Убежденията ми, за разлика от тези на мнозина тук, не са "бронирани яко в гърдите"... Такива бяха, когато бях тийнейджър.

С времето човек научава, че нещата са по–скоро флуидни. Крайностите никога не са верни. Сериозно казано, аз също съм против войната – всяка война... Аз бях, и съм и против президентството на Буш. Дотука май сме на една платформа. Ненормално е човек да посяга първо към насилието. Но не изключвам насилието, когато се вижда, че няма как иначе... И също така, когато виждам, че е неизбежно, независимо дали е желано или не...

Това, с което не съм съгласен е слепешкото плюене и псуване както и категоричността на смахнатите щуротии, които се бълват тука. И то ГЛАВНО от хора с втора или трета и т. н. информация за Америка. Заслепена ярост, която обобощава както негативи, така и позитиви, питам се дали не е, поради това че опростенчеството изисква по–малко мозъчни гънки или е просто запалянковщина. Как ми се обяснява, че аз (и други) които дишаме Америка с всичките и негативи и позитиви (да, има и от двете) повече от десетилетие ежедневно, знаем по–малко за нея и устройството и, отколкото някой саморасъл екперт в студентска възраст. Същият параноичен манталитет забраняваше суинга и джаза в хитлерова Германия, Бийтълс и дънките в България през шестдесетте. Просто защото идваха от запада. Заради етикета. Обида към зрелостта, вкуса и възможността за личен избор на цели нации. Та така. В Америка както и във всяка друга страна СЕ РАЖДАТ и хора талантливи и хора добри и хора лоши и престъпници и некадърни. И тук има много антисемити (повечето протестанти, а те са най–големия религиозен конгломерат в страната), много анти–всякакви. Разликата е, че ЧЕ СЪЩЕСТВУВА принципа на търпимост и толерантност. Има и изключения, с което само се потвърждава правилото.

Така че, ако аз заемам майко по–силна проамериканска позиция тук, е само с надеждата да балансирам инфантилната наивност и патетика, с която се обобщава едно проспериращо и безкрайно разнородно общество (забележи, не казвам нация) от близо 300 000 000 души (с нелегалните и временно пребиваващите) – извадка от всички нации на света.

Обобщаването е признак на немощен интелект – неспособен да обхване нещата в тяхната сложност.

А псуването на опонента е печат, с който немощния интелект се афирмира перманентно и безпогрешно.

На мене не ми е нужно, който и да било да ми приглася. Там където не зная, питам и слушам, там където се съмнявам, проверявам повторно. Информацията ми е хоби и се мъча да не греша. Момето просто го познавам лично и зная, че се бъзика...

Вовата