|
добре, миличък. Щом имаш нужда, ще ходим пак да борим морето. Иначе, днес вестници няма да купуваме.
Добре, де, ще ти обясня сега...не аз съм писала на Филип Рот книгата "Синдромът на Портной". Споделиха ми я, пък аз си я купих след това...но ми написаха посвещение: "..това не е от мен П." (тук си представи сега, че наистина проявявам загриженост за мъжа, който остави следа от мастило на книгата, която не е купил, но за която ми говори, с дата, изписана надлежно в син цвят 19.12.1994 г. :)). Миличък, драматично щеше да е закъснението, ако сега откривах този епос, но все още не разбирам каква е изначалната ми вина, че някои не са го чели, пък ми приписват на мен разни несъзнатости.Нищо. Разсърдих се.
Да, миличък, цялото малко име е изписано.
Сетих се днес и си викам сигурно времето е заличило следите, но не...комично си беше, но пък все някой пръв чете книгите и води другите.
ей така нищо не се случва...пък пародията да се осъзнаеш, след като сам/а си се бракувал в очите си, е страховита. Ми за доказателство на румения батко явно се изтряска така непредпазливо.., а пък той вместо да се поослуша и да вземе да чете, взел да ми разиграва театри...снизходително му казвам сега, от дистанцията на времето, че го обичах съвсем искрено.Редактирано от Blackeyes на 03.04.16 10:25.
|