|
Седя си в офиса. Няма много бачкане и мога да си сърфирам. С едно ухо слушам колегите, които обсъждат атентатите в Щатите. С едно око чета писанията в политическите клубове на дира. Ако включа в действие и двете си очи и уши, ще избухна. Ще шамаросам колежките. Ще счупя монитора. Ще изляза на балкона и ще изрева от отчаяние. Къде се намирам, по дяволите? В Палестина ли? В Иран ли? Къде?
Навсякъде - едно и също. След първоначалния шок навсякъде се чува едно и също: "Американците си го заслужиха!" "Така им се пада!" "Жалко за загиналите невинни, ама трябваше накрая някои да ги плесне през ръцете тия американци!" Вече се забелязва и открито злорадстване...
И защо "са си го заслужили"? И кой си го е заслужил? Хилядите съвсем обикновени американци, които във вторник са отивали на работа? Хиляди хора, чийто живот ей-така, за един миг, е бил или отнет, или завинаги съсипан. Хора, чиято единствена "вина" е, че са родени в Америка и живеят в Ню Йорк или Вашингтон.
"Така им се пада! Защо бомбардираха Сърбия?" Абе, хора! Какво общо има Сърбия с атентатите? Ако Щатите не бяха се намесили в Сърбия, какво? Може би нямаше да има атентати? Да не би взривяването на Световния Търговски Център и на Пентагона да е отмъщение за бомбите в Сърбия? Сърби ли са организирали атентатите? Да не би терористите да мъстят за загиналите сърби? Нали уж Щатите се намесиха на страната на мюсюлманите-албанци, защо тогава пак мюсюлмани избиват невинни американци с хиляди? Или не, това е някакъв вид "божие възмездие" за престъпленията на САЩ?
На какви ли не налудничави доводи се начетох тука - че американците били избили милиони индианци, че хвърлили атомни бомби в Япония, че избили стотици хиляди във Виетнам... Само че атентатите не са отмъщение за никое от тези престъпления. Сякаш други не са правили геноцид, сякаш американците са единствените изроди и масови убийци на планетата. Трябва ли сега Израел да организира атентати в Берлин, защото преди 50 години немци са избили милиони евреи? Трябва ли арменците да взривят Истанбул заради кланетата преди повече от 80 години?
Зловещо е, че именно тези, които във форумите крещят за опасността от ислямски екстремизъм, днес, когато сме свидетели на актове на точно такъв екстремизъм, злорадстват по най-отвратителен начин. И, забележете, същите тези отрепки се самоизтъкват като патриоти, родолюбци и т. н. Прав се оказа онзи, който твърдеше, че национализмът е последното убежище на всеки негодник. Нещо повече, при въпросните патриото-негодници се забелязва същият двоен стандарт, в който те обвиняват САЩ, само че с обратен знак - албанците са рязани гадове и трябва да бъдат избити, защото нападат невинни православни сърби и македонци. Виж, палестинците са друга работа! Те, наистина, са мюсюлмани, но това не е толкова важно. Важното е, че се бият срещу евреите, които "са завладели целия свят, дърпат конците на световната политика, командват световната икономика" и въобще са изроди, достойни за газовата камера. И американците "си го заслужават", защото подкрепят Израел...
Чета, слушам и не вярвам. И ние ще влизаме в Европейския съюз?!? С това мислене? С това поведение?
И да влезем, само на книга ще бъде. Европа не е само материалната култура. Европа е нов начин на мислене, толерантност, съпричастност. Все неща, които за огромната част от българите са само празни думи. Самият факт, че мнозинството посреща едва ли не със задоволство ужасните новини от Щатите, показва къде сме ние - някъде по средата между Организацията за Освобождение на Палестина на Арафат и Комунистическата Партия на Русия на Зюганов. Реакцията на обикновения българин е сходна с реакциите на членовете на тези организации.
Чета, слушам и изпитвам само едно - невероятен, ужасен срам, че съм българин.
|
Седя си.
