Превземам се и затова ми се спи..."На 15 август, (28 август, по стар стил), и по стара българска традиция се празнува Голяма Богородица, или Успение Богородично, Успение на Пресвета Богородица. Днешният църковен празник Успение /заспиване/ на Пресвета Богородица е един от 12-те големи християнски празници. Той се чества и от православни, и от католици."
Като ми говорят за варене на някакви курбани някъде, като че ли семейният празник е нещо като шествие, и ми става лошо, миличък. Аз не съм овца, че да ставам за курбан. Пък какво било, какви традиции, с нетърпение ще чакам да ме научат..
Взел им е соц-ЪТ, отнел им е всичко, свързано със семейството и сега правят кански усилия да изглеждат смислени на чужд гръб, но пък Господ им е дал семейства..да се учат на смирение и благородство.Такава духовност ни е обзела, че вчера, докато ти палнах восъчна свещичка и се насочих към ъгъла наказана :), а там ме чака Киприян на икона (без да зная)..оооо, викам си, и си плюх на ръцете да одимя навсякъде след себе си, че да очистя вещерството...След това веднага хукнах към Богородицата, че да успее.
Изненадаха ме, изместили оттам иконата и сложили нова...не, не твърдя, че всички разбират от духовенство там, но то е дадено, не може кой да е да стигне до него..чета и пра-прадедо ми поп ходи подире ми и кандилка тамян Наказанието идва от живите, че обичаме и се грижим за ближните си...няма значение какъв социализъм им се е сторил Църквата..то затова толкова си могат, но явно не стоят безидейно пред отвари, отрови и емоционалната промяна към семейството, която търсят активно. Нищо, смея му се, говори на старобългаро-хърватски :) и не иска да тръгне към бъдещето...млади сме били.
На безимения воин и да му обърнат свещта си е за тяхна сметка.А който си има име, се пази...Приятен ден. Така ще е тя....друг път ще събере семейството. И ние сме така, за да не си помисли, че имаме нещо общо с отличаването й от масата.....къде ще им разбираме езика ние, няма такова нещо. Фуше се покая.Не си купих книжка, защото пак започна да ми спира всички точки на движение..брей, трудно е с този човек...щял да ме носи. Едва допълзях до крайната цел - Игнажден. Да, това с носенето и с теб....чудя им се отдавна на дивия ентусиазъм, но няма как да променим живота. Все пак да си знаят, че падна ли, гардът скоква и тръгва наред..така явно могат да намерят баланс в дисбаланса си. Не бива да се товариш толкова много, миличък. Преуморени сме, не си внушавай, че си критикар.Редактирано от Blackeyes на 15.08.17 16:41.
|