Re: ЧИТАЛНЯ - тема на Blackeyes Предупреждение / Горещи теми / Тероризъм

Тема Re: Предупреждение [re: Blackeyes]
Автор Aulus Vitellius Celsus (semper spamens)
Публикувано 27.12.14 09:52 следващо непрочетено мнение Отговор на мнението

Понеже е Прасоколеда и навсякъде най-добрите приятели на човека изкупват с гибелта си безгрижния и сит живот, който са водили през годината; предоставям на Вашето внимание едно хумористично произведение, вероятно писано през 4 в. и излагащо в псевдоюридическа форма последната воля на воденото на заколение прасе. Както пише дори св. Йероним в предговора към 12-та книга от "Коментарии на пророчествата на Исая": «Няма толкова некадърен писател, който да не си е намерил подходящия читател... Дори Цицерон признава, че не разбира 'Тимей', хармонията на Вселената, съотношението между движението на звездите и числата, а по училищата 'Завещанието на прасето Грухтус Пържепрас' услажда слуха на тълпи хихикащи малчугани».

TESTAMENTUM PORCELLI
Incipit testamentum porcelli.
M. Grunnius Corocotta porcellus testamentum fecit. quoniam manu mea scribere non potui, scribendum dictavi.
Magirus cocus dixit ‘veni huc, eversor domi, solivertiator, fugitive porcelle, et hodie tibi dirimo vitam’. Corocotta porcellus dixit ‘si qua feci, si qua peccavi, si qua vascella pedibus meis confregi, rogo, domine coce, vitam peto, concede roganti’. Magirus cocus dixit ‘transi, puer, affer mihi de cocina cultrum, ut hunc porcellum faciam cruentum”. porcellus comprehenditur a famulis, ductus sub die XVI kal. lucerninas, ubi abundant cymae, Clibanato et Piperato consulibus. et ut vidit se moriturum esse, horae spatium petiit et cocum rogavit, ut testamentum facere posset. clamavit ad se suos parentes, ut de cibariis suis aliquid dimittere eis. qui ait:

‘patri meo Verrino Lardino do lego dari glandis modios XXX, et matri meae Veturinae Scrofae do lego dari Laconicae siliginis modios XL, et sorori meae Quirinae, in cuius votum interesse non potui, do lego dari hordei modios XXX. et de meis visceribus dabo donabo sutoribus saetas, rixoribus capitinas, surdis auriculas, causidicis et verbosis linguam, bubulariis [=botulariis?] intestina, isiciariis femora, mulieribus lumbulos, pueris vesicam, puellis caudam, cinaedis musculos, cursoribus et venatoribus talos, latronibus ungulas. et nec nominando coco legato dimitto popiam et pistillum, quae mecum attuleram: de Tebeste usque ad Tergeste liget sibi collum de reste. et volo mihi fieri monumentum ex litteris aureis scriptum:

‘M. Grunnius Corocotta porcellus vixit annis DCCCC.XC.VIIII.S. quod si semissem vixisset, mille annos implesset’.

optimi amatores mei vel consules vitae, rogo vos ut cum corpore meo bene faciatis, bene condiatis de bonis condimentis nuclei, piperis et mellis, ut nomen meum in sempiternum nominetur. mei domini vel consobrini mei, qui testamento meo interfuistis, iubete signari’.

Lardio signavit. Ofellicus signavit. Cyminatus signavit. Lucanicus signavit. Tergillus signavit. Celsinus signavit. Nuptialicus signavit.
explicit testamentum porcelli sub die XVI kal. lucerninas Clibanato et Piperato consulibus feliciter.

Тъй започва завещанието на прасето.
Маркус Грухтус Пържепрас, прасе, състави следното завещание, което поради невъзможността да го запиша собственоръчно, е писано под диктовката ми.
Готвачът Кулинарий рече:
—Ела тук, доморазрушителю, земериецо, беглецо - ще прекъсна живота ти сега.
Грухтус прасето отговори:
—Ако нещо лошо съм направил, или с нещо съм се провинил, или някаква съдинка под краката си съм стъпкал, то моля Ви, господин готвачо, дарете ми живот, пощадете молещия.
Готвачът Кулинарий рече:
—Върви момче, донеси ми от кухнята нож, та да пусна кръвта на туй прасе.
И беше прасето хванато от слугите и поведено на заколение на шестнадесетия ден до календите на месеца на Кандилата, когато се разлистват пъпките /има се предвид 17-ти януари, когато никне зелето/, в консулството на Фурний и Пиперат. И виждайки неминуемата си гибел, измоли прасето отсрочка от готвача, за да състави завещание. Призова тогава то цялата си рода, за да им остави от състоянието си и тъй рече:

—На баща ми Глиганий Сланиний давам и завещавам 30 модия /1 модий съответства на 8.73 l/ жълъди, на майка ми Скрофа Старата давам и завещавам 40 модия лакедемонско жито, на сестричката ми Квирина, на чиято сватба няма да мога да присъствам /има се предвид заколението й/ давам и завещавам 30 модия ечемик. А от остатъците ми давам и завещавам: четината ми - на обущарите, темето ми - на кавгаджиите, ушите ми - на глухите, езикът ми - на адвокатите и бъбривите, червата ми - на колбасарите, бедрата ми - на касапите, слабините ми - на жените, мехурът ми /асоциира се с женски полов орган/ - на момчетата, опашлето ми /асоциира се с пенис/ - на момичетата, мускулите ми - на кинедите /мъжки проститутки/, глезените ми - на бегачите и ловците, копитцата - на разбойниците. А на готвача, чието име не струва да се споменава, завещавам черпака и пестика, които вървят с мен, нека да го влачат с въже около врата от Тебеста /древен град в Сев. Африка, дн. Алжир/ до Тергеста /дн. Триест, Сев. Италия/. И заповядвам да ми бъде издигнат монумент на който със златни букви да се изпише следното:

"Маркус Грухтус Пържепрас, прасе,
живя 999 години и 6 месеца.
Ако беше живял още половин година,
щеше да навърши хилядолетие.

Мои обожатели и на живота ми закрилници, моля Ви да постъпите подобаващо с тялото ми, да го овкусите добре с орехи, черен пипер и мед, за да се помни името ми во веки".

Господа и роднини, присъствали на съставянето на моето завещание, моля Ви, подпишете.
Подписал: Сланиний. Подписал: Хапкус. Подписал: Кимионий. Подписал: Луканкус. Подписал: Свинокожий. Подписал: Деликатесий. Подписал: Младожений.
С това завършва завещанието на прасето на шестнадесетия ден до календите на месеца на Кандилата, когато консули бяха Фурний и Пиперат.