|
Преди няколко дни една дама ми каза, че ми се виждало досието. Стана ми много тъжно, защото мислех, че съм го покрил доста добре по време на пожара в Партийния Дом. Пред риска да бъда разобличен обаче предпочитам сам да споделя подробности от досието ми, за да не мога да бъда повече манипулиран от Руската Мафия (както казваше Иван Костов) и да ми олекне, и да мога да живея свободно (както казваше Иван Лучников). Ще попитате защо точно в този клуб ще го разсекретя? Защото бях принуден от агента, който беше ме вербувал да пиша в този клуб срещу стожера на световната демокрация USA и с неверни и погрешни твърдения да се опитам да подмамя интелигентните хора в клуба по пътя на диващината и варварството. Ако не го бях направил, щеше да ми побликува досието във н-к "Демокрация", където сега и един от отговорните редактори... И така, почвам моето признание:
"Още на 2 годишна възраст бях толкова престъпен тип, че в детската градина бях изял тортата на другарчето, което седеше до мен, като си мислех, че никой няма да ме види. Никой не ме видя, но агенти на шести отдел на шесто управление ме бяха заснели със скрита камера. Когато ми показаха филма ме заплашиха, че ще покажат материала на родителите ми, ако не им сътруднича. Разбирате, че нямаше как да откажа, още повече, че ми предлагаха улеснения като безплатна карта за градския транспорт, влизане в университета без кандидатстване, пълен с шестици бележник, при това без да потене пред черната дъска.
В началото донасях които от децата трошат играчките си. Явно доволни от работата ми, от 6-о управление ме пратиха на курс за повишаване на квалификацията и ме прехвърлиха на работа на идеологическия фронт. В първи клас организирах диверсионна група в класът ми, с цел убийството на държавния глава и сваляне на правителството. Убийството щеше да стане по особено жесток начин-като се накара държавния глава да прочете книгите, които сам е написал. Преди обаче да извършим нашето пъклено дело аз предадох другарчетата си и те бяха пратени в Белене, в лагера, а мен ме повишиха в чин лейтенант.
В четвърти клас минах обучение за ликвидиране на хора. Инструктурите ми казваха с възхищение, че съм най-извратения и гаден убиец, който някога са обувачавали. За да им го докажа, убих в Лондон няколко български емигранти, сред тях и един писател. Убих и един посланник на САЩ, който беше много опасен. Просто го попитах "Вие в Америка защо биете негрите?". Той падна от смях, изпадна в гърчове и умря от апоплектичен удар.
Някой разправяше, че Богомил Бонев бил най-младия комунист в системата на МВР. Няма такова нещо. Нито беше най-младия комунист, нито най-младия генерал. Аз бях...Срам ме е да си го призная, но си е така...
Аз вербувах почти цялата партийна организация на УНСС и когато Иван Костов подаде молба за членство в партията, уредих тя да бъде отхвърлена. По-късно, в демократичните времена аз посъветвах Филип Димитров да поиска вот на доверие. Не Алекс Алексиев, а аз го посъветвах (познавах Ф.Д. от времето, когато двамата бяхме заедно в една лудница). Филип ме послуша и знаете какво стана...
След като си признах повечето от най-тежките ми грехове вече наистина дишам по-свободно. Даже мисля да подам молба да ме приемат в СДС като сигурен белег за моята благонадеждност. Гледам, че доста мои бивши колеги добре се вписаха в обстановката там...
Чао ви...Сега ще препрочета Ярослав Хашек...Много ми харесват фейлетоните му.
|
Разсекретявам моето досие...
