За времето и нещата, които идват и си отиват без време или на време

Явор Баев, Вашингтон

Джъмбо Джета на Луфтханза, в който пътувах вече почти 7 часа от Франкфурт, бавно зави наляво и снижи височината на полета си. Телевизионните екрани в пасажерските салони премигаха и показаха на всички, че до нашата дестинация остават около 600 км и при текущата скорост на самолета от 980 км за час това означава, че след около 40 мин ще бъдем там, за където всички се бяхме запътили – Dulles International Airport, най-големия въздушен гейт на Washington. Боинга, следвайки малко странната дъга на полета си, която на Север достигна чак до Гренландия, беше вече над Източното крайбрежие на САЩ. Времето беше невероятно слънчево и ясно и независимо от все още голямата височина на полета, можеха да се видят добре очертаните фермерски земи, паркови пасажи, многобройните езера, големите магистрали. Земята под нас очевидно беше добре гледана и поддържана. Внезапно спътниците ми, които болшинство бяха германци, започнаха оживено да коментират нещо на своя език и се завзираха през прозорците от лявата страна. Погледнах и аз и разбрах причината. В ляво и не съвсем близко, но достатъчно ясно за да се види, беше New York. По-точно отразеното от Хъдзановия Залив сияние на небостъргачите от Южен Манхатън. Знаех, че ако Близнаците не бяха там, New York нямаше да бъде видян от самолета. Но денят беше 9 Септември 2001.
Изобщо не подозирах, че по късно, когато ще мисля и говоря за моето пребиваване в Казахстан и Таджикистан, за деня на моето завръщане в САЩ ще казвам: 2 дена преди 11 Септември.
Сега всички знаем какво стана на 11 Септември. Но сигурно на пръсти се броят хората, които знаят защо това стана точно на този ден. (За щастие или нещастие аз не съм от тях.) Не е изключено, напротив твърде вероятно, света никога да не разбере, защо този иначе обикновен, слънчев и гальовен септемврийски ден ще остане в календара на света за винаги, всякога пораждащ у хората противоречиви чувства.
Има едно Божествено, ама наистина Божествено правило – “Всичко с времето си”.
(Очевидно сегашният премиер на България знае това). Не е трудно да се убедим, разсъждавайки за големите катастрофи и войни в човешката история, че като приемем това правило за отправна точка, всичките ужасни неща са се случили и е нямало как да не се случат, само защото наистина е имало нещо, което не е било с времето си. Примери бол: Титаник потъна, защото се появи, без да му е дошло времето. Комунизма колапсира, защото не беше му дошло времето. Политическите партии и правителства в България “изтичат в канала”, защото не идват с времето си. Някои политици (по-точно медийните им съветници), схващат много добре въздействието на субстанцията “време” върху човешките умове и души. За това не случайно имаше и ще има лозунги от типа “ние сме с времето и времето е с нас”, или пък “ние сме новото време”. Пълен “bullshit”. Те не знаят, че това е само прерогатив на самото време. Самият Симеон 2 не знае дали му е дошло времето. Като стана дума за него има един момент, който изрично трябва да се подчертае, когато се говори за време. Това е неговата възраст. Според някои правила на Западната култура и морал, където той на практика е израстнал, би трябвало скоро да се оттегли в т.н. “контролни” слоеве на властта. Но естествения път към “контролите” е от “екзекютивния” слой. Той много добре знае какво е да си CEO (Chief Executive Officer) в схемите на Западното разбиране за този пост. Да си Top Guy хич не е лесна работа. Просто си спомнете как външно се състари Бил Клинтън след скандалите с Моника, или погледнете Буш, несмогващ да овладее притискащата го лавина от лоши новини. Де факто Симеон 2 не е бил в никакъв слой на властта до сега. Така, че той е очевидно притиснат от времето. За сравнително кратко време (3-4 години) той трябва да извърви повече от необходимия “екзекютивен” период и по естествен път да се оттегли в сферата на представителните и контролни функции. Дали ще успее ?? В неговия случай ни стига тривиалното – “времето ще покаже”. За двамата му млади министри обаче е вярно, че те се върнаха в България на време. Завчера Мерил Линч анонсира съкращеня на персонала си над 10000 позиции, така че Николай и Милен могат да се смятат за късметлии.
Но да се върнем на темата за Близнаците от Южния порт на Манхатън. Защо това стана? Какво нещо не е било с времето си? Какво Боже са направили хилядите, които изгинаха в пламъците и железата на срутилите се гиганти?
Ами нека сега се направим на дебили и да допуснем, че това стана, защото му е дошло времето. Аха ...
Още от самото начало в кампанията “Enduring Freedom” (превеждайте го както си искате) срещу тероризма имаше и има нещо липсващо.
Какво е то?
Не си мислете, че това е липса на водачи и изпълнители на кампанията – знаете, кои са Дик Чейни, Колин Пауел, Доналд Ръмсфелд. По вещи хора по въпроса за война от тях в света няма. На 11 септември те бяха вече утвърдени играчи в най-високите етажи на екзекютивната власт. Администрацията на Буш изглеждаше като че ли готова за водене на война. И нещо друго – през лятото се направиха две много важни смени в двете най тежки агенции – CIA и FBI. Смениха шефовете им. Защо? Изминалите 1999 и 2000 г. са с най-ниския ръст на престъпност в съвременната история на страната. В Бруклин за повече от 180 дни не е имало един убит. Ченгетата от NYPD даже се шегуваха, че ако така продължава ще започнат да ги уволняват. Това най-малко означаваше, че полицията и FBI си гледат работата. Но изведнаж, когато наближи датата за екзекуцията на бомбаджията от Оклахома Тимоти МакВей се оказа, че FBI не е предало на неговите адвокати всички документи по делото с него. Назначената от Джон Ашкрофт (Attorney General или по нашему министър на правосъдието) комисия за изясняване на случая показа, че в работата на FBI има много пропуски, стигащи едва ли не до немарливост. Освен това дойде случая с Роберт Хенсен – този умен мъж скоро ще бъде признат за най-големия шпионин на всички времена. А в CIA изведнаж разбраха, че им липсват компютри, носители на класифицирана информация, и т.н. – все недопустими неща за организация от този вид и ранг. Медиите гръмнаха със скандални публикации за състоянието и работата на FBI и CIA. Така обществото прие за напълно естествено смяната на шефовете на тези агенции. Очевидно е, че им предстоеше да вършат и друга работа.

Това не са и пари – просто държавата САЩ има толкова много пари, че финансиране на начинание, още повече от жизнена необходимост за нацията, не е никакъв проблем. Просто пари ИМА. (За разлика от просто пари НЯМА).
Фондовете и резервите на държавата са така добре охранени, че малко кръвопускане може да се окаже даже здравословно.

Това не е и липса на инструменти – армия, оръжие и т.н. За такова нещо дума не може да става. Само оръжейните магазини в страната разполагат с повече и по добро оръжие от това, което талибаните в Афганистан имат.

Тогава какво липсва ?

Ако трябва да се каже само с една дума, това е “причини”. Ами вие може да се изсмеете и да кажете, какви причини искаш? Не видя ли трагедията на скачащите от прозорците на двете запалени кули? Не видя ли снимките на онези 19 араби, похитителите на самолетите? Не ти ли показа CNN, че те са свързани с Ал Куейда и с още не знам какви си, а всички те са свързани с Осама, и че този Осама е във Афганистан, при талибаните, а те са фундаменталисти ислямисти, за които животът на хората е по малко от 1 цент, и които считат САЩ за най-големия Сатана?

Да, наистина трябваше ли да има толкова жертви за нещо, което така или иначе беше сигурно, че ще се случи. Просто идваше времето на тази война. Тя беше неизбежна.

Сега всички знаят, че Афганистан може да се окаже изключително важна земя на арената на идващата бъдеща “Саудитска Арабия” – на кравата за нефт, от която неминуемо ще иска да суче целият бъдещ свят. Който контролира тази крава, той ще е световна сила. Не си мислете обаче, че причина за войната може да бъде нефта на Афганистан – в тези пустинни планини просто няма много от черното злато. Но на Север и Изток от тях, Господ дал много, и то толкова много, че човеците не могат да го сметнат. Всеки случай, днешната Саудитска Арабия е като беден роднина пред богатствата под Туркменистан, Узбекистан, Казахстан и все държави завършващи на “стан”. Там е кравата. А от нейното мляко все по силно и силно се нуждаят на Запад. (САЩ консумира около 50% от световния добив на нефт, само!).
И сега естествения проблем за всяка стока – как да стигне до този, който има нужда от нея.
През Русия – никога. Европейците вече усещат колко са важни за тях кранчетата на газта, които се пускат и затварят от Москава. Още не допускат, че някой някога там ще вземе решение да спре кранчетата. Или с други думи те не допускат, че някога ще се появи втори Сталин, който да управлява Русия. Поне за сега те имат право да си мислят така, но Русия е земя, където по принцип е възможно да се раждат диктатори и то велики. (България не е такава земя!).
През Иран – не става. САЩ и Иран обединени в бизнеса – не става, защото много години САЩ водеше и продължава да води целенасочена и враждебна политика срещу режимите там, считайки ги за първоизточник на ислямския фундаментализъм. В ислямския свят аятолах Хомейни е нещо като втория Мохамед, а той именно обяви Америка за големия Сатана много преди още да е пораснала брада на Осама бин Ладен. Независимо, че след последните избори в Иран дойде едно доста по либерално правителство, прилагащо даже някои светски маниери на управление, отношенията между двете страни са определено не приятелски.
През Китай – не става. Просто пътя през Луната може да се стори на американците по къс и приемлив.
Русия освен това определено контролира страните, на които предстои да станат “Втората Саудитска Арабия”. Който и да попитате там Кой е Големия Бос, всеки ще каже – този, който е в Кремъл. Освен това може и изненадващо да ви звучи, но хората там (99% мюсулмани) не си спомнят с лошо времето, когато руснаците ги управляваха. Те самите отчитат, че с напускането на руснаците след колапса на Съюза, на практика не е останал никой, способен да ги управлява. Всичко свестно и образовано що годе се изнесе към Русия и Западна Европа, а дошлите в градовете селяни от кишлаците не могат да запълнят тази празнина. Тези държави (с изключение на Казахстан може би) нямат и не могат да излъчат собствени силни политици и държавници. Казахстан е изключително богат, а сега стана ясно, че е най-богат.А освен това има и умни управници, които успяват да запазят мирна замята си. Помислете защо те наскоро преместиха столицата си от един изключително красив и интересен град като Алмата, в далечния на север, стар и беззащитен пред Сибирските върхушки град като Астана. Просто там, в Астана и край нея има много руско говорящи казахи. Това едно и второ, ако правителството е там, то не само по-добре ще контролира тази малко инакомислеща група от съграждани, но и просто ще бъде по-близо до истинския началник – Кремъл. Русия е доминиращата сила в тези земи. Путин определено се ползва с изключителен авторитет там, а и няма как, защото този “грамотньi мужчина”, както го наричат там, показва на света, че разбира много добре мисията си.
И така какво остава – Афганистан и талибаните. Всеки знае, че последните бяха създадени и откърмени от самите САЩ. Логично ли е да посегнеш на “отрочето си” ? (Виж “Империята отвръща на ....” от Д. Божилов). Отговорът е ДА. Те (талибаните) си свършиха работата а с това и времето им свърши. Както всичко в света нещата идват и си отиват. И никой не е застрахован от отиването. Дори и САЩ.