Разбира се че стилът ми ти е познат. Защото е стил. Безстилието трудно се разпознава.

Къде е по–лесно да се "уредиш" или "да успееш". В града или на село. Съотношението между Америка и България е такова. Нали си чувал за Ню Йорк какво пее Синатра: If you can mke it there you can make it anywhere"

Твоя интернет по–качествен от моя? Може, може. Айде да поспамиме заедно да видим, кой ще поства повече постинги за по–кратко време. Нищо, че аз изчаквам презокеанска трансмисия, пак ще те ударя в земята. Аз съм на светлинна връзка батенка. 24 часа в денонощието. Няма дайъл–ъп. А ти има да чакаш майка ти да се набъбри с приятелката, че да ти освободи линията. Когато пък може да ти спрат и тока, ха–ха–ха... Нищо, нищо поне имаш самочувствие...

Как си се класирал в материалното общество? Къде ходиш на курорт? Сигурен съм, че хрупаш домати в някоя квартира в новия град в Созопол, за да можеш да отраеш десетина дена (най–много). Аз имам билети за Австралия за един месец след Нова година. Как ти се струва? За това в каква боксониера живееш, няма да говорим и колко ще ти мръзне гъза през зимата – също. В България като си бях това лято се класирах на места, за които ти и понятие нямаш, че съществуват (там просто не виреят революционери – нямат нужния стил). Но не ти и трябва да имаш – и без това си достатъчно раздразнен.

Ще плащаш, моето момче, ще плащаш, щеш не щеш. Все някой плаща. Майката му е да имаш с какво.

И не бъди наивен, че съдбата на България се решава в България. Съдбата на всички подобни нещастни и немощни страни се е решавала, решава се и ще се решава от шепа големи страни. Защото те държат и ножа и хляба. Неприятно, но факт. Бъди спокоен, и съдбата на Швейцария се решава пак по този начин – но нея никой не я закача, само защото парите на всички са там. Просто по споразумение... Даже и Хитлер не посмя – и на него му трябваха сигурни сейфове, за всеки случай. България в сцетовен план не е нито банка, нито житница, нито нищо... Тя е просто една бивша съветска територия. Без собствени ресурси, без собствено производство, без собствен пазар... Нищо. Е, когато нямаш нищо и искаш да имаш нещо, ще играеш танца на този койот поръчва музиката. Поне ще научиш стъпките и имаш шанса да стянш добър танцьор и някой ден да танцуваш самостоятелно. А сега едва преплиташ краката, че се и зъбиш и се сърдиш защо те настъпват по пръстите. Никъде не дават така...

Приятна революционна борба.