Сенека "За щастливия живот"

1. Всички, брате Галион, искат да живеят щастливо, но като че са слепи, та не могат да видят добре това, което прави живота щастлив. А да се постигне щастлив живот е тъй мъчно, че всеки, колкото повече се стреми към него, толкова повече се отдалечава, ако е сбъркал пътя. А когато той води в обратна посока, самата бързина става причина да се отдалечи повече. Затова първом трябва да ни бъде ясно, към какво се стремим. След това трябва да видим, по кой път можем да стигнем най-бързо до него. Като вървим по пътя, стига само той да е прав, ние ще разберем, колко изминаваме всеки ден и колко сме по-близко до това, към което ни тласка едно естествено желание. Когато, обаче, скитаме на посоки и следваме не някой водач, а крясъците и обърканите викове на хора, от които всеки един ни кани да вървим в различни посоки, животът ни ще се похаби и ще свърши сред грешки, дори и ако ние и денем и нощем се мъчим да се придържаме о здравия разум. И така, трябва да различаваме, по кой път се движим и в коя посока, и то с помощта на някой опитен човек, който е изследвал страната, към която сме се запътили, защото в тоя случай условията не са такива, каквито при другите пътувания: при тях ти хващаш някоя пътека или питаш местни хора, така че не можеш да се луташ дълго: а тук всеки най-отъпкан и най-известен път мами най-много. Затова повече от всичко друго трябва да ни бъде на ум да не вървим подобно на говедата след стадото, което се движи пред тях, та да не се запътваме там, където отиват другите, а там, където ни повелява дългът. Изобщо нищо не ни докарва такива злини както това, дето се всушваме в хорската мълва и смятаме за най-добри нещата, които са били приети с общо одобрение и това, дето имаме пред себе си много примери, та живеем не според правила, а така, както виждаме да живеят и другите. От тук това толкова голямо струпване на хора, които се сгромолясват един върху друг. Можеш да видиш, че това, което става, когато много хора са събрани наедно и когато самият народ се натиска - никой не пада така че да не повлече и друг след себе си, и първите стават причина да погинат и тия, които ги следват - се случва навсякъде в живота: никой не греши само за себе си, но става причина за чужди грешки и съучаствува в извършването им. Лошото е, че ние се облягаме върху тия, които вървят пред нас, и, дето всеки предпочита да вярва, отколкото да съди, ние никога не съдим за живота, а само вярваме, и грешката, предавана от ръка на ръка, ни разкарва насам-нататък и ни погубва. Ние не погиваме поради примерите, които ни дават другите. Но стига само да се отделим от множеството и ще бъдем изцерени. Сега, обаче, народът, на пук на разума, защищава това, което му причинява зло. И тъй, става както в изборните събрания, дето същите хора, които са избрали известни лица за претори, се чудят, че са ги избрали, шом подвижната им благосклонност се промени. Едни и същи неща одобряваме, едни и същи неща укоряваме. Тоя е изходът на всяко съдене, когато се решава в зависимост от това, какво мислят повечето хора.

Сенека за почивката и безсмисления труд

6.
Ако играта и шегата не притежаваха някакъв естествен чар, човек не би имал страстното желание да играе и да се шегува; но честото обръщане към тях ще лиши душата от цялата й сила и сериозност. Та нали и сънят е необходим за възстановяването ни, но ако спиш без прекъсване и денем, и нощем, това ще бъде смърт. Едно е да отпуснеш нещо, друго е да го разпуснеш.
7.
Древните законодатели са създали празниците като вид обществена принуда, която да накара хората да се веселят, и са ги вмъкнали между делниците като една необходима пауза. И, както казах, много видни мъже в точно определени дни на месеца са си давали почивка, а други са разделяли всеки ден между работата и почивката. Спомням си, такъв беше Азиний Полион: нямаше сила на света, която да го накара да работи след четири часа следобед, дори писма не четеше, за да не изникне повод за нова дейност, а през двата останали часа до вечерта се отърсваше от умората през целия ден. Други пък правят почивка на обяд и оставят за по-леки занимания следобеда. Нашите предци са забранявали да се докладва в сената след четири часа следобед. Войниците си разделят нощните наряди, а който току-що се е върнал от бойна задача, е свободен за през нощта.
8.
Трябва да бъдем внимателни към духа си и от време на време да му даваме почивка, която да го подхрани и заякчи.
Необходимо е да правим разходки вън от града, та откритото небе и изобилният въздух да засилят и ободрят духа; понякога той се оживява от едно пътешествие, от едно пътуване на носилка, от промяна на обстановката, от събирането е приятели или по-щедрото посръбване. Понякога трябва да стигнем и до опиянение от виното, но не за да се удавим, а за да се потопим в него, понеже то отмива грижите, изтрива ги от дъното на душата и наред с някои болести лекува и тъгата. Създателят на виното е наречен Либер, т. е. свободен, не защото развързва езика, а понеже то освобождава душата от оковите на грижата, прави я волна, енергична и по-дръзновена във всички нейни замисли.

XII.1.
На второ място, не бива да залягаме за излишни неща или пък да се трудим излишно, т. е. не бива да имаме желания за неща, които не можем да постигнем или пък след като ги постигнем, да разберем късно и за голям наш срам колко суетни са били желанията ни. Това означава, че не бива да се трудим безрезултатно или пък резултатът да не си заслужава труда, понеже накрая тъгата е почти неминуемо следствие на неуспеха или на срамния успех.
2.
Трябва да престанем да сновем насам-натам, както правят повечето хора: те непрекъснато се въртят по чуждите къщи, по театрите и форумите; все се предлагат на чужди услуги, все изглеждат като погълнати от някаква трескава дейност. Ако запиташ някого от тях, когато излиза от дома си: "Ей ти? Какви са ти днешните планове?", той ще ти отговори: "Честна дума, хич и не знам; но все някого ще видя, все нещо ще свърша."
3.
Шляят се безцелно и все работа си търсят, вършат не онова, което са си набелязали, а това, което им падне. Бягат без мисъл и без посока досущ като мравките, които правят безполезни курсове от върха до корените на храсталаците. Повечето хора живеят като тях и с право тяхното бездействие може да се нарече безпокойно.
4.
А някои просто да ги съжалиш! Налитат на минувачите и ги разблъскват така, сякаш пожар става - а всъщност тичат или да поздравят някой, който няма да отвърне на поздрава им, или да съпроводят погребалното шествие на някой напълно непознат, или пък да присъствуват на дело на човек, който обича да се съди, или пък на годеж на човек, който обича да се жени; а когато вървят до нечия носилка, понякога сами подлагат гръб под нея. Връщат се у дома капнали от цялото това безсмислие и се кълнат, че хич и не ся спомнят защо са излезли, къде са били, за да се залутат на следния ден по същия път.
5.
И тъй, нека този труд бъде вложен в нещо, нека има някаква цел! Не трудолюбие тревожи тези неспокойни духове, а неверни представи го подлудяват. Не без очаквания се впущат в дейност тези хора: подтиква ги образът на нещо, чиято безсмисленост помраченият разум не опровергава.
6.
По същия начин всеки, който излиза навън, за да увеличи калабалъка, обикаля из целия град, воден от някакви глупави и несериозни причини. Още първите слънчеви лъчи изгонват от дома човека, който няма какво да прави и след като се е блъскал напразно по много и много прагове, след като е поздравил тамошните номенклатори, а на много места са го изблъсквали, той най-трудно успява да завари у дома самия себе си.
7.
И това зло е причина за отвратителния навик на хората да надават ухо, да си завират носа в обществените и личните тайни, да са осведомени за много неща, които носят риск и когато ги разправят, и когато ги слушат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите