|
Правото не е на страната на по-силния, правото е на страната на истината!
Напоследък се забелязва една много тревожна и тъжна тенденция в световен мащаб: малките държави борещи се за независимост и защитаващи правото си на самоопределяне, биват обвинени че подкрепят тероризма. Хората и организациите защитаващи земята си, религията, личното си достойнство и правото си на живот изобщо, биват обявени за терористи. Всеки по-малък, изправил се срещу по-голям, всеки по-слаб опълчил се срещу агресията на по-силния, бива заклеймен като терорист. И естествено, правото да определя това, е отново в ръцете на по-силните. Те упражняват контрол върху световните медии, и имат начин да накарат мнозинството да мисли като тях. Методите са много: икономически, със заплахи и поощрения, а където това не помогне, и с директната употреба на сила.
Тъжното е, че обикновения човек няма реален поглед върху нещата, той чува само това което силните искат да чуе, и вижда събитията така както силните искат да ги види. Въпреки че, ако човек погледне логично на нещата, ще открие доказателство за това на чия страна е истината. Би ли се изправила една малка и бедна държава срещу многократно по-голям и по-силен противник, освен ако не отстоява правото на истината, и няма никаква друга алтернатива за оцеляване? Докато обратното, голяма и могъща държава да нападне по-малка, е възможно по много причини: с цел заграбване на националните и богатства, отнемане на територии, политически и икономически интереси, преразпределяне на сфери на влияние..
Но дори някой обикновен човек да прозре истината, той бързо осъзнава че нищо не може да направи, защото от него нищо не зависи. Важните решения се вземат от тези на върха, и дори не се огласяват пред народа. Повечето от хората осъзнали истината, се примиряват и продължават живота си, като у тях остава неприятното чувство, че са безсилни пред световната несправедливост. Малка част от хората обаче, не могат и не искат да живеят с това чувство. Те избират да се борят осъзнавайки, че това е най-трудният път, и че победата е много далече. И те автоматично попадат в графата на терористите!
Страшното е, че днес света има много размити представи за доброто и злото. Най често доброто се нарича зло, а злото - добро, пропагандата се нарича истина, а истината - лъжа, и най-трудното е не да се бориш за каузата на доброто, а да разбереш коя точно е тя!
А още по-страшно е, че мнозинството от хората дори не се опитват да се замислят къде и кое е доброто, а предпочитат да чакат тази информация да им бъде поднесена наготово. Точно това чакат и силните, и се възползват умело, пускайки в действие тяхната повсеместна пропагандна машина.
Нека се замислим, какво е общото между Афганистан, Палестина, Ирак и Чечня? Те всички защитават правото си на независимост и суверенитет, защитават земята и националните си ресурси. Народите им са горди и предпочитат да дадат живота си, но не и да коленичат пред правото на по-силния, не и да допуснат врага да окупира територията им и да се разпорежда с ресурсите им. Затова тези държави са подложени на огромен натиск от по-силните, които всячески се опитват да ги пречупят. Избиват мирните им граждани, разрушават инфраструктурата им, налагат им икономическо ембарго, и въпреки всичко не успяват да ги сломят. Това е защото нападнатите народи знаят че правото е на тяхна страна. Те се борят за каузата на доброто, и твърдо вярват, че правото е не на страната на по-силния, а правото е на страната на истината! Доброто винаги побеждава злото, дори и злото да е много повече! Те вярват в това до такава степен, че са готови да дадат живота си без да се замислят, във всеки един момент.
Това плаши силните, и новото оръжие което избраха да използват е пропагандата.
Те нарекоха вярата в доброто и в собствените идеали, фанатизъм. Поставиха си за цел да убедят света че потиснатите са терористи, а потисниците - пазители на световния мир!
Въпросът е: как успяха да го постигнат толкова лесно? Как успяха да заблудят почти целият свят?
И отговора е много прост. Те в качеството си на управляващи световните медии, започнаха да дават гласност на ответните реакции на потиснатите срещу потисниците, без да показват събитията които са ги породили. Така естествено, че в очите на света, потиснатите ще изглеждат агресори!
Ето например, в последните дни цял свят научи за вземането на заложници в московския театър. Това беше водещата новина във всички медии. Но когато години наред руските войници избиваха чеченски мъже, жени и деца, и целия чеченски народ беше поставен в положението на заложици, това не беше новина. Геноцида прилаган от руснаците над цял народ, упорито се премълчаваше и потулваше. Естествено е при това положение, мнението на света за чеченците да бъде отрицателно.
Подобно е положението и в другите гореспоменати държави.
Палестина. Премълчават се зверските кланета, които бяха извършвани от евреите в последните години. Филмите направени за тези събития не се излъчват, вместо тях телевизиите често пускат филми за холкоста.
Статистиката, че на всеки убит евреин се падат по трима - четирима убити палестинци, съзнателно се пропуска. Самия начин на изказване на информацията е коренно различен. Как звучи новината:
"Палестински терорист се взриви на оживен пазар, избивайки шестима невинни израелски граждани"?
Не като новината:
"В операция по обезвреждането на терористи е била бомбардирана жилищна сграда, в която са се намирали 42-ма палестинци. 15 от тях са загинали, а 20 са ранени. Израелския министър на отбраната се извинява за цивилните жертви."
Някак си пъвото звучи като престъпление, а второто като необходимо зло, което не може да бъде избегнато.
Питам се обаче: КЪДЕ Е РАЗЛИКАТА? И в единя и в другия случай има невинни жертви! Значи и в единя и в другия случай има терористи които са ги убили!
Нямат ли право тогава палестинските сили за сигурност да издирят израелските терористи и да ги "обезвредят" извинявайки се за пострадалите цивилни израелски граждани?
Звучи парадоксално но е така! И самия факт, че звучи парадоксално, говори за това колко са промити мозъците ни от световната пропаганда, и колко сме свикнали да приемаме нещата така както някой друг иска да ги приемаме!
Нека преминем към Ирак. Пропагандаторите упорито ни убеждават, че Саддам Хюсеин е опасен диктатор, който се опитва да създаде атомни и друг вид оръжия.. и затова трябва да бъде премахнат.. тоест убит.. а покрай него и част от народа му.
Безспорни доказателства за разработването от Ирак на такива оръжия, естествено няма, но ги има предположенията на Буш и те са достатъчни. И без това няма никой над американската власт, който да отсъди основателни ли са тези предположения или не. В същото време Израел сам признава че притежава ядрени бойни глави, но никой не се впечатлява от това. Защо ли..?
Държавата Ирак е подлагана на всевъзможни унижения от години. Инспекторите преровиха навсякъде и не откриха нищо, но това не е достатъчно. Сега САЩ искат да им бъде дадено правото, инспекторите да влизат в дворците на Саддам, а също и да могат да арестуват и пленяват иракски граждани, когато си поискат. Има ли държавен глава на света, който би се съгласил инспектори от вражеските сили да се разхождат из резиденциите му? Има ли държава на света, която не само би приела врага на своя територия, но и би му позволила да арестува нейни граждани, и да ги отвежда и съди във вражеска държава?
Това е нечувано и невиждано! Американската наглост е безкрайна!
А като прибавим към всичко това и ембаргото, заради което до момента са загинали милиони иракски деца, поради либса на лекарства и стоки от първа необходимост? А като прибавим и всекидневните полети на американски и английски самолети над територията на Ирак, при които често пускат по някоя бомба, било над летище, било над завод? Какво се получава? Че Ирак е най-репресираната и подлаганата на унижение държава на света. И че Саддам е свръхчовек, след като успява въпреки всичко това да брани страната си, да защитава интересите на народа си, и да опази националните си ресурси от алчните ръце на Америка.
Затова и народа му вярва, и нещо повече, готов е да застане зад него и да го подкрепи докрай! Такава е истината, въпреки опитите на Америка да убеди света, че властта в Ирак е тоталитарна.
В Афганистан положението е подобно: недоказани обвинения, и бързо последвали наказания, и то в по-голямата си част срещу цивилни граждани, жени и деца. А след това, нищо не струващи извинения..
Сега всички си задават въпроса, коя ще бъде следващата държава обвинена, че подкрепя тероризма, и разрушена след това? Всеки човек на планетата се моли това да не бъде неговата родина.. но никой не е застрахован.
И така, живота продължава, несправедливостите се премълчават, и света си затваря очите пред истината. Повечето хора гледат собствените си интереси и предпочитат да останат слепи за страданието на другите..
Но има и хора, които никога няма да се примирят, и които винаги ще вярват че правото е не на страната на по-силния, а правото е на страната на истината. И те ще се борят докрай! И ще бъдат наричани терористи.. но не завинаги. Един ден в учебниците по история, за тях ще се говори като за герои, борци за свобода и справедливост, революционери.
Този ден ще дойде рано или късно, защото доброто винаги побеждава, и потисниците винаги биват наказани. Историята го е доказала многократно.
|
Правото не е на страната на по-силния...
