|
ПО ПОВОД ТАЗИ ЧАСТ ОТ ТЕКСТА -ВЧЕРА:
доказателство, че моите включвания [re: titanik77]
Автор
efir (only one)
Публикувано
14.08.20 23:49
са обработвани, предполагам, от никтея, от клуб Перник, оцветила там в синьо част от спама. Нещо, което нито правех, нито имах време да правя.
Какъв е този бледолилав текст в темата?
Освен това има правописни грешки в обръщението към Данко Видович - това е псевдонимът на Слободан Стоянович от Пирот, роден в Парачин на 19 юни 1955 г., по чиято покана ходих в Югславия през 1980 г.
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=pernik&Number=1947403923&page=0&view=collapsed&sb=5&part=
Клубовете трябва да благодарят на новата българка Анна, многоникова потребителка, вероятно програмистка, за моя интензивен спам и четене през годините.
Благодарете на Анна. Самарската недева отдавна.
Ако сте попаднали в центъра на нечие внимание.
Всичко и всички покрай нея са четени.
Основен обект на интереса ми е била бялата сова - розов ник - никтея.
Не на мен.
багодарете на новата българка и бивша перничанка Анна.
Дъновистка, при това заклета:
*Бялото братство....
Автор nyctea (у......)
Публикувано 19.08.07 22:04
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=twenty&Number=1947724682&page=&view=&sb=
Днес се прибрах от рилските езерца
изкарах страхотно.....е, не стигнах до седмото езеро.....само до петото....но пък видях "дъвинистите"....много....с бели дрехи....впечатляващо е....гледах техните молитвени танци......даже ми се прииска да се присъединя към тях........нежна....неангажираща мелодия............
Анна е дадена на Интерпол http://www.interpol.int/Forms/Contact_INTERPOL като главна заподозряна за проникване в компютъра ми.
Защото още когато имахме съжителство с перничанина, когото тя след продажбата на имота си отведе в Търново, ползвахме с бившия ОБЩА интернет-връзка.
А те вече са си писали и са заформяли връзката си.
Тя е дошла в РБ още някъде 2002 г.
Според мен още тогавамуе хвърлила око. Но техни си работи.
Не ме интересуват.
Интересува ме,да не ми се пречка в интернет и да не използва връзките си, за да ме трият. като krechetalo77 навремето, още през 2008 г.
Този път ще удари на камък обаче. Хората не са длъжни да рискуват заради някаква шлюха да залагат своите ІР.
Вече няма - http://www.interpol.int/Forms/Contact_INTERPOL/(error)/1
С ерърите е приключено отдавна.
В темата за Бялото братство беше поставила тяхна съвместна снимка с бишия ми съжител, нищо чудно да го е приобщила към дъновизма.
Това са си техни лични работи.
Архивирам.
Редактирано от efir на 15.08.20 00:04.
Тъй като в умората си снощи съм допуснала и правописни грешки, и повторения, освен това е сериозно обвинението ми, ще се доизясня публично за мотивите си и за доста подробности, които интернет-обществото в тези клубове няма как да знае, защото става дума за лични неща.
Освен това въпросната нова българка е добре да прочете в общи черти някои от изводите ми споделени при общуване с http://www.interpol.int още през 2012 година
И така, когато перничанинът си тръгна от нас а имения ми ден през 2007 г., в компютъра ми имаше цяла папка с негови и наши съвместни снимки, видеа, музика, той не беше трил нищо. И целият този архив започна лека-полека чрез намеса отвън да се топи, като накрая изчезна. На магия ли? Как пък не. Остана ми на флаш само папка на групата IC DC. Единствено затова, защото беше на флаш и рядко я слушах.
Междувременно още преди да работя над преводи за АЕЦ (работила съм над превод на файлове и за Козлодуй, в компютъра ми е имало тонове поверителна информация. Активно работещ преводач с няколко езика съм – да спомена само сръбския. Превеждах на сръбски поверителна кореспондинция на бизнесмена Майкъл Чорни за делата му – съдебните – ако не се лъжа в Швейцария. А възложител беше видният и уважаван от мен български адвокат, чието име покрай руския бизнемен, нека апомня кой е той:
Михаил (Майкъл) Чорни (на иврит: .... ; на руски: Михаил Чёрный) е руски бизнесмен от еврейски произход. Бивш собственик на М-тел, в-к „Стандарт“ и ПФК Левски (София). (уикипедия на български език). … През 1994 емигрира във Великобритания, но там е задържан с фалшив полски паспорт. Същата година получава израелско гражданство. В края на 90-те години купува единствения по това време български мобилен оператор – Мобилтел, който е продаден през 2002. Също така става собственик на ПФК Левски (София), а президент на отбора е Владимир Грашнов. През 2001 влиза в надзорния съвет на клуба.[3] По времето на Чорни Левски има най-висок трансферен бюджет, а заплатите в клуба са най-високи. Отборът печели 3 титли и 2 национални купи. През 2000 г е изгонен от България[4], а впоследствие акциите му в Левски са купени от адвоката му – Тодор Батков. До 2009 Чорни притежава 20% от клуба, но впоследствие и те са изкупени от Батков.[5]От 2010 се издирва от Интерпол.
През октомври 2015 г. вестник „Стандарт“ съобщава, че на 21 октомври 2015 Чорни е оневинен от окръжния съд на Тел Авив по 13-годишно дело за тайна приватизация на 19,6% от акциите на израелския телеком „Безек“. Михаил Чорни твърди, че законно е предоставил 5-годишен заем на Гад Зееви за покупката на дяловете, с опция Чорни да купи половината от дяловете на Зееви.[6]
https://en.wikipedia.org/wiki/Michael_Cherney
Работих върху тези преводи още докато съжителствах с перничанина, виден потребител на клубовете. По време на общото ни съвместно съществуване започнах да сътруднича с една дама, която ми е давала за превод извънредно конфиденциални файлове – достатъчно е да спомена превода на писмо на сърбин, излежаващ в Германия присъдата си – трябваше да се преведе на български език. Такива писма минават през строга цензура - ако затворникът е важно за властите лице. Много от преводите бяха за Германия – тя очевидно беше завързала контакт с преводаческа агенция в тази държава.
Но да оставя това. Нека се върна на други преводи. Вече споменах АЕЦ Козлодуй. Става дума за периода, в който съвместното съжителство беше факт, факт беше също така, че въпросната Анна от Самара живее в Перник. Всичката тази информация от минали години се пази от преводача и не се трие, освен най-поверителната, а въпосното инфо включва: лични данни на хиляди руски, български, сръбски, македонски, украински граждани и фирми. Активно работещ преводач бях и съм. Ще спомена само Лукойл България и господин Златев. Кактои превод на плана за пребиваване на президента на Македония (на македонски) за визитата му в България. Който план включва свръхповериелни детайли като маршрути на придвижване, алтернативни маршрути, при евентуална заплаха на сигурността му, дати, часове и места на визитата.
Тъй като по време на съжителството винаги сме полвали общ интернет, покрай неговите сърфирания моят компютър е бил на длан за всички хакери. Апропо през 2007 година той копира на диск цялаа информация за преводите ми от моя работен компютър и въпросният диск беше откраднат от дома ми. Той направи копие на два диска – единият беше повреден, не от мен, в мое отсъствие.
Да се върна на бермудския ни триъгълник. Аз, krechetalo77, никнейм регистриран в Перник на имения ден на въпросната Анна от Самара, а именно на 9 декември 2007 г., понеже поради изтъкнати от господина доводи за отпътуването му като тежка болест на майка му, лекар по професия, чиито странични ефекти (на болестта) станали тежко финансово бреме за семейството, изпитвах страшни угризения и исках хем да се махна от София, където щерката беше заживяла у нас с гаджето си, бившето, и се тъпчехме като сардели. Освен това на „младите“ им трябваше отделна стая и аз се чупих, за да има мира. Търсих квартира първо в София, където за някакви бърлоги ми искаха дори повече пари, отколкото за тристайния апартамент, намерен ми от Бисерчо (бивш шампион на България по едно от бойните изкуства), и въпросното гадже, с което нищо не се получи на хлапачката, но който Бисерчо имаше прекрасно отношение към мен и не мога лоша дума да кажа за него. Той като излъчване и външност беше копие на Colby O'Donis
от клипа на Akon Beautiful - https://www.youtube.com/watch?v=rSOzN0eihsE … I meet You at the clubs…
Така че той ми намери разкошна квартира в Перник, вярно, не в центъра, в квартала Тева, за квартала и за града мога да говоря само със суперлативи. Не ми беше лесно особено в началото. Целият град знаеше скандалната история, че аз съм ужасният кугър, лишил майката и семейството от тяхното младо момче (имаме разлика18 години в мой минус) и още на автогарата ми помогна да си нося багажа някаква усмихната местна клюкарка от чиито приказки ми стана ясно, че градът очаква да ми гледа сеира на влачеща се след изпуснатата плячка бабичка.
Ще кажа веднага –нито веднъж (с едно изключение, когато не ми достигаха пари за наема, а бях оставила за отговорно пазене пет стотачки – както се оказа изхарчени, но не за лекарства и сметки покрай болната майка, а за водене на девойката никтея по заведения и за подаръци във вид на интимно бельо и дамски превръзки , , за които събития тя редовно пишеше в клуб Любов.
И аз накрая не издържах, побеснях от това словоблудие, даващо повод за подигравки по мой адрес, и регистрирах krechetalo77, трансформиран впоследствие в абонат на щабквартирата на Интерпол (Лион, Франция) krechi77 – и се появих на 10.12.2007 г. в клуб Любов…
За да им изтрия усмивките от лицата и за да ги накарам да млъкнат виртуално по мой адрес. Междувременно в Перник, обитаван от лицата от бермудския триъгълник, отношението към мен се беше променило. Ползвах се с все по-голямо уважение, поради промени и от външен характер, след обиколките по плаца, за да изхвърлям тоновете негативна енергия от прочита на откровенията в клуб Любов. И поради това, че не тръгнах да се влача по мъже, а бачках от зори до залез. И в центъра се явявах издокарана като от кутийка, спкойна, учтива и весела, не ридаеща за беглеца.
Разхождах се с черни цайси и с нито едно трепващо мускулче на изопнатото си лице. Изопнато, защото стисках зъби. Понеже липсващото звено ме уведоми за съществуването на нов блян в живота си на 14.11.2007, когато договорът за наема вече беше подписан, предплатата внесена, а аз вече бях в кварирата -където ми беше нанесена единствената визита... Да ми беше съобщено по-рано, щях да се изнеса на квартира в София или в някое село в околностите.
Но не и в гнездото на осите начело с никтея. Апропо в Перник е пълно с руски дъновисти, продаваи книги на Дънов и на пазара, и в книжарнчката срещу гарата.
И се молех да не срещам нито нея (познавах я в лице по снимки, направила си беше сайт, със снимка в анфас, за което тържествено беше обявила моераторката на Превдодачи в Руски клуб.
Апропо въпросната Березка, впоследствие Брезичка, изчисти от присъствието на ефир (заклет преводач и бивш член (отказах се със скандал от членството) на Съюза на преводачите), и най-вече на кречетало77, превеждало личните документи и фирмената документация на руски на дъщерната компания Лукойл България за компанията майка Лукойл (Вагит Аликперов)… Който потребител никога не правеше справки в този клуб от съображения за поверителност, само помагаше при зададени за превод въпроси:
Както и да е… Преминавам по същество.
Първото ми включване Lfve club dir.bg е трито- честитих й на патерица именния ден. 9 декември 2007година. Но има други останали материални следи отсъществуването на krechetalo77 – в темата Само приказки или има нещо реално…
Re: само приказки или има и нещо реално? [re: nyctea]
Автор
krechetalo77 (непознат)
Публикувано
31.12.07 13:30
Тая приказка просто ми спря дъха, толкова е реална. Некакси ми е минала покрай погледа, ама сега му дошло времето да я мерна. Чакам продължението! Направо ми се щеше аз да съм автора.
А честита задаващата се Нова година и на белата совичка, се така да ги реди думите, и на сите клубари!
От любов да са не отървете!!!
(Апропо, реката в Перник се казва Струма… само това не е доуточнено)
В отговор на: Граф Монте Кристо:)))
Спокойният живот на моряка Едмон, както и плановете му да се ожени за красивата Мерседес рухват, когато приятелят му Фернан пожелава Мерседес за себе си.Предаден от приятеля си, и затворен по несправедливи обвинения, Едмон е погълнат изцяло от идеята за отмъщение.
След като по чудо успява да избяга, той се превръща в загадъчния и много богат граф Монте Кристо, влиза в средите на френските благородници и задейства изкусния си план...
или пък:
Имало едно време един принц. Живеел някъде на майната си, в досаден стар замък пълен с паяжини, рицарски доспехи, бални зали и семейни портрети на предци, облечени в неудобни, но изящни дрехи. Изобщо положението било трагично, но нямало кой да каже това на принца и той си живеел, общо взето спокойно и безметежно, до онзи решаващ момент от всяка приказка, в който на главния герой му се стоварва нещо на главата и тогава, всъщност, приказката започва. На нашия принц това което му се стоварило било прозрението че не той е главният герой в тази история, което, за човек свикнал да смята че мирозданието се върти около неговата личност, си е сериозен удар. А ето как, всъщност, се случило всичко…
В една светла зимна утрин, (защото действието в приказките неизменно се развива или в светли утрини или в мрачни следобеди) нашият принц излязъл на разходка покрай реката, която всеки уважаващ себе си замък има някъде из околностите си, и изведнъж, така както се бил заблеял из пасторалния пейзаж, пред очите му изникнала невъзможна, за епохата на приказката, картина: млада, усмихната жена с въдица в ръка, облечена в мъжки, дебели кожени дрехи, седяща на пън край реката. Пънът, това си личало отдалече, бил тътрен двайсетина метра - от последните дървета, в края на горичката, почти до самата река, личала широката диря разорала снега до замръзналата под него кал.
С леко подвикване, момичето метнало въдицата си в дълбоката част на реката, а принцът я гледал, гледал и от съзнанието му, като с гумичка, били изтрити и реката и пасторалния пейзаж и студа и светлата утрин, също и всички онези неща пречещи на мъжете да мислят човешки…А тя била прекрасна не поради някаква дивна красота, не и заради толкова описваните от поетите, крехкост, кръшност и изящество на женското тяло, ами просто защото излъчвала сияещото спокойствие на човек, който е щастлив без да го осъзнава. Принцът не можел да спре да я гледа и сам не разбирал защо става това, само, изведнъж му станало ясно, че в тази приказка може да има само един главен герой и че това, в никакъв случай, не е той самият. Изведнъж, о, толкова изведнъж се срутили като кули, всички негови, дълго изграждани, дълго натрупвани, аристократично наследени, пречки и прегради: забравил си титлите и усещането за важност и знанието за притежаваната над поданиците власт. Ей-така се изпарило и възпитанието му на благородник и всичко това станало толкова внезапно, че принцът чак се изплашил от себе си. Приискало му се някъде да избяга, но, къде, по дяволите, можеш да се скриеш от себе си ?
вярвате ли в приказки,само на моменти,,правите ли така,че да усетите,че сте в приказка,или отдавна забравихте да мечтаете?
---------------
Ами да, в досадния стар замък с паюжините и сега има може би паяжини над корниза, но трябва да взема стълбата от другата стая, за да ги махна) само се бачкаше… Правилно. Робия нонстоп. Изходът? Бягство от потъващия titanik77…
Да повторя възпитания си и учтив отговор:
Тая приказка просто ми спря дъха, толкова е реална. Некакси ми е минала покрай погледа, ама сега му дошло времето да я мерна. Чакам продължението! Направо ми се щеше аз да съм автора.
А честита задаващата се Нова година и на белата совичка, се така да ги реди думите, и на сите клубари!
От любов да са не отървете!!!
После се провежда един твърде приятен и учтив диалог между две от участничките от бермудския триъгълник. Тя се прави на ударена, че не знае кой е krechetalo77 с пернишко ІР. Тя е в Перник.
Re: ето ти една циганска приказка:)) [re: Пoдлeций_ЦУПO]
Автор
nyctea (у......)
Публикувано
21.11.07 22:13
аха,знам,че искаш,само че не си от перник,ще ядеш обикновено пиле
И ето повода за началото на трогателния диалог между две от учстничките на отдавна разпадналия се триъгълник, защото аз излизам отдавна от играта, за което тя, пишеща в темата за размерите като _igra_ , не знае –и си въобразява, че целта ми е да си върна липсващото звено от веригата. А целта ми е да лупам шамари, учтиво, с усмивка.
Клубове/ Контакти / Любов
Информация за клуба
Тема
Re: Благодаря [re: krechetalo77]
Автор
nyctea (у......)
Публикувано
25.01.08 09:24
Може ли само малко да те поправя?
извинявай
Хорошо смеется тот, кто смеется последним.
Хорошо смеется тот,кто смеется последний
Подминавам с мълчание простотията на полуграмотното розово създание и се обръщам към някой си
Re: * [re: QTEK™]
Автор
krechetalo77 (непознат)
Публикувано
25.01.08 11:25
Пич, внимавай, че шъ й хареше да ни пооправя тука.
Превод на девиза от английски на руски език:
Хорошо смеется тот, кто смеется ПОСЛЕДНИМ.
That's good wisdom which is wisdom in the end
Следва фамозната реплика:
Re: * [re: krechetalo77]
Автор
nyctea (у......)
Публикувано
25.01.08 15:49
така е,като превеждаш от английски
а не от источника
След 4-5 месеца й обръщам внимание (през оето време в руския клуб я правя само на матрьошки, учтиво, всичко писано там от гражданчето на РФ е заличено защото тя е идолът и потребителят за почит и възхита – вече българска гражданка – а пък аз съм просто едно кречетало). И отговарям:
Re: * [re: nyctea]
Автор
krechetalo77 (непознат)
Публикувано
17.04.08 10:38
Е като сме почнале с бонтона, нека продължиме - като за последно обаче. Извинявай, нугдея, че чак сега ти обръщам внимание, ама сори, недоскив съм. Тва за източника ме заинтригува, хиляди благодарности ако ми го посочиш. Източника де. А иначе според мен обаче, де, май (изглежда) не превеждам, а цитирам.
П.П. Абе да те питам нещо - ти отговори ли си най-после на въпроса дали любовта се купува с пари, дето питаше май (изглежда) август месец? Ама оная тема е ногу, ама ногу дърта вече, обаче некакси ми се наби ногу твоето питане. Рекни на кречетолото, верно ли според тебе любовта се купувала с пари?
Мерси предварИтелно.
А сега довиждане клубарчета, вече дотука бех, сори, извинявам се за натрапливостта и ногу любов, ногу пролетни емоции на сички!
П.П.С. Оффф, ама ти си ме питала по-горе и още нещо, сладкодумнице… Ама нема тайни, бе, аз просто нонстоп бачкам, неам време за интернетя, дори за четене. Щото то си е масраф, дето си иска време, цялото временце гълта на некои, дето живеят за да пишат у виртуало. Па има и такива дето за сяка различна тематика като пускат темичка ново никче си регистрират, па цвят му тургат, па картинки, па девизче, па туй-онуй. Пинизчета (красоти, демек). Па некои като нищо търчат и от офис у офис да сменят айпитата, за конспирация, да си пишат сами със себе си за подигане на самочуствието и на виртуалнио имидж. Секви ги има. Че и интернет-модата… Требе да се следи. Сега гледам умрат за долна черта, верно, елеганция си е. Ами такива ми ти работи, никтея, нема тайни, нема загадки. Тия, дето сами са си шефове са най-ощетени, щото немат време да се доказват у нетьо. Еле па като има кралици като тебе… Немаш грешка – почти 8000 бисера за една година. Евалла ти праим.
Редактирано от krechetalo77 на 17.04.08 15:27.
Близо е както се казва на руски „до ума“, че аз не мога да не си ходя вкъщи, в София, и квартирата ми остава безпризорна. Остава безпризорен и работният ми компютър (никога не го „заключвам“ с парола, веднъж ми хакнаха паролата и не успях да вляза в работния си компютър,оттогава никакви такива).
Смених няколко пъти ключовете от квартирата, защото колчем се върнех, намирах следи от дерибейство в квартирата. Напомням, действащите лица от триъгълника, живеят в Перник.
Най-драстичното беше след Нова година - рибките на хазаите (и двамата военни, заминали за Германия, той беше с висок чин, един от стоящите начело на танкова дивизия, разквартирувана близо до София, страхотни хора пред които до днес ми е неудобно и криво) бяха мъртви, цветята в работната ми стая бяха с почти пречупени стебла, щората беше изкривена, в кухнята на масата имаше следи от палени свещи като след някакви ритуали. Идваше и някакъв руснак (100%) с вид на криминален, който в асансьора ми се представи като ключар (веднага се върнах, като го мернах да върви насреща ми, смятах да ходя на плаца да навъртам обиколки точно поради сигурността на квартирата ми, познавах хората в квартала – този не беше от Тевата) – и както разбрах от съседката отсреща Валя, с която се сприятелихме, никой от входа не бил викал ключар (тя знаеше всичко за всички), освен ова тя ме предупреди да внимавам, типът й се сторил много подозрителен, не бил местен, абе направо й се сторило, че е опасен.
Сещам се кога се случи това – след като на връщане от София намерих на тоалетката в квартирата косми с цвета на косата на никтея, явно пробвала една от шапчиците ми пред огледалото. Тогава се обадих на липсващото звено, оплаках се от тарашите в квартирата и заявих, че имам биоматериал на лицето, поещаващо квартирата в мое отсъствие – космите (идеален начин за идентифициране на престъпника при разследване, това и бебетата го знаят).
Той започна да ме уверява, че нито той, нито братята му имат нещо общо с това (и аз му повярвах и му вярвам), обаче като типичен мъж под чехъл е уведомил изгората си никтея за скандалните според него обвинения.
В същия период, докато съм в Перник, в дневника ми е фиксирано, че май на дата 6 януари 2008 година, имам среща в София да кандидатствам да вляза в преводаческия екип за проекта АЕЦ Белене. Което означава, че още тогава започвам да превеждам на тема ядрена техника. И при тези визити в компютъра ми стои конфиденциална информация, непредназначена за неканени гости в мое отсъствие. След поредното ми връщане от София плекчето с космите липсваше, а лампата, оставена както обикновено включена до работния ми компютър беше изключена.
Ще следва продължение, доста текст се събра.
Редактирано от efir на 15.08.20 10:14.
|
обяснение за доказателството [re: efir]
