Здравей Прякоре и на всички останали от този клуб. Първо да се извиня на всички за своето дълго отсъствие но имах доста професионални ангажименти - за Центъра няма почивен ден

Прякорче спирам се на едни твои слова:Charles, chestno kazano ne viarvam che Amerika tarsi traseta za gazoprovodi v Afganistan i zatova zapochna voinata. Shte pojiveem i shte vidim.
Изобщо понякога ме учудва твоята наивност или неосведоменост. Жалко , че не се познаваме толкова добре.
Та да си дойдем на Думата - Америка като империя и то от морски тип подобно на Картагенската и от този тип, и казано въобще всяка Империя провежда външна политика лишена от всякаква романтика и подчинена единствено на здрав прагматизъм граничещ особенно в Американския случай с огромен егоизъм. Няма лошо, макар , четехните СМИ(средства за масова информация) искат да ги изкарат по благотворителни и от ордена на Кармелитките на Майка Тереза.

Нищо подобно Горски , казваше се в един наш анагдот. Всяка военна кампания проведена от САЩ е била преди това погледната през призмата на икономическата сфера и след това през всичко останало. Във виетнам мога да ти кажа , че само до 1963г. когато Кенеди започва да изтегля част от американския контингент от региона , военните концерни са печелели в периода 1960-1963г по 200млрд на ГОДИНА!!!. Е как после да не го гръмнеш този човек. Тъй като американската икономика и по-точно ВПК(военно промишленият комплекс) е изграден на следният принцип. Да вземем случая със Ф35(лек многофункционален изтребител, предвиден и със вертикален старт), тандерът го спечели Локхийт Мартин. Поръчката е дадена от пентагона и военното министерство. Фирмата производител е спечелила поръчката и за някакви си 250 млрд ще го реализира като изпитателен модел и серийно производство , и предлагането му на други страни като единичната бройка е над 50млн. Така да ама тези пари ще дойдат от държавата САЩ, т.е. нейните фондове пълнени от съвестните американски данъкоплатци, които пълнят касите на военния бюджет, е това законово се осъществява посредством сената и сенатската комисия и се подписва от нашия всеобщ любимец Тъпанара Буш Младши(няма да крия, че ако бях американски гражданин щях с двете ръце да подкрепя Гор). Е виждаш механизма, все още не е измислена машина да превръша оловото в злато или от използвна тоалетна хартия да се правят нови и приятно шумолящи 100$ гущерчета..

И затова всяка държава и особенно Империята търси пазари и влияние в колкото се може по-отдалечени райони, било чрез мирни средства, но практиката на военния конфликт показва, че е по-рискован, но по-печеливш, особенно когато противникът не разполага със средство с което да застраши твоето съществуване. Но да не се отвличам. По същество да отговоря на това дали САЩ са се интересували от енергийни проекти свързани с Афганистан.

След края на Студената война външната политика на Вашингтон по отношение на региона включващ Афганистан , Пакистан, Индия и Средна Азия се отличаваше с един своеобразен вакуум, или по-точно казано с отсъствието на определен стратегически план. Периода 1994-1996 се охарактеризира с това, че САЩ подкрепяха политически талибани основно чрез своите съюзници Пакистан и Саудитска Арабия, поради факта че САЩ си бяха наумили, че талибаните освен че са антиирански антишиитски настроени и са и прозападно ориентирани. И това беше една от основните причини на САЩ да игнорират фундаменталистката платформа на движението Талибан, неспазването на човешките права, зверското им отношение към жените и агресивността им към всички съседи от регино. В крайна сметка на САЩ въобще не му пукаше за комплексната картина в региона.

Най-интересен е периодът 1995-1997г., тогава поддръжката на Талибаните от страна на САЩ е най-силна и то е свързано най-вече с плановете за реализиране на проекта Unocal( проект за магистрален нефтопровод съединяващ Туркменистан и Пакистан през Афганистан, заобикаляйки Русия и Иран, отговарящ за проекта американската нефтена компанията Union Oil Company of California, която първоначално беше свързана с международния концерн CentGas, който също поддържаше този проект, а през 1998 Unocal се отдели ) и това са проекти когато САЩ нямат стратегически план за намеса в енергийната политика на Средна Азия. По време на управлението на Клинтън повратът в политиката на САЩ по отношение на талибаните дойде колкото и да е странно вследствие натиска на феминистични организации, които организираха протести и кампаний в защита правата на жените в Афганистан. И тъй като Бил спечели и втория си мандат не без решаващата помощ на фемини движението в САЩ , а и през 1998г. течеше процесът Моника Люински доведе до една от първите предпоставки талибаните да се игнорирват. През 1998-1999г. талибаните подкрепиха и укриха Бен Ладен , отказаха се от проекта Unocal, тръгнаха на компромиси с новото умерено правителство в Иран, и това беше последната капка която преля търпимостта на САЩ по отношение на тях , и те възприеха доста по-твърда политика спрямо тях. Като 1999г. се охарактеризира с една основна задача - залавянето на БЕн Ладен.

Изобщо този период и по сетне когато новата администрация стъпи в правомощията си се отличава с доста големи дипломатически грешки породени най-вече от стремеж за осъществяването на нефтени и газови мераци на огромните концерни, които оказваха натиск върху предсставители както на президентската администрация така и на самият президент.

При свалячът с Донжуанов комплекс Бил Клинтън

Още през 1994г. когато талибаните дойдоха на власт клинтъновата администрация на скри ентусиазма си. Нейни представители се срещаха с талибаните в Кандахар, които ги уверяваха, че ще приключат с напълно спроизводството на мак и хероин, че не обичат въобще Иран, изобщо това са "нашите" копелета, които ще провеждат нашата политика и цели в региона. Ето защо когато тези същите американски приятели превзеха през 1995г Херат и изгониха с ритници и пръчки хиляди ученици -момчета и момичета от светските училища, тъй като това било в разрез с твърдите канони на Исляма, от страна на САЩ не се чу и най-слабият глас на каквато и да е критика. Фактически САЩ заедно с пакистанските спецслужби ISI считаха падането на Херат като важна крачка за осъществяването на Unocal и окончателното затягане на примката около Иран. А когато брадатите и въшливи талибани през септември 1996г. превзеха Кабул, ЦРУ осланяки се на анализите направи от ISI прогнозира , че това ще доведе до пълен контрол над цялата територия на страна с изключение на Северните провинции (както и стана) и по този начин наистина реално може да се даде зелена светлина на проекта. Като най-възторжените политици в САЩ смятаха, че едва ли не ще се повторят взаимоотношенията на САЩ със Саудитска Арабия през 20-те години.
А що се отнасяшедо самата компания Unocal - тя нито потвърждаваше , нито отричаше че има поддръжка от държавния департамент на САЩ,, но крайно енергично отричаше каквито и да е връзки с ЦРУ, каквато и е нормалната реакция на всяка американска компания с дейности зад граница
Това може да се илюстрира с едно интересно изказване на президента на Unocal, Джон Аймъл - "Отчитайки, че Unocal е единствената американска компания извън страната членуваща в концерна CentGas, подръжката на държавния департамент се явявава подръжка както за CentGas така и за Unocal, като ние(Unocal) поддържаме неутралитет, който е така добре известен на държавния департамент "

Но съществуваше още по-голям проблем. Чак до 1997г. когато Строуб Талбот произнесе реч по тези проблеми САЩ нямаха никакъв стратегически план за добиването на енергийните ресурси в региона на Средна Азия. Когато най-накрая се започна разработването на концепцията на каспийския транспортен коридор, транспортирайки нефт и газ за Турция , заобикаляйки Иран и Русия, като цяло нефтените компании се отказаха да се приспособат към наложените условия. Това се получи поради факта, че и Иран и особенно Русия снабдяваха с оръжия и техника Северния съюз, а когато обстановката е нестабилна се провалят и най-смелите проекти. От своя страна индиректно САЩ също снабдяваха талибаните с оръжия използвайки Пакистан и Саудитска Арабия за посредник, с цел да се получи пълен контрол над територията на Афганистан за да тръгне необезпокояван нефтопровода

Е какво направи пък администрацията на Буш Младши. Самият клан Буш е отдавна свързан с нефтеният бран . Старият Буш до войната със Садам беше стара негова дружка, както и отецът на Осама, но това са си семейни взаимоотношения, които обикновенният , особенно "новопокръстените " американци не могат да разберат. За това тези нефтени олигарси, които подкрепиха в предизборната кампания Младшия Буш му дадоха от самото начало да разбере, че трябва да възобнови преговорите с въшливите талибани по въпросите за нефтените проекти, тъй като Средноазиатските републики притежават огромни запаси, но пък мрежата я контролира Русия и това е очень большой проблем.
Също така дойде и една удобна предпоставка, през февруари самите талибани потърсиха за контакт новата администрация, предлагайки предаването на Осама в замяна политическото признаване на техния режим. И така срещите се организираха във Вашингтон , чрез Лейла Холмс една истинска Мата Хари, а между другото се явява и племеница на бившият директор на ЦРУ Ричард Хобмс - съвпадения Прякоре нищо повече.
През април на 2001г. преговорите набраха обороти , и се започна провеждането на тайни срещи в Берлин под покровителството на специалния представител на генералния секретар на ООН - Франциско Уендрел. Понякога на тези срещи присъстваха висши представители на движението Талибан и дори на Северния съюз. Целта беше да се разработи план по официалното признаване на управлението на Талибан с други племенни групи и предаването на Осама. Като едновременно с това се стартира замразения нефтен проект. От държавния департамент тези преговори водеше директора на бюрото по азиятските въпроси и бивша директорка от ЦРУ на отдел отговаряща пряко за Връзки с ислямските бойци (име ?). На 2 август тя се срешна с посланика на талибаните в Исламабад. До последно държавния департамент водеше преговорите с талибаните по тяхното узаконяване пред световното общество, настоявайки в замяна да предадът Осама, не отчитайки че той вече се беше превърнал в пърновластен господар вАфганистан, поради финансовата си пирамида с която финансираше Молла Омар и самото движение. Още повече, че държавния департамент тупаха по масата по американски и едновременно с това чрез съвета за безопасност към ООН водеха преговори с бившия крал Захир Шах, а това значеше в очите на талибаните ч, тях просто ги отстраняваха от власт - груба грешка която доведе до прекратяване на преговорите и още по-голямата радикализация на талибаните. Военния сблъсък бе неиминуем, чакаше се само повод. Той бе намерен - атентатите от 11.09, виновникът също, Осама, талибаните го поддържаха и отказаха да го предадът , също бяха на прицел. И ето така лека полека се премина към военното осъществяване на един петролен проект.

Като трябва дебело да се подчертае, че още до извършването на терористичните актове на 11.09 САЩ бяха готови да нанесат военен удар по режима на талибаните, ясно формулирана от Съвета за национална сигурност на САЩ, чийто шеф е Кондолиза Рйс чакаща удобна възможност да я осъществи.Именно тази черна маймуна (Кондолиза Райс 9 години работеше в управата на нефтената компания "Шеврон")през юни 2001г заедно с представителя на ООН Франсиско Уендрел обсъждаше съдбата на Афганистан и по-специално - как логиката по обезпечаване на енергийната безопастност да се превърне във военна логика!!! Или както по-късно представители на пакистанските спецслужби казали на талибаните че са разработили следната алтернатива пред тях - Или ще ви постелят килим от злато, или от бомби, среден път няма.

И наистина среден път нямаше , щом си застанал на пътя на енергийните гиганти, които годишно печелят милиарди, една военна кампания е просто предпоствка за икономическа експанзия над регион , който е създавал проблеми и е спирал реализацията на скъпоструващи и доходоносни проекти.

ЛОГИКАТА НА НЕЩАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ЛОГИКАТА НА ЧОВЕШКИТЕ НАМЕРЕНИЯ Й. В. СТАЛИН