осъден да плаща някаква смешна издръжка, аз не продължих с постъпките и не докарах нещата дотам, че да е длъжен или застрашен от съдебно преследване.
Така че много благодаря на новите – предполагам новите съседи от вход 1 или А, на 16-етажния блок, пълзящ кофраж, но изхвърлих техния подарък, като го оставих отсреща при будките, за да не ми тежи, понеже мъкнех на гърба си тежкия и много топъл, от истинска кожа кожух, който оставих за някой, който студува навън.
За компенсация на оскърбените съседи от входа хвърлих и един Пътеводител „Пирин“, за да опознаят и тази планина, която е не по-малко красива от толкова любимата им РИЛА.
Нямам предвид хотел Рила срещу улицата, където се намираше концертната дирекция, където зърнах дори осмобила на незабравимия Емил Димитров. Там беше второто ми работно място, първото беше поемач и помощник на майстора, една строга мустаката яка българка, която си изпълняваше нормата и беше голяма работа. Аз трябваше сръчно да поемам от нея плакатите, това беше цех за СИТОПЕЧАТ в квартал КРАСНА ПОЛЯНА, където живеех бившите ми и вече покойни свекър и свекърва, които работеха в Киноцентъра.
Пробвах се да се влея в задружния колектив на аниматорите, но се провалих на изпита – и дори връзките на Роза и Илия не помогнаха.
Така че станах работничка. Цехът не беше малък, но мирисът на боите беше убийствен. Иначе се ядваше. Правех си нормата, май беше 300 плаката на ден, получавах достатъчно пари, за кефчета и цигари, сприятелих се с колежката – бяхме равни като ъъъ длъжност.
Няма да забравя как ми разказваше за почивката си на морето, как с една заплата – а нашите заплати бяха мизерни, на фона на останалите, - е прекарала чудесно на почивната станция, къде е обикаляла, какво си е купила, храната – абе всичко супер.
Сприятелихме се по линия тютюнопушене.
Аз пропуших на 14-годишна възраст та до днес. Пропуших с разкошни цигари „Слънце“ без филтър, защото барчето беше натъпкано с цигари, подарени на баща ми от някакви шефове от Булгартабак.
Сегашните цигари са един боклук, но карай. Нищо не може да се сравни с българските цигари от онова време. Може би само американските и една незабравима марка японски цигари HOPE, викахме им хопето. Последните водеха в класацията ми ДЕФИНИТИВНО. Силна и хубава цигара, точно за познавач.
Сещам се сега как пропуших… Беше голям майтап, защото изчаках нашите да отидат на работа достатъчно дълго време, за да не се върнат и за да не ме спипат, както Люба е сипала въпреки всички усилия на баща си Стефан Мишев, завършил в Харков и довел булка оттам, да скрие старозагорската си любовница и така се е стигнало до края на една наистина голяма любов и на един брак.
Аз се криех поради доста уважителни причини – баща ми раздаваше такива шамари, че можеше да ме залепи за бойлера в банята, ако ме спипаше с тая цигара.
Стоя аз значи в малката баня и се гледам в огледалото.
Ох, започнах да се смея… Гледам се аз, паля и вдишвам омразния на Адолф Хитлер дим…
Първо почервенях като цвекло, закашлях се, но упорито продължих. И започнах без да гълтам дима да правя кръгчета и да се съзерцавам в профил и анфас.
Останах доволна от себе си и продължих успешно в тази насока.
Като си купувах лукчета и бонбони виолетки или едни с формата на автомобилчета, за да не ме надушат двамата родители – заклети непушачи.
Апропо, благодарна съм на татко за яките шамари. Просто с диване като мене това е бил начинът. Първия шамар беше заради изричането на някаква яка псувня, това беше още в Овча Купал, когато помете с мене пода и разпиля фигурите от шахматната дъска… Той се гавреше с мене и ме матираше с три хода… И аз побеснях и изрекох нещо, дочуто на стадион Славия, където той, заклет славист, ме мъкнеше и псуваше като каруцар, между другото. Както и всички останали.
За сметка на това гледах и Гунди, и Котков, Котака, и Шами – Шаламанов, абе това беше футбол. А не пародия. В днешно време само Роналдо и още някои хора ми доставят огромно удоволствие, останалото е плява. Например, златната обувка на Лука Модрич е поклон доземи на Хърватска, политическа изцепка, която няма нищо общо със спорта.
За сметка на това българите се почувстваха братя с хърватите, това все пак е мощен ефект. Много важно, че в концлагерите, нацъфтели при Павелич и ко е имало и българи, най-малкото от малцинствата в Северозападните или Северните покрайнини… Кой ти помни такива дреболии като сърбосек, почетното посрещане на самия Павелич в София и подписването на някаква Софийска декларация… Абе, сърце да е широко…

Между другото сръбските цигари изобщо не ми харесаха. Черпиха ме в Ориент експрес на връщане от Унгария в София. Мале, всяко връщане от Унгария беше драма. Като сравнявах през 70-те години европейска Будапеща – на сръбски Будимпеща, доколкото се сещам, с нейната търговска Ваци утца, с Маргит сигет, страхотен сладолед и кафе, всичкото жени и мъже се разхождаха с цигара в ръка, изтупани с последна мода дрехи и обувки, маркови цайси, абе въобще… Земя и небе. А пазаруването – ами то удоволствие. Всяка ябълка и круша, всеки плод в отделно гнезденце от бяла салфетчица. И можеш да си купиш един плод, и никой няма да те гледа на кръв, напротив – усмивка, заповядайте пак. Колбасите… мога да напиша ода за унгарските магазини за месо и месни изделия…
Но да се върна на темата… Боклуци.
Сега съм приготвила за поставяне в кокетната желязна кошница няколко книги – нари трябва да върна жеста все пак. Бестселърът ще е Хитър Петър, а докато миех прозорците страшно съжалявах, че нямам „До Чикаго и назад“ от Алеко.
Алеко Константинов.
Кога ли ще го издадат като Вазов „Под игото“ на латиница?
Крайно време е.
При наличието на толкова мощен поток от възвръщенци от САЩ, както се очертава, българите там трябва да си опреснят познанията за българския език.
Всъщност, сега се сетих за нещо интересно. Вчера, като отидох да хвърлям боклука отсреща и да нося черния кожух, тайнствено ми изчезна флаша бяла ДЕЙТА, при това поставен – може би така си въобразявам де, щото в магазинчето влезе някаква мацка, нещо бях доста разсеяна и аз, за запис върху който дадох пари за поне една кутия цигари.
Преди да оставя черния кожух на кофата за боклук, закачих го встрани, пребърках дълбоките джобове, бяха празни. И защото знам, че е добре и на късмет да намериш дреха, в чиито джобове трябва да има поне дребна монета, поставих в празния джоб 2 стотинки. А когтао една отракана циганка почна да ми досажда с оферта да купя от нея някакъв чорапогащник и се обърна към мен на ти, любезно й казах, че не сме близки познати, благодарих за офертата и продължих да вадя в скута си флашове, ключове, да гледам на слънце дали двата долара не са менте – не, истински са, да си прелиствам замислено руския паспорт, да пуша, спокойно, въпреки липсата на флаша. Купих си преди това, като установих, че някой е взел черния ми кожух, с парите за цигари, вафли Боровец, и седнах на пейката за пристигащи и заминаващи пътници от Градския транспорт, спокойна, че картата ми е на мястото си – в паспорта, личната карта имам предвид, както и синята карта, заредена до рождения ден на Адолф Хитлер. Чиста случайност, внезапно реших да инвестирам в мобилността си за пет месеца.
И като гледам фискарлния бон – изненада… Баш до рождения ден на глобално обожествявания автор на МАЙН КАМПФ.
А, да, сетих се за украинския дипломат в Германия, май в Мюнхен, на чиято страница набродих случайно, щото там дипломатите украинските – и тия от посолството в София – имат закрита група.
Какви мили хора – бяха снимали една чудесна торта за юбилея му с надпис на немски МАЙН КАМПФ. Пък и той имаше снимки май с ОДЕССА мундир, щастлив, сред свои.
Лайкове, лайкове…
От дипломати и от чужди мисии.
Така че като се сещам за надписа НЕОН – никой не беше взел за връщане чудесната кутия от стеничката с два прозореца като бъбреци за компютъра, поставих – като отлепих адресчето на чудесната фирма Компютър 2000 ООД, ей така, имам хоби – кутията в кофата, за да се вижда от небесата, после поставих отгоре черния метален квадрат от моя стар компютър, вече не помня кой, купувах на старо доста, щото все ненадейно излизаха от строя – да речем, като примера с намесата във флаша ми по-долу в текста, а на приятелчето от магазина казах небрежно: - Ами то не ми е за пръв път, като влезе мой флаш в друг компютър, той става общо достояние… Така че ако го е гепил някой, там няма нищо ново, то се знае какво има…
Но премълчах една подробност, за която ненадейно реших да разкажа.
Сателити, спътници…
Нали когато в Симеоново ме разхождаха некви милосърдни юзъри из НАСА, Кремъл, ме вкараха в някакви работилници на НАСА за спътници и робототехника…
Мале, колко са напреднали хората… Бях напреднали още преди десет години.
В руски подобен секретен обект не ме водиха, но разгледах сауните и баните дори на Кремъл май дори президентската, така че и руснаците сигурно са доста напреднали със сателитите.
Защо?
Ами защото, когато ходих до офиса на една госпожа Иванова, която за пореден път твърдо и учтиво ме помоли да сваля черните си очила, за да ми вижда очите…
Който офис се намира близо до бившата улица, пардон, булевард 9-ти септември, на който булевард излязох за да се разходя и да отскоча до старата махала Овча купел, внезапно получих силен световъртеж, кръстосах погледа, и ако не бях на спирката на трамвая с метални перила, щях да падна. На релсите. Беше жега, вярно, но това ми се случваше внезапно и в Симеоново, а бях в отлична форма. Всеки ден минимум по един час на Витоша.
Там ясно, влизали са хора, дори изчислих какво е поставяно в храната или в напитките ми, за да получавам световъртеж. Що се отнася до онази визита с поредното сваляне на очила, а аз не виждам добре без тях и не виждам събеседника си, така че тази молба ме поставяше в неравностойно положение.
Все едно съм на разпит. Така се чувствах.
Сканират ме дали не лъжа.
И така, поседях на пейката и погледах булеварда, по който крачех като дете с букет цветя в ръце, за да видя Юри Гагарин, и го видях – в черната открита лимузина, видях го приживе.

Което също обяснява защо толкова голямо хоби ми е космонавтиката.
Излишно е да разказвам за това посрещане. За възторга на наизлезлите хора.
И така, като се съвзех, с цигарите в джоба – това е важно – закрачих към Овча купел, където още беше що-годе прилично, а не като свинарник, с боклуци при паметника на загиналите в Балканската война български воини, с пресъхнало езерце, някога пълно с цъфтящи лилии, до което обичах да седя като дете, с една разрушена сграда на Банята, безобразна разруха – предполагам, че някой чака да я закупи за 1 (един) лев, може и да е купена вече заедно с лековитата вода и там ще бъде построен поредния луксозен СПА комплекс…

Както и да е… Седнах в градинката близо до Банята, извадих кутията с цигари и ги поставих до себе си на камъка. После станах и се разходих малко, наоколо нямаше жива душа.
Имаше хора, но далече.
Връщам се обратно. И какво?
Цигарите ми ги няма.
Изпарили са се.
Който ще да ми вярва, не ме интересува.
В далечината мернах някаква кола, скъпа така, понеже тръгнах към улицата мернах дипломатически номера на единствения автомобил на хоризонта.
За щастие тогава имах пари, пък и не ходех само с един пакет цигари в джоба.
Разсъждавах доста над случая.
Но понеже имах вече опит от залата на Полиграфическия комбинат, когато преди да си тръгна и да хвана маршрутното такси, в което някакви жени със забрадки седяха със сведени глави, сякаш в молитва за нещо си, видях как от дланта ми изчезват хартийките – билетчета, някакви дребни хартийки, след което аз като автомат отидох до кошчето с боклука и хвърлих в него единственото нещо, останало неанихилирано в дланта ми – ключа от този апартамент.
Просто си казах, че физиката и науката са достатъчно напреднали и баба Ванга няма нищо общо с тайнственото изчезване на цигарите ми и на онези ситни хартийки.
Още повече, че това се случи може би дори в деня, когато някакъв безличен тип влезе с лъскаво руско списание в залата на Русия днес, подаде ми журнала и по пътя на внушението, специалитета на Лозанов професора сугестопедагог или на Кашпировски ми зададе въпроса кой ще победи на изборите в Думата на Руската федерация.
На който въпрос гласно отговорих самата истина:
- Не знам.
Така че аз, явно някакъв техен пропаднал проект за баба Ванга номер две, защото непрекъснато променяха тезите и се спряха на някакво момиче, родено във Франция, нямам нищо общо нито с масоните, нито с шаманите, нито с мормоните – абе с никакви секти.

И разните глупости как изчезвали записите на предсказанията на Гущерова от магнитни, електромагнитни и прочее носители пред мен не вървят. Те са за – как да се изразя, за да не обидя уважаваните от мен мъдри австралийски аборигени?
ОК. Те са за ламерите, чайниците, еснафите без грам мозък.

Ами трябва да продължа чистенето, това е мой блог, мой личен дневника ,така че съм далеч от мисълта да се хваля и да измислям.
Това по-долу са нахвърляни мои мисли и четене на профили в дир.бг, които по понятни причини са ме интересували. След като намирах при връщането си от София отровени рибки, следи от ритуали със свещи, съсипали покривката в разкошната кухня поради правенето на тъпи ритуали и магии, съпътствани от рязане на кабелите на уредбата ми, доста скъпа, между другото.
Сега пиша в пълна тишина, защото нямам пари да си купя дори евтино радио, но искам тишина.
Трябва да събера сили да изляза да изхвърля боклука и да гледам поредните смешки в мрежичката от метал във входа, пък и тъпите физиономии навън, все някакви замислени и втренчени в айфоните си млдежи и девойки съзерцавам и се подхилквам, защото се връщам години назад… Все същото плачевно положение…
Горкичките те.
Сега първо копие от моя спам в клуба Перник, а останалото е за десерт.
Пожелавам спорна и успешна работа на безбройните преводачи с моя стаж и опит, явно България притежава НЕВЕРОЯТНО КОЛИЧЕСТВО професионалисти от моето ниво.
Да, обаче аз имам диагноза.
Аз съм шизо.
С раздесетворяване на съзнанието. Защото когато работя на сръбски език – ставам сръбкиня и чета текста си като сърбите. Потапям се в езика и културата, за да не се срамуват от МП на РБ, че молбите им за правна помощ са калпави.
Апропо – навремето преводачите с македонски език, пардон – адаптаторите се брояха на пръсти… А сега в клуб Македония – пък и навремето – шпрехаха на отличен македонски..
Стигна се дори дотам, че аз превеждах секретната документация за визитата на македонския Президент в София… Бая се тресох.
Знаех си, че яко крадат от компютъра ми и се пазех, обаче ако… А там бяха маршрутите, включително резервния, ако не дай си Боже случка в стил Кенеди…
Българите са щастливци, защото по пътя на всички делегации, пристигащи с такива визитити, встрани от него, се извисяваше недостроената сграда на Работническо дело, ако не се лъжа.
Идеална за позициониране на снайпери…
Тя май още си стои там. Е, не чак толкова разградена, но доколкото мернах има достатъчно огневи точки… И добри пътища за отстъпление…
Мале, как можах да напиша това?
Ами ако нещо стане, значи аз съм дала идеята…
И без това ме смятат за вещица в цяла София…
И на пазара.
Понеже, виждате ли, дни след като съм купила лампа, нощна, от случайно харесаните на витрината, на продавачката загива детето, младоженците загиват.
Демек, аз съм виновна.
А не някакъв сринал се дървен мост, нещо такова.
Понеже аз съм отишла и съм разхлабила опорна греда.
Седейки тука, в стаята си.
Така че – пей сърце, да им работят нормалните и добри като баба Ванга преводачи.
Аз съм техния лош късмет. Тяхната вещица.
Със здравно досие, с което кой знае защо ме вземат в екипа за преводи за АЕЦ.
И аз решавам, че съм здрава. Дори ми олеква.
Викам си: ТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СА МЕ ПРОУЧИЛИ – И РУСНАЦИТЕ, И БЪЛГАРИТЕ.
ОБАЧЕ НЕ… Психо.
Дори в клубовете съм титаник77 с бан до 2042 година.
Значи те ме убедиха, че съм луда.
А ТЕ СА НОРМАЛНИ.




Здравейте,

аз съм преводач с над двадесет години опит и съм член на Съюза на преводачите - секции Художествена литература и Заклети преводачи. Търся преводи на книга защото това мога, пък и се уморих от еднообразието на документите, каквито превеждах предимно повече от десет години.

Молбата ми е ако имате предвид издаването на книга в превод от руски, украински, сръбски, белоруски или на руски език да ми възложите пробен превод, за да прецените дали се справям добре. Издателството Ви е на високо ниво и за мен ще е чест да Ви сътруднича. Ако проявите интерес, ще Ви изпратя кратко резюме. Благодаря Ви предварително за отговора.

В актива си имам превод на романи от четкири европейски езика – руски, украински, сръбски и английски.

С уважение

Валерия Полянова


РЕЗЮМЕ

Контактная информация:

ФИО:Полянова Валерия Георгиевна Дата рождения:4 февраля 1954 годаГород:ХарьковДомашний телефон:(+3592)8841207Мобильный(-е) телефон(-ы):(+359) 889 032 953E-mail:v_polyanova@abv.bgЯ гражданка РФ, носитель русского и болгарского языка, проживающий в Болгарии, г. София, с 1954 года. С 2007 года являюсь членом Союза переводчиков Болгарии – секции Художественная литература и Переводчики, работающие под клятвой.

ПЕРЕВОДЫ

Стаж работы переводчиком:Более 30 летРодной язык:русский, болгарскийЯзыковые пары снарусскогоболгарскийболгарскогорусскийукраинскогоболгарский, русскиймакедонскогоболгарский, русскийсербскогоболгарский, русскийхорватскогоболгарский, русскийсловенскогоболгарский, русскийРаботаю внештатным переводчиком более 30 лет, могу заниматься переводами 6 дней в неделю не менее 6-7 часов и более в сутки. Производительность в зависимости от сложности текста, в среднем 7-8 страниц в день.

Что касается языковых пар, я переводила множество документов на сербский язык в основном по линии оказания правовой помощи для Министерства юстиции Болгарии. Так что сербский язык „лидирует” тоже в списке языков. В этом перечне упомянуты языки, которыми я владею хорошо, однако я редко берусь переводить на некоторые из них, а именно на македонский и словенский, хотя имеется большой опыт перевода с иностранного языка на болгарский, соответственно на русский языки. В Болгарии нет возможности переводить с указанных языков на русский.. К сожалению здесь стало недоставать работы с русским языком в силу понятных и непонятных причин и далеких от языка причин– по линии ЕС, по линии сужения рынка и санкций и т.д. Следует отметить мое знание украинского языка. Я являюсь его носителем, родилась в Харькове, однако давно, еще когда надо было выбирать гражданство – мое было СССР, сделала выбор, обусловленный не только родственными связями, но и впечатлениями от того как потихоньку стали навязывать украинский и задвигать за угол русский язык.⸸ꩇŊ漐⣂妹㎾굸⸖푤ꔓࡉꊄ�䝝섴楯軵䲘窧笠戌㧜Ꮵᨶꊏ棺䝐免힢辘罻ᯣ’엥者商厮ͯ禗筢䑏ផ䚠몞꟒➓㽥鰪磘䞍ꉲࠡ琯䢿ᜎ�脣屸ⅳ�띿ꀂ嶻ὼ쒑㿓뙛퀒ﻗࢨ᝝Ἂ較假븭㨰ᾪ퐝敟觅爷琁둕儹춒㐷甧꯷ㄦ퟈汇茮ક鮵흲知ڮꅅኯ㯕�ᖶء埫寞쉀�呛䴱䙺᧕橡臡콩ⶾ茜ꃫ柯펶ഌ蝥๛ầ䮙빿㻀ጙ㿊諸त䫸즘︵ହ흙仆뻫䈖긫ⱁ儳铩ᾣ�޳眩睺ၐ늳ལ녲ِ뽚鸌��闫ᶮ励䆝ꠇ⮊⊇䳄挐퀅䭶㭽㋾䇛�釽捎낫ꪼঐ鵸�ﰝᛏ䵕㆓Ἦ빪䡇괮ᠦ隐갩ꞧ穎㩺먮Ⳟᛀ㍚溹룼譄㑘࿭ￚ⭥ổ킎規멢䅗녩豕왃ⲀἘ歈뫡曜↢긩᳽韔㴷㴻⫉⨰ꦪ⋅⽤᱔贼刅벢惘ꉎ赦гу с уверенностью указать украинский в качестве иностранного языка для перевода на русский именно по этим причинам, хотя приходилось переводить на украинский язык.ОБРАЗОВАНИЕ

Наименование учебного заведенияГод окончанияСпециальностьВысшее образование - Софийский университет имени Св. Климента Охридского1980 г.Русская филологияОПЫТ РАБОТЫ В ОБЛАСТИ ПЕРЕВОДА

Название организацииГодТематика и характер переводовГазета „Софийские новости”1981-1982гг.Перевод статей на русский языкГазета „Русия днес” („Россия сегодня”)1996-2000гг.Перевод статей с русского на болгарский языкПереводы на бюро и агентства внештатным сотрудником с 2001 г. и поныне2001 и понынеСм. раздел Тематика переводов

ТЕМАТИКА ПЕРЕВОДОВ

Тема(Уровень )Банковское делохорошоМедицинаРекламаТехнические переводыхорошоТуризмхорошоЭкологияхорошоЭкономика и бизнесхорошоЭкономика, финансы, юриспруденцияхорошоЭлектроника и радиотехникасреднеЮриспруденцияхорошоЯдерная энергетикаОтмечу переводы на (2006-2010гг.) строительство и другие темы, перевод загонов и правил на АЭС Белене и тендерной документации для ЯЭС „Козлодуй”

Другие темыСпектр тем очень разнообразен, приходилось переводить многое, так что перечень выше не исчерпывает все темы. Придерживаюсь правила просмотр текста на перевод и перевожу, если сочту вазможным перевести на хорошем уровне. Исходя из своих возможностей. Не переоценивая себя. Цель – не подвести клиента.

Дополнительная информацияХудожественная литература. Переводы с русского, украинского, сербского и английского книг таких писателей как

Мария Семенова („Волкодав”), Юрий Дольд Михайлик (третья книга из цикла И один в поле воин”), Ростислав Самбук („Бронзовый черт”), Зоран Живкович („Четвертый круг”), Нина Бичуя и др. В общей сложности не менее десятии кног. На этом основании меня приняли в секцию „Художественная литература Союза переводчиков Болгарии.РЕДАКТИРОВАНИЕ

Имеется опыт редактирования переведенных текстов, но в основном занимаюсь переводами


ЗНАНИЕ ПРОГРАММНОГО ОБЕСПЕЧЕНИЯ

Программауровень
MS Word
Отлично
MS Excel
Хорошо
MS PowerPoint
Хорошо
Adobe Acrobat Reader
хорошо

Дата 18.05.2016г.







ТОЛЬЯТТИНСКИЕ. САМАЯ МОЩНАЯ ОПГ СССР и 90 - х
Перегонщики авто 90х, опасный биzнес людей 90х, как перегоняли машины в 90х




Добро пожаловать в Самару! Welcome to Samara!
Достопримечательности Самары


Что делать в Самаре? Точка на карте
Где жить в Самаре? Точка на карте

САМАРА В 2018 ГОДУ
Профил за kunichka
Email Име kunichka Вид потребител Всичко мнения 280 Web страница Занимание (професия) Хоби Местонахождение Перник Биография ICQ номер Регистриран на 05.09.07 16:23
nyctea (у......) Публикувано 25.01.08 10:56
Вие сте пред избор- да се върнете в родната страна при роднините и познати места,или да останете в чужбина,където нямате никой,но ви харесва там?
искам плюсове и минуси
благодаря
Боже, имало и други, които си говорят сами със себе си…
Отдавна го открих.

Разсмях се най-после…
У, сетих се нещо важно.
Тя е дъновиста.

Re: След толкова години съветско робство.. [re: trinity.] Автор nyctea (у......) Публикувано 25.10.07 22:48

не прави глупави констатации, пригласяйки на снежната мекица, сори, кралица ... - недей да ме сравняваш с тази надменна жена.......

колко са на брой руснаците, които се качват ежегодно на Рила; говорят ли те български, ако не, имат ли желание да го учат. Как предпочитат тия руснаци да четат беседите - на руски или на български .... - първо се уточнява-руснаци,които живеят в България, или които са дошли на почивка?

Аз мога да ти отговоря, защото съм израснала в тия среди. Едно време се качваха стотици руснаци на Рила, сега може би наброяват хиляди, аз не съм била на Рила от 10 години. Всички те изучаваха български и имаха желание да четат беседите в оригинал!! т.е. на български. - ами недей да пропускаш това,отиди на Рила най-накрая,хубаво е

Човекът пита защо младите (българи) не искат да изучават руски. Ти отговаряш мда.....нещо има в неговото минало - Права си. Това, което го има в неговото минало, го има и в моето минало и в миналото на всички българи и именно заради това НИ минало, драга, хиляди руснаци ще изучават български, а ние българите няма защо да изучаваме руски ... - само много смели се захващат за изучаване на руски език, много е сложен, аз мога да те уверя



И после какво, пак ние българите най-зле в целия свят, най-изостанали и най-вече духовно изостанали .... Ами тва е абсурд бе хора, За какво изобщо си говорите в тоя клуб. - защото Българите, незнам защо,изобщо не обичат държавата си, в това е целия проблем.....

а за това какво си говорим в този клуб
за живота
Автор nyctea (у......)
Публикувано 19.08.07 22:04



Днес се прибрах от рилските езерца
изкарах страхотно.....е, не стигнах до седмото езеро.....само до петото....но пък видях "дъвинистите"....много....с бели дрехи....впечатляващо е....гледах техните молитвени танци......даже ми се прииска да се присъединя към тях........нежна....неангажираща мелодия............

Тяхната мисъл:
Човек, като духовно проявление, живее в целия Космос: в Бога, в ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човек, че живее в целия Космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите, на хората. Човек е свързан по мисъл с Бога, с ангелите и с хората, вследствие на което става преливане в тях.

един човек ми каза днес, че те вярват в съчетанието на любов....космоса.....и още нещо...ммм....не помня третото......бях се отвлякла да ги гледам......и се чудеше как става този номер.......толкова несъвместими неща........
(имаше снимка, на която двамата с Велчев (бившия ми) са на един камък във високото а долу вият кръгове дъновистите (тя е седнала в гръб с джиесем на задника и е разперила ръце, а той стои в сократова поза. Смешник.)
*Бялото братство....нови [re: nyctea]
Автор Чaлra зa Cтeльo (R.I.P. чалга!!!)
Публикувано 20.08.07 10:03
Искам и аз тааааааааааааааам.

Tangra Mega Rooooooooock ! ! !

Тема Re: *Бялото братство....нови [re: Чaлra зa Cтeльo]
Автор nyctea (у......)
Публикувано 20.08.07 10:04



още са там.....отивай


Тема Re:нови [re: nyctea]
Автор BиливapМодератор (елфче)
Публикувано 19.08.07 22:18



Радвам се, че си си изкарала хубаво :)
Не се ли казва `дъновисти`?
От Дънов ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите