пробваш ме на абстрактни теми. Те са безкрайни (защото са абстрактни) и са хубаво упражнене за интелекта, до момента, в който те замъчи кариеса. Една неприятна реалност. И тя те праща при зъболекаря, а той говедото, иска пари. Немалко пари. Всъщност, дали ги иска, с цел да направи живота ти черен или заради друго. Май ще да е по причина, че за дрелката, с която ти чевърка в устата, за тока, който я върти и за амалгамата, с която ти пълни зъба, някой друг му иска пари, да не говорим, че трябва да му останат и за обувки и хляб.

Реалностите, момче, СЪЩЕСТВУВАТ, независимо от твоето или моето присъствие или отсъствие от битието. В момента, в който се родиш си гладен и този цикъл те прави зависим от труда и старанието на други. Да, те за това са и реалности – обективни такива. Твоите и моите субективни реалности са хубаво нещо, до момента, в който не влязат в критичен конфликт с ОБЕКТИВНИТЕ реалности. Обективните реалности ВИНАГИ надделяват и ако ти не знаеш това, пътят към щастието е този до четвърти километър, където (ПЛАТЕН от някого) квалифициран персонал поема грижата за задоволяването на нуждите ти, произтичащи от омразните ти ОБЕКТИВНИ реалности, за да може ти да се се насладиш в пълна степен на свободния полет на субективните си релности. Които в погледа на тези извън оградата се наричат фантасмагории и тиха лудост. Там може да живееш и повече от 35 години щастлив живот. Другият начин е пълното отшелничество, където други реалности, като въшки, глад, мръстотия, студ и пек ще смущават субективния ти свят. И щеш не щеш, ще прибягваш до контакти с омразния ти свят на конформизъм и в зависимост от степента на нуждата ти, те ще се свеждат или до черноработничество или до обикновено клошарство. При този вариант обаче 35 години "щастлив" живот са малко възможни. Това е за реалностите.

Науката не е нищо друго, освен натрупани емпиричен и теоретичен човешки опит, мъдрост и знание за нещата. Ако на тебе ти се струват "куп глупости", дишай под водата, така пътят до пълното освобождаване на духа ти ще е интересен, драматичен и кратък (около три до пет минути агония). Ако смяташ, че ТВОИТЕ знания са по–съществени от хилядолетния опит на цялото човечество, ти наистина си на светлинни години. С научни доводи не можех (а и не се мъчех) да оборя и Кирчо Лудия от Царево, които искаше да прави глинена подводница с "механична" ръка, която да лови патиците изотдолу за краката, нито пък Петко Манаката от същия черноморски град, който след като гледа филма "Фифи перото" бе обзет от идеята фикс да конструира крила, с които да избяга в Турция, тъй като там никой нямало да го кара да ходи на училище, ха, ха, ха... Полетът на този "Икар" продължи от покрива на къщата им (два етажа) до покрива на курника под нея, който той проби и си строши и двата крака... И даже след това пак лепеше нов модел (прибави и плавници за движение напред!). Та никаква наука не бе в състояние да надделее над СУБЕКТИВНИТЕ реалности на тези двамата. А познавам и други....

Критикувам те, защото се ежиш и дърдориш глупости (аз съм ги дърдорил подобни на възрастта ти, ако това те успокоява). Не съм ти помогнал, защото: 1. Не си потърсил помощ (а явно се нуждаеш от такава, но не знам дали съм квалифициран да ти я дам); 2. Защото най–напред трябва да си помогнеш сам.

С каква точност си изчислил проценттите на моя живот само, тц, тц, тц... Само едно ще ти кажа. НИЩО не знаеш за живота. Надявам се поне да знаеш приказката за двамата братя и строшената каруца. Неволята ги научила как да я поправят. И в живота става така. Важното е да не я викаш много дълго неволята, преди да разбереш, че тя е вече при тебе. Ето ти малко помощ тук. При тебе вече тя е.

Привет и успехи сред реалностите...