миличък, явно съм се наживяла.Наистина в по-голямата част от времето бях щастлива, а това не се прощава лесно от хората, които са нещастни, критични, изоставени, неразбрани, отровни в крайна сметка.
да, и там бях щастлива. Прости ми, моля.. Чиста форма на любознателност. Толкова ми беше интересно да наблюдавам, че бях незабележима, а това е трудно за постигане умение в такава среда и говори за изключителен професионализъм. Там си и те няма.Не беше точно бягство, но все пак ми обърнаха внимание от най-високо ниво и се наложи да взема решение - оставам ли или не.Останах по по-различен начин...защото нямам място в този блудкав медиен цирк от самочувствие и сбъркани роли. Не, миличък, не съжалявам. Много пълноценно преживяване и как пропусна само бате ти Румен да разбере къде се шляя, докато той се труди.
хе-хе, шефът ни спретна паралелна реалност...много беше впечатляващо. Парти с гласове от отвъдното, от другата стая, но в много разтегливо понятие за пространствена отдалеченост. Има много възпитани хора сред тях, но те са от по-старото наше поколение.
напротив. Танцувахме, хапки имаше, някакви карнавални настроения, от всичко, миличък.
И аз те обичам.Редактирано от Blackeyes на 13.03.16 00:58.
|