Дай да разделим нещата (Нещо непосилно за Тото) и да ги разгледаме поотделно за да не се объркваме.

Има първо емоционална страна. Дали съжалявам момчето. Разбира се. Имам син, не много по–млад. Ами да, не бих искал да му се е случило подобно нещо. Успоредно с това, се сещам как реагираше баща ми навремето, когато се върнех с някаква забележка или друго наказание от училище: "Всички ли ги наказаха? Ако не, защо набелязаха тебе?" И ако не беше наказан целият клас, много ме съсипваше този въпрос. Рухваше цлата ми защита и оправдания за невинност.

Другата е формалната страна. Законите в Америка са в повечето случаи отражение на обществената нагласа по даден проблем. Сега е дълго да се впускам в обяснения защо действията на законотворците в САЩ са директно съобразени с виждането на гласоподавателя, но това е така. Ако един закон съществува, той обслужва позицията на болшинството избиратели (не в рамките на цялото население, а на отишлите да гласуват – но никой не ти е крив, че е приет неудобен за тебе закон, докато те е мързяло да идеш до урните). Законите се оспорват и обществено и съдебно непрекъснато, променят се и НИКОГА не харесват на ВСИЧКИ. Но докато са активни, ВСИЧКИ са съгласни, че ВСЕКИ трявба да ги спазва, докато даден закон не е отменен. И също така ВСЕКИ нарушил ги, трябва да бъде отговорен според предвидените процедури (предупреждение, глоби, арест или съдебен процес). Това е абсолютен консенсус тук и това дава чувство за всеприета отправна точка на някаква стабилност.
Но ето ти един пример за това как работи системата. Когато ме спрат за превишаване на скоростта и полицаят ми издаде speeding ticket (талон за глоба – пари на ръка тук не се дават никому) той само констатира нарушението и ми законът (а не полицаят) ми дава две възможности. Талонът всъщност е преадресиран до властите пощенски плик с бланка на гърба. Там е отбелязан и размерът на глобата. Подписва полицаят, подписваш и ти че си го получил. Има две квадратчета. Едното е "не оспорвам и си плащам глобата" – слагаш в къщи чек и го пращаш по пощата. Другото е "оспорвам и искам явяване пед съдия". Пускаш плика без чек. След два три дни получаваш дата за гледане на твоя случай. Явяваш се. Сега тука внимавай. АКО СЕ СЛУЧИ полицаят КОЙТО ТЕ Е ГЛОБИЛ, да е ангажиран служебно или не се яви по някаква друга причина, съдията ПРЕКРАТЯВА СЛУЧАЯ СЛУЖЕБНО. Принципът е: в САЩ всеки има право да иска да бъде директно лице в лице с обвинителя си. Не полицейския департамент, не държавата или пътна полиция като институция, а от Джон Смит издал глобата. Много американци избират съдията с надеждата за неавяване на полицая. Често това става точно така. Но дори и да се яви полицаят, ти имаш право да пледираш невинен и да поискаш дело пред съдебни заседатели. Понякога полицията оттегля глобата защото разходите и по доказване на вината ти ще превиштразходите от глобата. Отделно, че глобилит теполицай ще трябва да присъства на всички заседания, на заплата, без да си върши работата. Тук личността има ПРАВА. Истински ПРАВА.

Така че, Николай е нарушил закона (без кавички), а тук законът е над емоциите.

Какво заслужава ще решат не федералните власти, не президента, и не Господ, а съдебните заседатели (най–обикновни граждани, одобрени както от обвинението, така и от защитата). Те ще решат какво ще е наказанието. А ако се сметне за прекалено сурово, Николай ще има право да обжалва.

Стоте хиляди гаранция, са точно това –гаранция. Тя се налага след като прокуротрът и защитата дебатират пред съдията. Прокурорът се стреми да докаже, че без грамадна гаранция е почти сигурно, че Николай ще се опита да избяга, защитата твърди, че гаранция въобже не е нужна. Съдията преценава аргументите и определя гаранцията. В случая на Н. съдията е преценил: чужденец, с никакви материални и емоционални прикрепености към САЩ – вероятността да върже е голяма. Затова и летвата трябва да емного висока. Ясно ли ти е как работи системата.

За юристдикцията. Има престъпления по федералния регистър, които са под юристдикцията на федералните власти, където и в Америка да се случат (убийство, отвличане, някои грабежи, националната сигурност и цялост). Те автоматически попадат под юристдикцията на федералното правителство. Николай е сгазил правила по последната точка. Затова и с него се занимава ФБР. А не, за да го тормозят повече. ТАКАВА Е ПРОЦЕДУРАТА, а процедурите тук се СПАЗВАТ. Защото има механизми за наказване на неспазващите ги и всеки си върши и пази работата. Без омраза, без любов, а като колелце от механизъм.

За затвора. Той не "гние" в затвора. Най–малко пък във федералния затвор. Тук е мечта на всеки пандизчия да го извядят от county jail (общинския пандиз) или от State Penitentiary (Щатския затвор) и да го пратят на курорт във Федералния затвор. Просто във федералните затвори е най–лек режима и е най–добре уредено (доколкото сравняваме затвори, все пак).

И не забравяй, тий не е осъден на нищо още. Това е предварителен арест и срещу $100 000 (връщаеми, ако не избяга, къде е нашето посолство, а?) биха го пуснали на часа. Като не ги плаща никой, държат го – така е за всеки...

Цялата работа е просто гаф. Никой тук не иска главата на момчето. Системата ще изтъркаля за Николай, ще го пуснат и после в България ще свали няколко мадами в повече.

Да ако го беше арестувал, режимът на Садам или го бяха пипнали талибаните, щях да орева мястото. Защото зная диктаторските наказателни системи (33 години бях под такава) зная и как работи САЩ. Повярвай ми – има разлика! От небето до земята.

Длъжко стана, но дано да си научил нещо ново, та да не беше излишно цялото това писане...