Цинизмът винаги се е съобразявал само с действителността и рядко с емоциите и мечтанията. Което го прави отблъскващ (но основно, защото, за съжаление, действителността е такава), но прагматичен и приложим метод на анализ.

Що се отнася до въпроса ти. Аз лично не зная нито страна, нито политик, нито лидер от какъвто и да е сорт, нито когато и да е било в историята, който да е бил откровен с масите, които оглавява. Отново цинично трябва да се отчете, че болшинството от масите нямат нито умствен капацитет, нито информация нито даже и време да смелят цялата проблематика (често несъвсем ясна и на самите политици) на разглежданите процеси в цялата им сложност.

И дали чрез хляб и зрелища, национализъм или религия (емоции, предварително индоктринирани в манталитета на народа) масите трябва да бъдат спечелени за дадена кауза. Това става с подходяща, смятана за смилаема, реторика. За слоевете от обществото, способни на собствено мислене се подразбира, че сами ще се ориентират и ще пропуснат "парламата" да ги подмине, като я преценят като това, което е. Лошо е за тези, които хем могат да мислят сами, хем са впримчени в стереотипите. Тях парламата ги дразни (разбираемо). Сега на мода са демокрациите и правата, вчера беше човешкото равенство и светлото комунистическо бъдеще.

Какво да ти кажа за нашето присъединяване към големите сили. Според мене, ти впрягаш каруцата пред коня. Не мисля, че загубата на страните, към които сме се присъединявали са губели заради това. А по скоро ние сме се залепвали за губещата страна. Заради националните си идеали. Заради Македония и други амбиции, в които няма нищо лошо, освен тяхната спонтанност. И националните ни катастрофи за жалост са били резултат точно от включването ни на грешната страна. Бързата кучка слепи ги ражда... Понякога не сме имали и друг избор, де.

Но някои са били на верната страна. Къде е казано. че ние сме орисани да не сме никога с победителите. Защото на настоящия етап, сме токова незначителни и окаяни, че за самостоятелни напъни да се говори е смешно. Лишено е от всякакъв цинизъм...