Пази си умната глава. Стига си мислел за тежки неща, мили. Ям си грозде, докато ти пиша. Изобщо не се опитвам да улавям трептенията им в интимния им свят. Започнах да живея доста по-затворено от преди. Не мога на всеки да осигурявам пространство в душата си, а времето си е свършило полагаемото. Не ми е интересно какви тегоби са натрупали зад гърба си и в настоящето си връстници, които не разбират, че да изгубиш невинността на младостта не е непременно най-добрия ти шанс в зрелия живот. Защото, ако все и на всичко търсиш несъвършенствата, няма начин да улавяш със сетивата си красота. Ние се отучихме да почиваме, да пътуваме, да се забавляваме, да играем на карти с хора, а не с компютри, да си готвим, да общуваме и т.н. Да си гледа сега семейството. Неговите колебания или съмнения с какво допринасят за по-добрия ми живот? В края на краищата човек живее с хора, с които се опитва да подобрява живота си, а не само с критикуващи го и вечно недоволни от инициативата мъже и жени в критикарската възраст. Няма как да ги наредиш тези неща. Затрихме си летните кина, разходките, уединението. Не виждам особен напредък в живота им.

Редактирано от Blackeyes на 18.10.15 18:47.