Фуше, каква е тази криза сега пак, която трябва да ме докара в темата ми? Не, темата не ме прави щастлива и просто взе да ми омръзва от ревове и инатлъци, че трябвало да се грижа за розичката на малкия принц аз. Така малко ми изглежда това постоянно напъване да съм онлайн и да съпреживявам кризите на всички. Как да те успокоя като аз самата не искам вече да ходя на работа, щом като е толкова опасно навън и трябва с шлемове, маски, дезинфектанти и страхливо да се придвижваме, а и да внимаваме, защото може да ни следят и да ни карантинират, ако някой наоколо се окаже болен, пък ние сме се оказали в близост до него? Как да те успокоя? Нали вчера ти обясних, че като някой очаква позитивизъм трябва да го подхранва, а не да ми говори за катафалки, че ще мрем масово, че ще ни управляват урбулешката, а сега ще се чудят как да ни върнат към нормалния живот...кажи какво очакваш от мен, Фуше? Да плясна на зарята и на военните, че ни освободиха от кпп-тата ли? Добре, навсякъде направиха така, но навсякъде не е такъв манталитетът и щом някъде има недоверие, а ни се пънаха да ни предупреждават, че е много опасно да живеем..защото така малко излезе цялата пледоария..сега как точно да повярваме, че е ок да живеем?! Със седмици чакахме плавно, а сега стремглаво си правим отпускане. Аз определено не разбирам, Фуше, но да наплашите хората не е най-правилният начин да им разгърнете дигитализацията и после да ги връщате към нормалния живот..и пак под угроза, че тегне вирус над тях. Щабове, нощи, ветерани-генерали в борба с какви ли не несправедливости, някак цивилните взеха да липсват. Еднократно като се изнесат хората в по-нормални държави, няма да има нужда софиянци да се страхуват, че ще им объркаме сега карантината. Казах ти в началото, че военни не трябва да управляват тази криза и че мерките не бяха нито добре обмислени, нито изпълнени като хората. Против мерките съм в този им противоречив вид на цветенца, които чакат да ги подкрепим. Да, време е да си ходи. Ние перманентно сме в криза на покупателната си способност и всички разчитат, че понеже така правят всички и те ще направят така - да поддържат бедни, подчинени и нахални да задават въпроси, които се опитват да не се депресират с близките си, които работят в чужбина...някакъв тук глашатай пък все яйца, кокошки и колко е женен размахва като лозунги за успеваемост в живота. Какво точно не е ясно, че не трябвало да бъда безразлична, Фуше?Колко пъти говорих, че е срамота на фона на измрелите в италия, да си мислим колко сме адекватни тук?? хайде, честит празник, щом като ви е толкова важно да бъдете поздравени със заря и почести. Ние - жените и децата няма да ви нападаме, но както сте тръгнали - сами ще се нападнете и вместо да изпишете вежди е възможно да избодете очи. Нямам идеи, Фуше, как ще върнете хората към нормалния живот. Никога да си най-беден, пък най-дисциплиниран не е било добре, Фуше...кажи ми ти откъде да видя позитивизма на ситуацията. Пък и нали уж не трябвало на момента да се живее, а да отлагаме, отлагаме, да забавяме, че да почнем да ценим живота си?? Никой не спечели, но сега да се израдваме бурно е доста смело предположение. Да ни кажат сега от щаба как няма да затворим бизнеси, как няма да се депресираме и пак да допрем до медицинската помощ, която ни е нужна след масовото травмиране на света. Мисля, че така е справедливо. Ние не искахме да даваме надежда, а можехме, а сега искат и да сме щастливи - трудно, Фуше, трудно ще е и всякакви наказания, с липса на заплата, докато работиш и със заплата, докато чакаш да ти освободят сектора от карантината без да работиш, само ще подсилят абсурдността на всичко, което се наложи да преживеем. Не казвам, че зная как се действа в такава ситуация, но това е резултатът днес. А сега, колкото и да ти е трудно, Фуше, ме остави да си почивам, защото тази тема не е лична нападка към теб или някой от лирическите геори, а опит за социална ангажираност и социалната истина на литературата с преувеличения, но с реални факти наоколо. Никъде не искам да ходя. Не очаквай храброст, смелост и дръзновение да измарширувам, че да дам кураж на хората. Нещо не съм била винаги такава ли, Фуше??! Лека нощ. Някои прозрения са смъртоносни, Фуше, като това колко може да си бил мръсен/мръсна, докато си си мислил/а, че ти завиждат..примерно. Нищо не пречи движението да се осъществява. Едва ли някой точно на албенка ще цъфне в двора, за да я разведри със скуката си.Редактирано от Blackeyes на 06.05.20 03:22.
|