Благодаря от името на американците за любезните сълзи на чужд гроб!

Честито влизане в НАТО!



Официални лица казват, че решението за НАТО вече е взето, пише 'Уошингтън поуст'

Пактът е готов да приеме 7 държави от Източния блок, сред които и България, пояснява вестникът

26.09.2002

НАТО е готова да приеме седем държави от Източния блок, пише днес вестник "Уошингтън поуст". В тази историческа стъпка ще участват и три държави от бившия СССР, допълва в кореспонденцията си от Варшава Робърт Дж. Кейзър. След месеци напрегнати, но видимо незабележими дипломатически усилия НАТО се готви да покани за членство седем източноевропейски държави, което ще бъде най-голямото разширяване в 53-годишната история на пакта, пише авторът. Според официални американски и европейски източници, цитирани в статията, поканите ще бъдат отправени през ноември, на срещата в Прага, към България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения.

"Приемането на седемте държави - всичките бивши сателити на Съветския съюз или части от него - ще вкара под чадъра на натовската сигурност още над 40 млн. души и ще разтегли територията на алианса от бреговете на Балтийско море, западно от Русия, до Черно море, край югоизточния фланг. Това разширяване ще накара 19-те досегашни членки на пакта да защитават границите на новите държави така, както биха отбранявали своите собствени. Като се има предвид добавянето на Чехия, Унгария и Полша преди три години, новото разширяване ще направи НАТО една много различна организация в сравнение с това, което беше в края на Студената война, коментират дипломати и политици в Европа и САЩ", пише вестникът.

В НАТО са решили да не обявяват разшряването преди срещата през ноември, обяснява още "Уошингтън поуст". На финала на тридневната среща на министрите на отбраната от алианса във Варшава, генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън обяснява, че са дискутирали "какво държавите кандидатки все още има нужда да направят", за да се класират за членство.

"Няколко министри на отбраната заявиха, че разширяването не е било обект на дебати по време на срещата им, защото решението седемте да бъдат приети вече е било взето. Американски и европейски официални лица казаха в интервюта, че е било постигнато съгласие по приемането на всичките седем държави, като по този начин е избегната появата на неочаквани затруднения в последната минута. Вече е взето политическо решение, заявява полският външен министър в интервю", пише още "Уошингтън поуст".

Изданието продължава: "Консенсусът по разширяването със седем държави отразява реалностите след 11 септември 2001 г. и след един съгласуван натиск от страна на администрацията на Буш. Внезапната смяна на дипломатическия курс от страна на Русия миналата година също е дала своя принос, според американски и европейски официални източници.

За първи път президентът Буш даде сигнал за вероятността от подобно развитие в речта си във Варшава през юни 2001 г.
"Вярвам в членството в НАТО на всички европейски демокрации, които се стремят към това и са готови да споделят отговорностите, които ще им донесе то", каза той тогава. Буш обясни още, че е имал предвид "всички нови демокрации в Европа, от Балтийско до Черно море и всичко, което лежи помежду им".

По това време нямаше яснота дали Буш всъщност възнамерява да предложи членство на всяка държава от този регион, която притежава формалните характеристики на една демокрация. Някои европейски правителства и мнозина външни експерти приеха, че президентът няма предвид държавите, които са се посветили на демокрацията сравнително отскоро и безспорно, по-специално България и Румъния.

Германското и британското правителство, а и не само те, изразиха загриженост относно реакцията на Русия и все още се колебаеха да приемането на Естония, Латвия и Литва - единствените кандидатки, които са били част от СССР и имат обща граница с Русия.

Когато Буш направи това изявление миналата година, едно разширяване със седем държави на срещата в Прага - "голям взрив", както говорят в средите на НАТО за това - съвсем не бе сигурно. Но "11 септември промени начина, по който гледахме на разширяването", казва висш представител на американското правителство, тясно ангажиран с този процес. Внезапно САЩ осъзнаха, че "за да се борим с тероризма, се нуждаем от повече съюзници - толкова, колкото сме в състояние да привлечем".

Войната в Афганистан "осигури възможности за някои държави да демонстрират, че са в състояние да действат като съюзници" и могат да допринесат с нещо важно, добавя същият източник. И България, и Румъния побързаха да предложат съдействие във войната. България допринесе с летище за презареждане на самолетите с гориво по време на военната кампания в Афганистан, а Румъния изпрати батальон, използвайки свои транспортни самолети C-130. Естония, Латвия и Литва добавиха своята подкрепа, като изпратиха свои части в новата съюзническа военновъздушна база в Манас в Киргизстан.

Сега според Робърт Хънтър, американския посланик в НАТО по време на администрацията на Клинтън, "хората ще си запушат носовете и ще преглътнат Румъния и България", които при Клинтън не са били смятани готови за членство. Самият Хънтър сега също е поддръжник на тяхното членство.

Последна от седемте, включена в консенсуса, бе Словакия след парламентарните избори миналата седмица. Гласоподавателите там не върнаха на власт бившия премиер Владимир Мечиар, когото US властите смятат за неподходящ да оглави натовска държава.

След речта на Буш във Варшава миналата година политиката за включването на нови членки се прокарваше с тиха дипломация от няколко високопоставени американски представители, особено Даниел Фрийд, бивш посланик в Полша и член на Съвета по национална сигурност при президента Буш. Фрийд и съюзниците му сред американската администрация отстояваха тезата, че разширяването на НАТО ще означава разширяване на демокрацията, свободни пазари и стабилност в Европа, като ще даде на САЩ лоялни нови поддръжници вътре в алианса.

Руският президент Владимир Путин подсили тези аргументи миналата есен, когато заяви публично, че трите прибалтийски държави имат право да се присъединят към НАТО. Това стана в рамките на преориентирането на руската политика, което през май придоби официална форма със сформирането на нов съвместен орган между НАТО и Русия за по-тясно сътрудничество по въпросите на сигурността. Дипломатите сега описват НАТО като организация на "19 + 1", като по този начин мълчаливо предоставят на Русия нещо като асоциирано членство.

Съвместният орган между НАТО и Русия също ще има среща в Прага днес. Руският министър на отбраната Сергей Иванов взе участие във финалното заседание на военните министри от НАТО, като се изказа на блестящ английски, според Джон Маккалъм, канадския министър на отбраната. (...)

След като Русия и НАТО се договориха през май, отпадна последната пречка пред едно мащабно разширяване на пакта. Привържениците на идеята можеха да посочат предимствата, а пред тях не стояха силни аргументи против. Робърт А. Брадтке, заместник помощник-държавен секретар и също ключова фигура в този процес, каза по този повод следното в едно интервю: "Вкарването на тези страни в НАТО ще допринесе за консолидирането на демокрацията и ще отрази новата стратегическа ситуация: Русия вече не е заплаха."

(...) Според официални представители на пакта поне две години ще отнеме ратифицирането в парламентите на 19-те страни членки на поправките в Северноатлантическия договор, които биха позволили пълноправно членство на седемте държави. През това време нетърпеливите кандидатки ще продължат работата си, като към тях може да бъдат добавени и нови изисквания", пише "Уошингтън поуст".

Американски официални представители заявиха, че не очакват значителни затруднения при ратифицирането на новите членки на НАТО в Сената, заключава вестникът.

Приятни демонстрации (с българските бомби, нали така беше)