Малей... Чета ви коментарите и не мога да повярвам. Бая на сериозно сте ме взели. Човек не може и да се избъзика с някого. Правех си гаргара с оня "четника", пък вие на какво ме изкарахте. Нали нета е за това, да се отпусне малко човек. (За оня дето ми цитира редовете с червено ще добавя, че интернета служи и за много други неща. Все пак не съм Хамлет, не заслужавам чак такова внимание). Добре, вече като си приказвам ей тъй ще пиша в началото с големи букви "Тука си правя бъзик с еди кой си, или тука пробвам нервите на еди кой си. А като говоря по сериозни неща ще казвам "Това вече е по сериозно"

Отук надолу ще говоря полусеризно: )

Виждам, че съм събрал доста почитатели, които сипят своите благословии по моята фамилия. Каквото било било, но ако ще водим някакъв диалог трябва първо да се разберем.

Аз никога не съм отправял по никой от форумите някакви сексуални желания към родителите, фамилиите и близките на някой от вас. Не съм ругал по ценностите ви. Очаквам същото отношение. Нали така. Уважението поражда уважение, омразата-омраза.

Аз не съм дошъл тук за да насаждам някаква етническа омраза или нетърпимост. Не съм сепаратист, както ме нарече оня чичко, дето цитира с червените букви и тълкува своеволно моите произведения. (Моля те не ме цитирай буква по буква. Още не съм станал толкова велик. Но сега пиша един фантастичен роман. Като го завърша ще ти го подаря с автограф и тогава може да ме цитираш даже с главни червени букви). Та да си дойдем на приказката... не съм и екстремистки боклук, както твърди един от моите фенове... (между другото ми е от любимите. Видя ми се за най-начетен, говори за Световна История, това нещо трябва да е много интересно. Щял да ме осведомява за неясните ми неща. Сърдечно ти благодаря приятел!)

Ще помоля всички Ви най учтиво да се държим прилично и да не позволяваме темата да прекрачи някакви морални и ценностни граници. В противен случай ще ви оставя да си приказвате самички. (Знам, че не е здравословно и за това не искам да го правя...)(Това е прехода от лек майтап към малко по-сериозна тема)

От тук почвам по-сериозно

Защо си направих труда да драсна някой ред в този форум?
Хората били недоволни, че турците говорели на турски и то на висок глас, а българите никога не превишавали тон. Лично за мен това са пълни глупости. Тона е въпрос на възпитанието от детството. Просто някои са расли по-свободно из планината на чист въздух. Чувал съм и българи и турци и цигани и всякакви други да говорят на висок тон и да се провикват. Но изглежда на човека който е отворил темата само турците са му направили впечатление. През целия си живот не е чул и видял някой друг да говори на по висок глас... Много интересно!... Аве мисля, мисля... с Марс нямаме връзка още нали. Точно така. Няма грешка. Аз пък си помислих, че някой от там се е включил и без малко да ни скара тука за глупости... Айде каза си човека болката, олекна му. И аз ще си кажа моята.

И мене ме дразни омразата, злобата и явната нетърпимост, която изпитват някои към нас, но какво да се прави. Обеснявам си го по свой начин.

И защо само турския език пречи, само турската музика е дразнеща, само турските стоки са нежелани... и всяко нещо носещо пред името си "турски" е обект на необеснима омраза и ненавист. Казват ми: "Това е България и трябва да се говори само на български". Но все пак дали това се отнася за всички? Сори, но не е така. До скоро държах едно заведение в близост до наш туристически обект. Идваха всякакви. Немци, Англичани, Французи, Чехи... , но никой не им правеше забележка защо не говорят на български. Естествено хората си говорят както искат, нали са туристи. Даже туроператорите им говореха с тях на техния език. Почти не се чуваше родна реч... И какво излиза? Значи в България всеки може да говори какъвто си език иска, могат да си слушат всякаква музика, американска, английска, сръбска и каква ли не, но щом се чуе турска реч и музика това вече е проблем, и то от национално ниво. Ето тази нетърпимост ме дразни мене. И не мога да си я обесня... След като видях, колко негативно отношение имат всички, пишещи в този форум, национализма в мен се пробуди. Какво трябваше да направя? Да се кефя ли? И как никой не видя глупостите писани от началото та чак до моя постинг, а видяхте само моите. Нали цели отдели сте ми били фенове. Какво трябваше да пиша тук като гледах простотиите писани преди мене. Естествено, че и аз щях да пиша простотии и да се позабавлявам с няколко откачалки...
Какво ли са очаквали? Да се намразя? Само защото някои са имали неотживели през вековете хронични комплекси ли?... Горките, знайте, че просто не мога да ви помогна. Ако човек не се научи да уважава себе си като личност то никой не може да му помогне.

Макар, че някои от феновете ми искаха да ме причислят към българите, трябва да им кажа, че аз не се приемам за такъв. Помня рода си до шесто коляно и няма нито един българин в него. Изключение прави единия ми пра дядо, който е албанец... Но все пак. Дори да твърдите друго, от девет кладенеца вода да ми носите, аз винаги ще се имам за турчин. Защото както казваше един наш преподавател: "Всеки е такъв, за какъвто се възприема!" Тук на Балканите никой не може да говори за чиста нация и 100%-ова кръв... Всичко е много по-умешено отколкото изглежда.

Тука някой забеляза, че не съм много наясно с Историята. Трябва да му призная, че е прав донякъде. Аз още от малък намразих историята, защото все ми говореха за омразните турци, за десятъка - най-страшния данък, за кланета, но после се оказа, че данъци имало във всяка държава, даже днес инфлацията го е ударила тоя данък и е станал двойно по голям, после научих, че Османската империя е била толерантна към жителите си, че най-големите християнски храмове били построени през Османско време, че ако наистина турците са били толкова кръвожадни и са клали наред днес нямаше да съществува такъв народ. Нека направим една проста сметка: 500 умножено на 365. Получава се182500. Ако някой знае колко селища е имало тогава може да умножи тази сума по тях. И да каже на всички ни после. И така задачката е следната: Ако през Османско време във всяко населено място убиваха само по един българин на ден какво щеше да стане? Аз ще ви кажа. Нямаше да стигнат българите) Но тогава, както и сега, никой не говореше за толерантност и търпимост, а винаги всичко изкарваха от най лошата му страна. Ако не знаех, че съм турчин щях да им повярвам. Дразнеше ме как измежду всички българи все мене избираха да уча стихотворението "Аз съм българче". Защо точно мен? Аз ли съм най-големия българин? Още от малък ме поставиха от другата страна на линията. Мъчеха се да ми втълпят, че принадлежа към най-низшата раса и едва ли не съм виновен за всичко.( Добре, че не ме убвиниха, че съм предал Левски)... Ето това беше голямото отмъщение за петвековното робство, аз бях една от многото изкупителни жертви. Караха ме да се срамувам затова, че съм различен... Срещу кого беше това отмъщение? Върху кого изливаха гнева си жалките комплексари? Питам ви. Аз бях едно дете на десетина години, което с радост е чакало да удари първия учебен звънец, да влезе весело в час, да намери приятели... Да, жалко е. Днес като се замисля дори не ги мразя. Съжалявам ги...

Някои се подиграваха, че турците били "шифиори на фтобус". Да така е. Какво очаквахте да стане от морално осакатени деца. За да постигне нещо някой от нас трябваше да се бори със зъби и нокти. Трябваше да е 10 пъти по кадърен от съучениците си, за да бъде равнопоставен с тях и да преуспее в живота...

А оня дето ми обесняваше, че като прочета 5-6 пъти по-вече книжки щял съм да разбера колко е уникален българския народ... Дори да е по-уникален отколкото си го представяш, дори да са доказали, че имам най-чистата българска кръв и ме попитат "Какъв искаш да си?" Ще отвърна "Не искам да съм като тях!"

Гордея се със всички тюркски народи, произхождащи от Урало-Алтайската раса. Те поне са били достойни войни и са уважавали врага си. Суровите условия в степите са ги направили храбри, войнствени. Инстинктът за оцеляване ги е научил, че събратът му е по ценен от цялото злато на света. Забиването на нож в гърба им е било чуждо. Не познавали що е предателство и подлост. Нямало е мерзост и коварство. Срещу всичко се изправяли като истински мъже. Можели да се доверят един на друг във всеки един момент...

А ти, големия историк. Може да ми даваш всякакви истории, ДНК проби да ми докарваш... Все тая. Дори една капка чиста турска кръв да имам във вените си, тя ми стига!

Останете си със Здраве!