|
Според съвременните закони на войната атентаторите се проявяват като командоси, а държавите им отговарят като копиеносци
Хлебарка не се убива с чук. Направо с преса.
Но учените твърдят, че ако стане Трета световна война, хлебарките ще са сред последните оцелели. И причината за това далеч не е само в издържливостта им към радиация. Защото сред другите "последни" се посочват плъховете - организми със съвсем различна анатомия. Пък и то в "третата световна" няма да се мине само с ядрени оръжия.
Общото между тези два толкова различни помежду си вида, е че са вредители. С течение на времето тяхната еволюция ги е водила все през възможно най-трудните методи за живеене - като паразити на гърба на някакви други същества. В резултат те са се приспособили да оцеляват практически във всякакви и най-лоши условия. И доста често оцеляват дълго след края на жертвите си.
Повече от седмица след "няколкото мига, които разтърсиха света", той продължава да е вцепенен от трагедията. И всички предприемани действия са под нейния знак. Оттърсването от шока все още е далеч. Това е разбираемо като се отчете мащабът на случилото се. Но независимо дали е налице оправдание за афекта и произтичащите от него действия, самите действия ще се развиват без омилостивяване (поради човечност и разбиране), а напълно по законите на реалността. Винаги е така.
Не е сигурно дали си струва да се поглежда към бъдещето. Настоящето, произтичащо от близкото минало, е достатъчно интригуващо. И става все по-... Единственият аргумент за бъдещето е, че по същата система то може да достигне и нивата на най-... Особено в лошотиите, които имат качеството никога да не идват сами и да се преумножават с времето.
Доста дълго встъпление, само за да кажеш накрая, че със самолетоносачи не се воюва срещу терористи. Със самолетоносачи се води война и то такава от забележим мащаб.
Дори и най-малкият самолетоносач вози повече самолетна мощ, отколкото е цялата на България, ако приемем, че всичките ни машини работят. Самолетоносачът е един плаващ остров с няколко хиляди човека на борда и е придружаван от още минимум 5-6 кораба - разрушители, крайцери и ракетоносци, и поне една подводница. С подобна армада може да се разгроми малка държава.
Към Персийския залив и Индийския океан вече са отправени няколко самолетоносача. CNN се стяга за шоу.
Ако я карам със същите темпове, читателят напълно ще заспи (бел. авт). Време е за същността.
Със самолетоносачи обаче не се води и голяма война. Не и от типа на модерната война. Това са динозаври от една отминала епоха - епоха на демострации на военна сила и надпревара във въоръжаването. Титаничните бойни машини са извън всякаква "игра", ако тя наистина загрубее. Тук влизат също танкове, БТР-и, атомни подводници, стратегически бомбардировачи и пр. Те всички са част от средствата, предназначени да унищожат света, "ако това се наложи".
Съвременната война е нещо съвсем различно. И терористите засега показват, че са една крачка напред във възприемането и спрямо адмиралите в Пентагона.
Новите закони на воюването произтичат от прогреса на човечеството и установения му начин на живот. Военните цели вече не са толкова териториите, колкото отделните точки на концентрация. Навремето се е воювало за земя - съседният деспот завладява територията, която понеже е основно средство за производство при едно земеделско стопанство, много скоро му донася и прилежащата крепост.
Сега производствато и икономическата мощ са на друго място - в градовете, корпорациите и дори във виртуалното пространство. Възможно е да нямаш и един квадратен метър земя, и пак да бъдеш опасен противник. Според традиционните армейски стандарти, Бин Ладен няма шанс да удари по Ню Йорк. Защото няма достатъчно дългобойни и мощни оръжия, нито плацдарм в близост, откъдето да атакува. Но ако приемем, че наистина той е виновен (поне за завършителната част, независимо дали преди това са го оставили благосклонно да си действа), ако наистина той е виновен, то излиза, че е успял с плацдарм и командване на 15000 километра и с... ножове. Накъде вървят правилата на войната?
Причина за подобен успех е точно развитието на човечество и създаването на системите на това развитие. Колкото е по-напреднала една държава, толкова по-незначителен става човекът в нея, потъващ в инфраструктурите, които сам създава.
Американската трагедия е неприложима в Афганистан, защото там няма нито самолети, нито небостъргачи. Съмнително е дори ако се изравни със земята целия Кабул, дали ще се дадат толкова много жертви (освен ако не се ползва ядрено оръжие). А два Боинг-а, които като цена и разрушителна мощ са много по-слаби от готвената за контраудар армада, нанесоха умопомрачаващи поражения.
Това са правилата на новата война - правилата на смазващите с мащабността си инфраструктури, които ако бъдат обърнати на оръжие, става страшно. И най-страшно за най-напредналите.
Трябва да се знае, че военната теория не е назад от времето си. Обикновено като стане някакъв "фал", обществото започва да обвинява военните. Но те, заради вродената си поради професията предпазливост, рядко са тези, които не са се сетили от по-рано какво може да стане. Просто никой не ги е чул. И сега не ги чуват.
Съвременната военна теория посочва, че новата война вече ще се води не в полето и от генерали с пехота и артилерия, а в градски или друг вид плътнонаселено области. В тях днешните армии, готвени точно за сражения от типа на Втората световна война, не са пригодни. С танкове не може да се превземе град, защото той има твърде сложна и непредвидима инфраструктура, която може да се използва за оръжие. Пример за това са руските провали в Чечня, където местните отцепници с леко стрелково оръжие и преносими гранатомети разиграват московската военна машина. Танкът има 30-40 сантиметра броня, която е надеждна защита при високата подвижност на откритото поле. Но в града, по улиците, между блоковете, откъдето може от 50 метра да ти изтрелят силно пробивна ракета, тази система не работи. Един човек е по-силен от танк.
Анализите на американски мозъчни тръстове сочат, че ако на мястото на руснаците в Чечня биха воювали US войски, не е сигурно дали биха дали по-малко жертви. Те предупреждават, че тоталното доминиране на САЩ над света, може да се окаже илюзорна мощ, ако се отчетат новите реалности във войната.
Последните атентати и тероризмът по принцип са следствие от променените реалности, а не са някакъв страничен дефект на обществото. Те са проявление на новите методи за водене на война, а не полицейски проблем. Война без правила и с много ниска степен на предвидимост, в която ресурсите на собствената ти страна се използват срещу теб. И колкото повече ги имаш, толкова по-зле. Нещо като компенсиращ ефект. Има го навсякъде в природата. Най-великите от хората си мислеха, че са надлъгали природата.
Терористите действат далеч по-професионално от стоящите насреща им. В момента внимението на обществото се е втренчило в самоубийствения елемент като основен фактор на успеха. Но системата на "камикадзето" си съществува векове наред. Тя само придобива различни превъплъщения. И е само един от елементите. Ще има и други и не много далеч във времето ще се види, че те ща са много повече и ще имат много по-голяма тежест. Ако държавата и нейният репресивен апарат не се променят навреме, те ще останат в миналото - далеч зад по-гъвкавите фанатици.
На настоящия етап американските власти демонстрират забележително неразбиране. Те изпращат армия, самолети и ракети срещу партизани. Игнорират напълно факта, че подобна сила се провали съвсем скоро в същата държава, давайки много жертви. В същото време възможностите на терористите за действие не са намалели. Засилените мерки за сигурност се засилват в старите посоки, които вече бяха надлъгани. В момента не е невъзможно да се повторят трагедиите. Ако поискат, все в някой от хилядите полети дневно в САЩ, пак ще нахлуят "ножари". Цялата шумотевица само демонстрира действие, но практически не помага с нищо. Нещо повече - дори и да убият Бин Ладен, или да го заловят и изправят пред съд, дори и да избият още десет или сто най-отявлени терористи, отново стъпката напред ще е микроскопична. Защото Ладен е продукт на реалността, а не неин създател. Изчезне ли той, ще се появи друг, щом има вакуум. Но ако не изчезне, и работата се "закучи", тогава ескалацията може да прерастне нещо много голямо. Самолетоносачите не са пожарни, а цистерни с бензин покрай пожара.
И тъй като дори и Осама де изчезне сега, винаги в бъдеще ще има шанса някой да не изчезне, разумното поведние е да си дадем сметка за възможностите за лошо, а не да се правим че ги предотвратяваме като хвърляме нерационални усилия в нерационални посоки.
А реалността е много по-рискова, отколкото предполагаме. Тя отново произтича от прогреса, сравнен с който човекът става все по-незначителен.
В момента мащабите на мисленето ни са изкривени и се научихме да мислим за жертвите като в "хиляди". Но дори и един самолет да бъде свален от терористи, загубите са огромни. Един пътнически самолет се сваля с една ракета, изстрелвана от рамото на един човек.
И това е най-малкото ниво на градацията.
Ако въпросният самолет се отвлече, а не се свали, и се забие в силно населен район, жертвите се умножават в десетки и стотици пъти. Това е малко над най-малкото ниво на градацията. Него го видяхме току що.
Ако самолетът е пълен не с пътници, а е някакъв товарен, който превозва опасни химикали или ядрени материали, пораженията могат да се умножат по хиляда и отгоре.
По-нататък следва средното ниво - ако се посегне на някой от така наречените "статични центрове на риск". Обекти с ключово промишлено значение, използващи опасни технологии, има на твърде много места. Не може всичко да се охранява до фанатична сигурност. Обществото няма ресурс за това.
Ако примерно терористи завладеят крупен производствен комплекс от типа на атомна централа, последствията могат да се умножат по... По нещо много много много голямо - да го наречем коефициент "Чернобил".
Ако терористи влязат в някой военен обект и завлядеят някое от мощните оръжия, могат да стрелят с него по градове и да причинят неописуеми щети. Нека никой не се заблуждава, че военните обекти са непревземаеми. Базите се намират под стандартна охрана, която професионални терористи могат да елиминират лесно. Впоследствие властите ще си ги върнат, но ако междувременно оръжията са изстреляни? Типичен пример за подобен риск са българските ракети СС-23, които могат да поразят точки във всяка съседна държава. Ако такава ракета удари сграда от типа на небостъргач-близнак, той ще падне веднага, а не след 1 час от пожара. По Западна Европа и САЩ е пълно с бази с ракети от същия клас и със същата поразяваща мощ. И много по-близо до евентуални чувствителни цели. При нас единствената мишена е Истамбул, но той е мюсюлмански град.
Но проблемът с риска от военни кражби и предизвикване на крупни производствени аварии е елемент от по-общия проблем - базите и заводите са част от мегаинфраструктурата, която обезличава напълно човека. И при военната част по-важното е, че нея я има навсякъде по света. По-бедните страни нямат небостъргачи и Боинг-и, но навсякъде, абсолютно навсякъде, има военна машина.
И ето че идва моментът за най-лошото.
Ако терористи сложат ръка върху някакъв вид оръжие от висок клас, те ще станат по-силни от цели армии и ще могат да разбият цели държави. Това не е непостижима цел като се отчете колко много страни по света разполагат с подобни арсенали. Особено химически и биологически заряди вече кой ли няма? А те могат да бъдат и по-опасни от масово всяващите страх атомни бомби.
Газовете, бактериите и вирусите с много по малко трясък причиняват същите жертви. Не напразно те са в общата категория, заедно с атома, на "оръжията за масово поразяване".
Подобни средства за убиване не са и много трудни за собствено създаване. Отделните компоненти за тях се намират на черния пазар. И не безкрайно скъпо. Наистина не е скъпо, защото прогресът на света доведе до ситуация, в която отделни хора да могат да бъдат по-богати от държави и да владеят ресурсите за разработка на опасни оръжия.
Бъдещото на технологията на войната ще бъде съчетание от нарастващата мощ, която може да попадне в ръцете на един човек, концентрацията на много хора в отделни точки, и пълната незначимост на отделния индивид пред машината на инфраструктурата. Истината е, че рано или късно терористите ЩЕ имат ядрено оръжие, че това оръжие ЩЕ може да срине целия Ню Йорк, че то ще струва по-малко отколкото да отвлечеш 4 самолета и няма да изисква "камикадзета". Химическите и биологическите заплахи ще дойдат още по-рано. Истината е, че всеки, който е решил, че има нещо да отмъщава на някого, че се чувства подтиснат и има достатъчно пари (не недостижимо количество), ще може да предизвика фойерверк от световна величина или да си го "изкара" на някой от богатите и овластените на планетата. ВСЕКИ - от неграмотния муджахидин, до възпитания македонец.
Но има и още по-лошо. Светът ражда и ще продължава да ражда унизени и смачкани хора, склонни към радикални действия. Те са рожба на мизерията и бедността, които не спират да се ширят и се разрастват в глобален мащаб. За плебея от Кабул животът на патрициите от Вашингтон няма тази стойност, която има за тях самите и за нас - които сме по-близо до тях. Това е човек, който примерно е видял смъртта на детето си, или на няколко деца, който е измъчван от болести и който едва оцелява. И като сравни себе си и колибата си с блясъка на "Емпайър Стейт Билдинг" или на "Близнаците", какво ще си каже? В САЩ за живота на всеки човек системата е готова във всеки момент да похарчи хиляди долари. В Афганистан системата на мизерията харчи текущо хиляди животи и на никой не му "пука" от това.
Комбинацията между достъпност до могъщи средства за мъст и силни поводи за мъст и злоба у огромни части от населението на Земята, е взрив с размерите на ядрото на планетата и разположен в ядрото на планетата. Бедните афганци няма да симпатизират на самолетоносачите на богатите американци, които са дошли да убиват тях и тези, които им посочват някакво спасение. Да, това е истината, фанатици като Бин Ладен са приемани като спасители от огромни маси народ, защото използват тяхната нищета, за да ги манипулират. Като ти се появи някой и ти каже с ясни думи - "Вижте как живеят в Америка и как живеем ние. Единственото ни спасение е пътят на Аллаха", когато го каже, мнозина ще му повярват. Защото на презряните наистина им остава само вярата в Аллаха. Те визи никога няма да получат, икономиката на страната им няма да се оправи и до смъртта на внуците им, те никога няма да видят високия жизнен стандарт. Всъщност ще го видят, но и само ще си го гледат. В подобна ситуация човешкото съзнание е лесно препрограмируемо. Ладен е рожба на своя свят, е не негов демон.
По улиците на съседен Пакистан вече има демонстрации срещу сътрудничеството с американците. Палестинците още в същия ден се радваха. Общественото мнение в целия ислямски свят е на страната на терориста. А това мнение е нещо, с което управляващите винаги са принудени да се съобразяват, дори и в не съвсем демократични режими.
Ако карат по сегашната система на силата, САЩ ще обединят мюсюлманите срещу себе си. И което е още по-страшно - мога да ги обединят не около някой разумен лидер (тип Ясер Арафат), а около Бин Ладен. Някои ислямски държави вече имат ядрено оръжие. Възможно най-трагичното развитие на събитията е няколкостотин милиона човека от една огромна територия да тръгнат след някой фанатик. Фанатиците могат да задържат властта си само с фанатизъм - като непрекъснато го усилват и насочват в нови посоки. Стане ли това, самолетоносачите изглеждат като играчки-корабчета до брега на езерото.
Една малка атомна бомба е достатъчна, за да обезвреди цяла флота. Единственият отговор на атомните бомби е с други атомни бомби. Комбинация от повечко атомни бомби е достатъчна да обезвреди цяла планета.
При подобни взривоопасни съчетания, теорията твърди, че вероятността за оцеляване се определя от съотношението между мощта на отделния взрив и общия размер на обществото. Това значи, че ако човечество се бе разположило на сто планети, отделни ядрени удари по отделни градове на отделни планети, нямаше да са фатални за него като цяло. Т.е. мощта на отделното оръжие не може да застраши стабилността на цивилизацията.
Но човечеството все още се намира на една планета и всеки опустошен град е източник на висок риск за тотален разпад. Видя се какво стана като рухнаха само две от ключовите сгради за световната икономика. А какво щеше да е ако бяха не четири самолета, а четири ядрени заряда - Ню Йорк, Лондон, Москва и Токио. Край.
Атентатите в Америка показаха колко голяма може да бъде човешката трагедия, но и подсказаха колко по-голяма може да стане тя. Те ни дадоха да разберем колко незначителен е човекът в средата на собствената си инфраструктура и как той с лекота може да бъде смачкан от нея. Засега терористите водят с 1:0 срещу държавите.
И което е по-важно - те са отделни хора, които имат потенциала да оцелеят и по-дълго от държавите. Също като биологичните видове от началото.
|
Новият военен ред: със самолетоносачи не се воюва
