|
Вече мина месец откакто почнаха бомбандировките над Афганистан(8.10.2001) и всеки трезвомислещ и непредубеден наблюдател можеш да си поставя интелигентни въпроси и да търси техният отговор сред блатото от информация и дезинформация би се запитал: Нещо не върви както трябва тази работа. Защото положението може да бъде охарактеризирано по Ремарк - На Западния фронт, нищо ново
И така каква е картината до този момент. Войските на движението Талибан иСеверния съюз се занимават с неща подобно на тези от Първата Световна - позициите на река Угр не се променят. Градовете не се превземат, укрепените и стратегически височини не се щурмуват, някакви феерически и величествени победи не се постигат над противника. Всички като че ли нещо и някого чакат. Талибаните в интерес на истината доста бързо се приспособиха към променящият се характер на този война, и най-вече се пригодиха към режима на интензивност на американските бомбандировки. Това е така поради простият факт, че наред с доброто вътрешно разузнаване , притежават и много добро външно - цели отдели от секретните служби на Пакистан са скрити симпатизанти на Осама и Талибанския режим. Всяко късче информация много бързо се доставя където е нужно и на когото трябва. Отрядите им притежават достатъчно на брой мобилни ретранслатори и сателитни приемници - така че с комуникацията те нямат проблем. Също така един поредните въздушни замъци построен от пропагандата на Пентагона, че талибаните масово дезертират и преминават към Северния съюз се разсея - всичките полеви командири, които първоначално имаха това намерение до въздушните удари на САЩ, в момента неистово подкрепят молла Омар и Талибаните. Изобщо те ще се стремят да устискат по всякакъв начин до зимата. Тогава, когато времето ще се влоши неимоверно и не ще бъде възможна прецизната бомбандировка, силите могат да бъдат прегрупирани и попълнени - факт е че само за 5 дни това от 26 до 30. 10 от Пакистан са преминали 4500 доброволци с пълното си въоръжение, а още 12 хил чакат на границата.
Като че ли с такова развитие на нещата хамериканците се примириха окончателно, въпреки огромният обществен натиск прилаган върху Буш.
Американската общественост твърде често беше свикнала на бляскави военни победи - показвани нагледно по виртуален начин от CNN и другите психотронни местификатори.Да сега пак им се показват разрушени обекти но това в повечето случаи са кирпичени къщи и кошари с невинно блеещи кози . И най смущаващото за американеца, че CNN вече не е информационния фактор на този конфликт, те бяха много тарикатски изместени от Ал Джазира, която се отличи със своята безпристрастност. Тя нагледно показа, че броят на ударените военни и стратегически обекти е несравнимо по-малък от броя на поразените граждански обекти, като жертвите сред цивилното население главоломно расте.
И така да преминем към основния проблем: Американците или не могат или не искат да доведат войната до край. Това ясно личи от някои изказвания на Доналд Ръмсфелд, който ще цитирам по памет каза следното -" Режимът на талибаните се оказа невероятно устойчив, отколкото предвиждаха секретните служби, и най-невероятното е че въпреки тези бомбандировки те са още на власт!!! " Тези намеци водят до извода, че една сериозна наземна операция би се очаквала не по-рано от началото на пролетта на 2002г., въпреки непрекъснатото увеличаване на англоамериканската групировка.
Друг тревожен факт е че въпреки интензивността на бомбандировките - талибаните се изхитряват дори да контраатакуват силите на Северния съюз и да бесят пленените полеви командири. Пък и отвреме на време да показват остатъци от колесниците на хеликоптерите свалени при някоя акция на спецчастите - за което Пентагонът най-настоятелно отрича, може би при показването на одирането в живо състояние на цяло отделение рейнджъри или тюлени на централния площад в Кабул ще ги отрезви по жесток начин, като им покаже какви са реалностите за момента Най -шокиращ е провалът на операцията по внедряването на героят от войната с СССР - Хак. Той беше лансиран от американските секретни служби с цел да проправи път по легитимацията на кралят Шахим Шах. Разчиташе се че той като пущун, че ще саумее да обедини край себе си умерените племенни и родови старайшини и да изгради ядрото около краля. Уви блажени са вярващите. Той бе заловен поради простата причина , че самите племена не му указаха подкрепата - в противен случай той никога не би бил заловен. Това говори , че в момента всички племена в Афганистан са се обединили и се готвят да посрещнат по достоен начин една масирана сухопътна интервенция. Това накара военнто ведомство на САЩ да се обърне за помощ към Русия - по отношение предоставянето на секретни материали от водените военни операции по време на Съветската инвазия, не случайно бяха канени многократно експерти като генерал Громов - командваш 40-та армия, както и ген Махмут Гареев, та дори президентът на Ингушетия бившия ген. Руслан Аушев(също ветеран от Афганистан) бе свързан с горещ телефон
следователно пред Америка остава следната дилема - да продължи с бомбандировките за неопределено време не постигайки никакъв дълготраен ефект или да рискува със сухопътна операция.
Един от решаващите фактори за постигането на реален резултат ще играе човешкия фактор. Много се каза за талибаните и по-вечето са полуистини, но нас ни интересуват и другите участници в шоуто - американците. Безпорно е технологическото превъзходство и лидсерство от тяхна страна. Но за такъв специфичен конфликт, това може да се окаже недостатъчно. Не един и двама представители на спецчастите от висш ранг в свои унищожителни изказвания посочват слабата психофизическа подготовка дори и в най-елитните спецчасти, които по времето на Виетнам бяха еталон за Ангелите на Смъртта илиКучетата на Войната(справка виж темата на josarian в Политика цитирам я по памет - Предстоящо нахлуване или отново насиране ). Не могат да не бъдат обезпокоени тези висши военни само като си спомнят, че Червената армия бе принудена да отсстъпи, след 10 години кръв и мръсотия както се изразяваше ген.Лебед. Въобще не е зе пренебрегване и изказването на Молла Омар, че в Афганистан ще се намерят достатъчно млади хора, които така обичат геройската смърт постигната в битка за вярата, както американците обичат удоволствията и живота.
Как това се връзва с "националната" концепция за водена на виртуална война и половинчати резултати , които всички ние наблюдавахме от края на Пустинна Буря та до днес. Американският войник, който стана професионален наемник след Виетнам по строго регламентиран контракт с многобройните клаузи, неустойки и компенсации и цяло ято от лешояди-адвокати грижещи се за изпълнението на тези клаузи, откровенно си го влече към земните удоволствия, удобства и конфорта. Това е единица възпитана да вярва едва ли не сляпо на екипировката и технологията. Без тях той се чувства безпомощен като охлюв без черупката си. Как този индивид, който в момента всичко го обръща на бизнес може да бъде стимулиран да воюва в негостропримният Кандахар Паджер, Хиндукуш, Пактия и други диви райони от Афган през зимата. Та нали още във Виетнам роти отказваха да тръгнат в атака, само защото им се е сторило че артподготовката е била с недостатъчна интензивност и рискът бил твърде голям, или пък за ония фрапантен случай достоен за Параграф 22 - когато на самолетоносач в китайско море имаше стачка поради простата причина, че не се доставило нужното количество бира регламентирано според контракта - и това по време на военни действия!!!
Показателен е фактът че още при първото си стълкновение с талибаните - спец отряда "Делта" не е издържал и 20 мин на яростната контраатака на талибаните, или както казва един от офицерите им -" От тази яростна съпротива и ураганен огън всеки от нас едва ли не се напика в панталоните си - беше кошмар".
Така че който си е представял че Афганистан ще бъде поставен на колене сериозно недооценява нито обстановката, а още по-вече хората живеещи там
ЕДНО Е ДА ИСКАШ, ДРУГО Е ДА МОЖЕШ, А ТРЕТО И ЧЕТВЪРТО Е ДА ГО СТОРИШ Н. ХАЙТОВ "МЪЖКИ ВРЕМЕНА"
|
НА US трябва РЕАЛНА победа , а не ВИРТУАЛНИ шеги
