Много интересно четиво. Поздравления!
Само не съм съгласен с главната идея - че стремежът е да се възстанови старата империя Рим. По-скоро това е логичната цел, която започват да преследват всички силни на момента държави, някои идеализират този стремеж с възстановяването на Рим, други с налагането на своята раса като най-велика, но целта е заложена може би в човешкия ген, може би това е конкуренцията от която човечеството се нуждае за да се развива. Винаги има победен и победител, следващият път ролите може да са разменени, но борбата остава. Това желание за победа не е свързано с някакво подражание с преследване на някаква идея - това е естественото състояние на човека. И преди Рим е имало войни, и тогава Александър Македонски е тръгнал да завладява света. Нямаме информация защо го е направил какви идеи е изповядвал и какви цели е преследвал, но съмнявам се да са по-различни от Римските.
Но като се върнем в днешно време и малко преди това ще забележим, че най-голямото спокойствие и възход човечеството е имало когато има два полюса. Когато има две сили с равни възможности. Когато едните изостанат другите напредват много бързо и грубо. Точно по времето на този баланс бяха създадени световни организации, които имаха авторитет и популярност по цялия свят, и с решенията им се съобразяваха всички народи, дори и въпросните световни сили. Сега тези организации са просто смешни и нямат никакъв авторитет.
Общо взето е това - ако може изкам да разбера какво мислиш по въпроса.

Поздрави!